Тинейджърите

Здравейте майчета  .Благодаря на всички за поздравите  .Мадам Гоца , знаем че е период , но няма как да не се тревожим ,става въпрос за най- скъпите за нас същества. Ведра ,преди време и аз проведох подобен разговор с моята дъщеря и тогава сякаш ме разбра .Сега  може би трябва да и го припомня  .Това за доверието е много хубаво, но в момента си имам едно на ум и вярвам, че проверката е висша форма на доверие. Пролетна фея, нас ни тресеше тази треска миналата година .Справи се детето без моя помощ .В деня на изпита ме попита дали ще идвам с нея и когато отговорих отрицателно, видимо си отдъхна .Ние родителите май повече се притесняваме от децата си /особено някои /.Галче, мислех си ,че нервите ми са много здрави, но напоследък нещо "олабвам" фронта, благодаря ти за личното пожелание  .

Хубаво се е подредил той 

А казва ли ти какво точно правят другите, тия неконтролираните?

Алекс, да ти е жива  и здрава тинейджърката и по-малко да те ядосва. nezito ,съжалявам за случилото се със сина ти.Аз постоянно мисля като излезе и най-много ме е страх от такива неща. При нас също временно има затишие. Дано продължи по-дълго. Уж се опитва да учи повече, за да завърши годината с по-хубави оценки, че за първия срок не може да се каже такова нещо. Малко встрани от темата: Пролетна фея, имаш страхотен аватар. Желая ти от все сърце да се сбъдне. Аз също си мечтая за една малка принцеса.

Сигурно си права, Алекс. Спомням си, че преди време една моя колежка се оплакваше по същия начин от сина си, както правя сега аз.    И аз тогава й повтарях, че децата са по-наясно какво се очаква от тях, че това, което на нас изглежда непосилно за ученици в 7 клас, за тях е нещо свъсем нормално,че ние прекаляваме с притесненията ... Ама сега като дойде до моята глава, някак си не мога да се успокоя със същите доводи.

Силви, аз също се притеснявам, но си дадох дума, че няма да фантазирам на тема страшни случки и да не дърпам дявола за опашката. Ако съм нервна го предавам на всички, особено на малките, пък те какво общо имат със събитията.
Гледам да мисля хубави неща, като излизат ги окуражавам за добро настроение и им казвам нещо като "сигурна съм, че няма да правиш издънки, защото имаш глава на раменете си". Тя главите засега са на раменете, бъдещето както винаги е в неизвестност
Моите са много млади още, не са започнали още да излизат често, само в края на седмицата.
Затова още съм добре с нервите 

Ведра ,то и моят е малък още - на 15 г. и излиза само в петък, и то до 10.30 часа ,но нали знаеш докато не се прибере не ми е спокойно, ако се забави малко след 10 и половина започнам да звъня по телефона и ако не ми вдигне  веднага направо полудявам от притеснение.

Аз съм същата. А той казва ,че другите не ги търсят така,ходят редовно по купони ,прибират се когато решат,защото нямат определен час за прибиране. Аз обаче винаги му казвам в колко часа да се прибере и държа да е така поне докато навърши 18години . После и да искам,май няма да стане...

Ох, много се шашкате. 

Ей диваненце,
що не кажеш - твойте мама и тати, дали се шашкаха 
Ми шашкаме се мило
Нали сте ни рожбите беееееееееееееее 
На кой му пука за теб,
естествено на родителите 

silvi 35,
нашият вечерен час е по закон - 21.30 и нито минута повече, ако няма родител или учител 

Аз ги пускам според сезона. Не си представям едно и също през лятото и през зимата.
През зимата до към 21. Ако са на рожден ден, малко по-късно.
През лятото до към 22.30. Ми в 22 още е светло, те карат колела, скейтове, ролери, не мога да ги юрна да се прибират рано, не върви. Ако ми се кискат наблизо под прозорците и има чуваемост, може и до към 23 да откарат, но не по късно, защото тук тогава почва потокът от купонджии по улиците и не ми се ще да им става навик..
Сега да видим това лято как ще е, че досега не е имало гаджета на хоризонта..

Ведра, при нас също е горе - долу  така. Гаджета също още нямаме, ама мисля че при момчетата това с гаджетата започва малко по-късно.

Да побутна темата Честит Празник

Честит ден на славянската писменост и култура!!!
Моят тинейджър не пожела сутринта да ходи на празника, колко го увещавах ,ама не..Щяло да бъде тъпо, според него. Чак сега излезе с приятели. И е един разсеян. ..Излязохме с баща му и като се връщаме ,той тъкмо се готвеше да излиза и щеше да забрави ютията.

Ха ,какво съвпадение, и моята тинейджърка не пожела да отиде на празника ,сега излезе да разходи малката ми племенница, после- на кафе с приятели и така ще отбележи деня на писмеността.

При нас положението беше различно,без никой да я кара отиде на празника в училище,но се върна много бързо и каза,че са присъствали само няколко човека.Беше много ядосана и разочарована.Е,един път и аз да не съм черната овца,тъй като не сам я накарала аз да ходи.Не ми се мисли какви сценки щяха да се разиграват ако аз бях настоявала                                                                                                                    Silvi 35,по повод на разсеяността,мисля,че с последната случка моята красавица води класациите Сега,когато мина време леко ми размина,но от сега на татък ще знам,че не мога да и имам пълно доверие.Накратко-бяхме в един магазин заедно с малкият/2г./,купих и поредната прищявка и я помолих да го гледа за 1мин. да видя нещо на витрината.в този момент,тя вижда някакви познати и естествено забравя,че трябва да го гледа и той веднага се втурва към ескалатора и последствията са,пробита глава. Като се замисля,това е малкият дявол,защото можеше и да е по страшно ако му попаднат ръцете между стълбите В първият момент ми идеше да я убия,но някак си запазих самообладание.Помислих си,дано тази случка да и е като обица за ухото.Но уви,при нея явно нахалството преобладава/не искам да кажа,че е невъзпитана,нали аз я възпитавам /както се върнахме в къщи и казах,че ще ми трябва компа,стана бесен скандал и чух куп обиди и депресарски изпълнения.  После дълго си мислех,че ако аз бях на нейното място в този ден и бях допуснала такава грешка,сигурно цяла седмица щеше да ми е супер притеснено и да съм по-ниска от земята.Но явно,че при тях нещата не са съвсем така и всеки път ме кара да се чувствам аз виновна.Доста дълго стана,а исках само с две думи да ви разкажа,но нали знаете,че когато на човек нещо му тежи,по-добре да си го каже на някой.Дано да не съм ви отегчила много !