Тинейджърите

  • 29 011
  • 315
# 120

А за приятелите постоянно ни изнася доводи,че само ние не го пускаме никъде,само ние го тормозим и контролираме и т.н.
Е,затова реших да сверя календара,аджаба,само ние ли сме толкова задръстени,че не го пускаме да се шляе цяла нощ и да се прибира когато си поиска.
По неговите думи,никой не учел,никой не ходел на училище,никой не си правл сам закуската,въобще-паразити #2gunfire


Това най редовно ни го говори, обаче не смятам ,че е така. Иначе и моя син не ще да си вдига чиниите, постоянно си хвърля дрехите, дори днес като се прибрах ,гледам хвърлил си хавлията мокра на фотьола и излязъл...
Виж целия пост
# 121
 Как`Сийке ,сигурно е много трудно и в Б-я.
Но поне по мое време децата много се надъхвахме едно от друго:кой ще е пръв в класа,кого ще похвалят учителите.
Явно не трябва да се сравняват нещата и да държим сметка за новите реалности.
А за работа на децата съм твърдо за.Да свикнат да свързват парите с труд!
В къщи аз влизам в ролята на работодател.Джобните пари се дават за свършена определена от мен и бащата работа.
Има и премии за добри оценки.Само не знам доколко е правилно? newsm78
Виж целия пост
# 122
моят син е на 11г и също започва да се лута в дебрите на пубертета усещам ,че няма да ни е лесно и на двамата ,защото е това по принцип си е труден период . А и ние живеем сами та ще бъде и по сложно, но сам съгласна с мнението ,че трябва да се опитваме да им бъдем приятели
Виж целия пост
# 123
Гледам временно затишие в темичката, дано се дължи на послушни тинейджъри Mr. Green. Шегата на страна, но ми се ще да отговоря на mimidesi: аз също съм на мнение, че трябва да бъдем приятели с децата си ,но с мярка, и родителската роля да доминира, особено в тази трудна възрас. От личен опит стигнах до това" прозрение", бях повече приятелка с моята дъщеря и до скоро всичко си беше наред ,но сега тя се намира в "окото на бурята" и започна да се възползва от положението.Опитва се да ме манипулира,/ и честичко успяваше /,докато реших, че ще бъда повече родител и по- малко приятел. Много по -трудно е сега ,защото вече не съм страхотното майче ,но ... това е положението, иначе му изтърваме края и ще дойде ден, в който ще съжаляваме .И с риск да се повторя -всичко трябва да е умерено, за съжаление това е най- трудната част -да определиш границите . Hug
Виж целия пост
# 124
Наистина много е трудно да определиш каде е границата.Аз също искам да сме приятелки и всичко да си споделяме,но по някога нещата излизат извън контрол.Колкото и ние да знаем къде е границата,за тях тя е според настроението и това какво им разрешаваме за момента.Тъкмо си мисля,че съм овладяла нещата и ми се сервира поредната глупост или някакво решение което ме хвърля някъде в неизвестността.Не знам вие как се чувствате,но на моменти аз изпадам в пална безтегловност и отчаяние.Знам,че детето ми не е глупаво,но с нещата който прави и както разсъждава по някога си мисля,че страшно много я надценявам.Даже имам чувството,че в повечето случай ми го прави на пук,защото знае,че ще ме вбеси.Кока ще свърши всичко това.Вече не знам дали ще ми останат сили за да възпитавам малкият ми син.Направо настръхвам,какво ще ми поднесе той.  #Crazy
Виж целия пост
# 125
Гледам временно затишие в темичката, дано се дължи на послушни тинейджъри Mr. Green. Шегата на страна, но ми се ще да отговоря на mimidesi: аз също съм на мнение, че трябва да бъдем приятели с децата си ,но с мярка, и родителската роля да доминира, особено в тази трудна възрас. От личен опит стигнах до това" прозрение", бях повече приятелка с моята дъщеря и до скоро всичко си беше наред ,но сега тя се намира в "окото на бурята" и започна да се възползва от положението.Опитва се да ме манипулира,/ и честичко успяваше /,докато реших, че ще бъда повече родител и по- малко приятел. Много по -трудно е сега ,защото вече не съм страхотното майче ,но ... това е положението, иначе му изтърваме края и ще дойде ден, в който ще съжаляваме .И с риск да се повторя -всичко трябва да е умерено, за съжаление това е най- трудната част -да определиш границите . Hug
Така е,страхувам се да не "изтървеме края",но за тях сме врагове щом кажем не
Виж целия пост
# 126
Мда, при нас верно има затишие. Дали сме зор за ученето и човекът засега не се опъва много. Тук-там се появяват положителни резултати.
Нашето момче иска да е голямо и да има повече права, да взема някои решения сам. Затова ние с моят мъж в момента имаме две пътеводни светлини в отношенията си с него: демонстрираме повече любов и гласуваме повече доверие за определени неща. Разбира се, аз не се отказвам от това да си казвам мнението и да давам предположения за евентуалния резултат.
Соти и аз като тебе понякога се отчайвам. И при нас се редуват затишия с глупости и щуротии. Стискам зъби и се старая да реагирам хладнокръвно, защото като се ядосам по-добре да не ми е никой насреща Embarassed
Виж целия пост
# 127
Добро утро мили мами на тинейджъри  Grinning.Днес моята тинейджърка има рожден ден- навърши 15 години и ми се иска да споделя това с вас и да ви почерпя виртуално  Hug
Виж целия пост
# 128
Да ти е жива и здрава, много разумна и по-скоро да излезе от тази кошмарна възраст!  Laughing
  bouquet
Виж целия пост
# 129
Много ти благодаря Как' Сийке Hug,  и аз на това се надявам ,понякога се улавям ,че изпитвам носталгия по едни минали годинки, когато децата ми бяха по малки ,ееех ....
Виж целия пост
# 130
Честит Рожден Ден на тинейджърката на алекс!
Да бъде здрава, щастлива и много успешна!

На мама алекс - здрави нерви!
Виж целия пост
# 131
Честит рожден ден на тийнейджърката на мама АЛЕКС. Да ти е жива и здрава и да ти припомня само хубавите моменти от твоите юношески години. 
bdbaloni baloni bdbaloni

Мойте бандити се готвят за изпитите след 7 клас. При Ади нещата са сякаш по-лесни. Тя е по-кротка, повече се захваща да учи и по-малко се разсейва. Но все повече надига глава и се опитва да наложи мнението си, което е доста необичайно за нея. Тя винаги досега е била едно кротичко ангелче. Гого пубертетът го тресе с пълна сила. Все е недоволен, все гледа да хване книгата, компютърната игра или мача по телевизията. За учене и дума да не става - "само ме мъчите", "не ми давате миг спокойствие", "от вас човек не може да си почине"... Абе, познати са ви тези изречения. При него по-слабата страна (според мен) е математиката - не че не я разбира, но му липсват упражнения и навици. Като види една задача и не му светне веднага лампата как да я реши, той просто казва "Не мога, не я разбирам" и край. Няма да се помъчи да я разбере. На олимпиадата по математика решил половината задачи и решил, че му е достатъчно. Тръгнал си 2 часа преди края на редовното време! Каза, че и без друго не можел да реши останалите задачи - за какво тогава да си губи времето. А после в къщи само докато извади листа и ми покаже какво е решил и какво не - и хоп, сети се как се рашават другите задачи. Ами ако беше на изпит?! Обяснявам аз, обяснявам, че трябва да се опитва докрай да реши колкото е възможно повече задачи (и за БЕЛ, не само за математиката), ама никой не ме слуша. Не знам какво ще стане. Изпитите са след 1 месец...
Виж целия пост
# 132
Алекс, честита ти рожденичка!

Ще пиша и аз малко за приятелството с дъщерите...
С моята проведох един разговор когато беше на 12. Обясних и че майки и дъщери не могат да са просто приятелки, защото приятелството предполага равенство и доста сходства в мненията, а заради отговорността, която нося за нея не можем да сме  напълно равни.
Разбрахме се, че каквото и да става, аз ще я обичам и подкрепям, че подкрепата ми включва и приятелско отношение, но също и друго, каквото в приятелството липсва - обич на по-възрастен и по-опитен човек.
Представи си какво би било, и казах тогава, ако децата се отглеждаха само от приятелите си или възрастен родител, който си зарязва непрекъснато работата за да търчи по дискотеки или по цял ден се мотае или седи на лафче с детето си и още куп подобни неща, които вече не помня, но тя се смя и сама каза, че е невъзможно детето да порасне с такъв родител...

Разбих и може би някакви по-романтични представи за връзката "майка-дъщеря", но пък и спестих да кривне към идеята, че е готин само родителят, който също се държи като пубер.

Аз не държа тя да ми разказва абсолютно всичко.
Разбрали сме се, че е добре да има някаква автономия във вземането на малките си ежедневни решения. Непрекъснато и показвам, че можем да говорим за всичко каквото иска, но ако не желае в момента - също е добре, стига да действа с ум и да е етична (да не засяга други хора). Мисля, че това също е по-приятелско отношение - в смисъл, че не я карам да се чувства длъжна всичко да докладва на някаква по-висша инстанция. Така че си имаме и от двете ситуации - хем понякога ми иска съвет като на родител и надълго и нашироко бистрим нещо, хем понякога си има своите малки тайни и се оправя сама.

Мисля, че си имаме взаимно доверие (засега) и се моля много да не го провалим с нещо!




Виж целия пост
# 133
Моя хубостник -сина ми (а 17)се прибра снощи с посинено око . SadС още три момчета били около НДК и се закачали с момичета/нормално/но последните момичета с които решили да се запознаят били с придружители,които вървяли малко по-назад и които без да се разправят много- много с тях ударили първо сина ми,после и другите две момчета ,които го защитили,само четвъртото момоче е успяло да избяга. ShockedКакаво става бе хора?! Всеки си мисли ,че с малко повече мускули е велик и може да бие на ред,дори и деца! Да не говорим ,че по улиците можеш да висдиш полицай или с палка в ръка да спира коли или да пазят престъпниците да не ги снимат и безпокоят ,но когато трябва ....няма никой! CloseНямаме спокойствие за децата си никъде,в къщи заключени ли да ги държим! ooooh! А иначе,това,че само той е контролиран,а другите си правят каквото искат и се прибират когато искат е постоянен репертоар. 
Виж целия пост
# 134
Всъщност аз бях и майка и баща. Много е трудно.
Децата ни са добри. Не се притеснявйте  от всички приказки. Това е период.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия