Тинейджърите

  • 29 015
  • 315
# 150 25 май 2007, 11:29 ч.
soti 71 , много съжалявам че така е станало с малкото ти детенце. Явно наистина не може да им се има доверие. Нашият татко много се ядосва на тези неща и днес като излизаме е решил да скрием някъде ютията, за да не се притесняваме. Явно тази разсеяност не е само при нас. Дано това при тях да е временно явление, че иначе не ми се мисли ако са такива и като пораснат...
Виж целия пост
# 151 25 май 2007, 13:08 ч.
Цитат на: soti71 в чт, 24 май 2007, 23:12
Доста дълго стана,а исках само с две думи да ви разкажа,но нали знаете,че когато на човек нещо му тежи,по-добре да си го каже на някой.Дано да не съм ви отегчила много ! smihesorry
Не си ни отегчила, душа, нали сме всичките в това возило Crazy
Страшна случка, но дано и е за обица на ухото...да си отваря очите. Малък дявол, както казваш...нали не са го шили..

Скандалните и изпълнения, мисля че са и били за да се разтовари по някакъв начин и за самозащита, за самооправдание. Сигурно се е почувствала виновна или каквото там от сорта...и е било ответна реакция.
Браво на теб, че си се овладяла  bouquet Така ще започне след време и тя да се владее по-добре. Няма да са все така, спокойно.
Сигурно си говорила после с нея за това?

Моята пък се прибра по много късна доба и аз бях се натопорчила вече, но...като се прибра се стегнах и бях спокойна. Една от приятелките и, която е от емигрантско семейство, имала проблеми с някакви агресивни момичета, които я обиждали и трябвало да я изпрати до тях и да говори с майка и...А телефонът разбира се нямало кой да го чуе и види Confused
Случват се и непредвидими неща, трябва да сме готови за тях и да не изпадаме в паники.
Поздрави на всички! Hug
Виж целия пост
# 152 25 май 2007, 14:13 ч.
Ведра,след като ми размина,говорихме дълго по въпроса и за това какви са могли да бъдат последствията.Да ви кажа,чак тогава видях уплаха в погледа и разбрах,че си е дала сметка за това какво е направила.В много деликатна ситуация съм,защото смятам,че колкото и да е голяма и да се прави,че разбира нещата тя все пак ревнува от него,защото 12г. е била номер едно,а сега трябва да се съобразява с него.Много пъти,когато и се караме казва,че не тя е виновна,а всичко се е променило откакто той се е появил и си искала старата майка CryКолкото и да обяснявам,все си мисля,че тя не иска да приеме нещата и така си е намерила добра причина,за да ме манипулира.Опитвам се да балансирам,но доста пати не се получава.Нещо на последък не ми издържат нервите и имам чувството,че вече съм за 4 км. #CrazyНо,както казва мъжът ми,тези който казвали,че не са добре и са луди,точно на тях им нямало нищо WhistlingЩе се опитам да му се доверя,пък ако ме вкарат в лудницата.....надявам се той да ги възпита по-добре и двамата smile3514 smile3514 smile3514
Виж целия пост
# 153 29 май 2007, 18:12 ч.
Ох,да ви споделя и мойта болка,която е по различна от вашата!Моя тинейджър много послушен,тих и кротък.Не  обича да се закача сдецата и съответно да го закачат,което пък го превръща в обект на непрекъснати па(одигравки.И от това виждам че няма никакво самочувствиеи това ме претиснява.Няма и приятели и което е по лошо и не се опитва да се спреятели с никой.Имам чувсвото ,че го е страх от връсниците си,но с възрасни общува спокойно и добре.Говоря му ,че трябва да има самочувсвие,но нещо май не се получава.Не знам как да му помогна да се опери малко и да не се дава да го мачкат.ДАЙТЕ СЪВЕТ!
Виж целия пост
# 154 29 май 2007, 18:24 ч.
На колко години е?  newsm78
Виж целия пост
# 155 29 май 2007, 19:13 ч.
на 14г.Като малък не беше такъв,но  в училище се промени.Сега и от преди е пред компютъра  и телевизора- гледа познайте анимация.Така научи англииски преди да почне  в училище.Госпожата беше изумена.Аиначе е страшно разбрано дете -учтив любезен.Само и само да стане като другите започнах да го карам да псува-представятели си,а той го е срам.Може би трябва да кажа ,че го отглеждам сама.Не жевеем с баща му от 7г.Инакрая  един ден ми заяви ,че не иска да става като останалите и  аз трябва да го приема такъв какъвто е!Какво да кажа за това!?
Виж целия пост
# 156 29 май 2007, 20:52 ч.
Цитат на: рерс 3 в вт, 29 май 2007, 19:13
на 14г.Като малък не беше такъв,но  в училище се промени.Сега и от преди е пред компютъра  и телевизора- гледа познайте анимация.Така научи англииски преди да почне  в училище.Госпожата беше изумена.Аиначе е страшно разбрано дете -учтив любезен.Само и само да стане като другите започнах да го карам да псува-представятели си,а той го е срам.Може би трябва да кажа ,че го отглеждам сама.Не жевеем с баща му от 7г.Инакрая  един ден ми заяви ,че не иска да става като останалите и  аз трябва да го приема такъв какъвто е!Какво да кажа за това!?
Понякога тинейджърът преживява трудно раздялата с детството-да порастне просто го плаши-поне по това,което описваш.Опитай да му бъдеш партнъор и помисил дали не изземваш някои негови функции-например взима ли решения сам,дори и не дотам успешни.Можеш да го приемаш такъв,какъвто е,той ще оцени това.Ако все пак нещо те притеснява потърси консултация със специалист.Успех!
Виж целия пост
# 157 29 май 2007, 21:01 ч.
Цитат на: рерс 3 в вт, 29 май 2007, 19:13
Инакрая  един ден ми заяви ,че не иска да става като останалите и  аз трябва да го приема такъв какъвто е!Какво да кажа за това!?

Ами какво може да кажеш - самата истина ти е казало детето!  Ако ти не го приемеш такъв, какъвто е, кой друг? Hug
Иначе за социализацията му бих ти препоръчала някакъв спорт, курсове по нещо, което му се отдава - изобщо нещо, което да се превърне в негово хоби и да стане основа за контакти със съмишленици.
За анимацията не се притеснявай - всички мъже я гледат в захлас!  Wink Laughing
А на компютъра с какво се занимава? Ако джитка в Интернет, напълно нормално е там да намира сродни души, които да компенсират реалните приятелства.
Изобщо точно тази възраст е много самотна - началото на Голямото Търсене на Себе си. Не си ли спомняш? Никой не те разбира, ти също не се разбираш, плашиш се от промените в тялото си...

ПП Лично мое мнение е, че днешните деца не са способни на тези приятелства, които имахме ние на техните години. Някак си са по-... единаци, може би? По-практични, по-прагматични...  Thinking
Виж целия пост
# 158 29 май 2007, 22:07 ч.
Благодаря ви бързите отговори!Да знаете как ме успокоихте-направо се бях отчаяла,защото  и аз съм останала с впечатлението,че днешните деца са по индивидуалисти,пък и според него е така.Опитахме със спорт,но не ни влече,а друго при нас няма и пак сме пред телевизора.А на компютъра пак гледаме анимация-преди играеше игри ама и те омръзнаха и така!!!Аз също мисля,че го е страх да се раздели с детството-той самия казва,че не иска да става голям.А колкото до това,че изземвам някои негови функции също е вярно!Ами като е толкова разсеян и непрекъснато трябва да напомням.Опитвам се да мълча,ама в един момент не издържам.И последно-много често ми казва ,че ме обича и аз също му казвам-ама вече не е ли голям за това?
Виж целия пост
# 159 29 май 2007, 22:27 ч.
Хм, а кога ти казва, че те обича? По някакъв повод или просто така?
А как е въпросът с момичетата? Ако сте си толкова близки, каквото впечатление създаваш, споделя ли с теб такива неща?
Нали знаеш за физиологическите промени на тази възраст? Как сте със сексуалното образование? А някой мъж, с когото може да споделя "мъжки" неща и да се допитва при проблеми има ли? Ако не - трябва да намериш, защото има нужда от това.
Спокойно, не е лесно да се отглежда дете при тези обстоятелства, но не е фатално - толкова много хора са успели досега. Просто прецени нуждите му и се старай да компенсираш. Имам предвид психологическите нужди, не материалните.
Има ли домашен любимец? Понякога върши добра работа при липса на брат или сестра - компенсира донякъде.
Виж целия пост
# 160 29 май 2007, 22:38 ч.
Аз пък искам синът ми да ми казва, че ме обича ама няма. Ако го попитам ми казва "ама разбира се" , и "не ме занимавай с глупости". А иначе, като беше малък, и той беше по-затворен в първи клас само си седеше на чина, а в предучилищната първия срок само си гълташе сълзите, ама не беше ходил на детска и не се беше делил от мен. И от едно кротко и тихо дете, а тях винаги по-отворените се опитват да ги "бъзикат" както се изразява моя тийнейджър, се превърна в пети клас в другата противоположност. Сега е на 15 г. и само ме викат в училище за лоша дисциплина и куп др. бели. Ама май е по-добре така..Според мен трябва да го насочите към някаква форма на извънкласни занимания, според интересите му, точно за контактите, социализацията и създаване на приятелства. Струва ми се ,че синът ти се самоизолира от връстниците си...Обърни внимание на причината.. Ако е необходимо сменете училището, за да си създаде в новото приятелства и нов имидж. Не е за пренебрегване, децата имат нужда от самочувствие. А това за анимациите е хубаво даже, виж дали има някакви курсове по компютърна анимация.. Успех!!!
Виж целия пост
# 161 29 май 2007, 23:05 ч.
Много актуална тема и за нас, големия ми син днес навършва 13 и официално го обявихме за тийн, макар че той от около половин година е тръгнал по този път. От едно приказливо и усмихнато момченце се превърна в мълчалив и тъжен младеж, по висок от мен. Голямата му и май единствена страст е китарата. Слуша рок по цял ден, има си страница в  myspace.com  и ако го оставя, ще седи пред компа 24 часа в денонощието. С училището - средна работа, не учи много, но той по принцип с малко труд винаги е изкарвал що-годе добри оценки. За всяко нещо му повтарям по 10 хиляди пъти, вече го избивам на майтап че иначе няма изход от ситуацията. Казва ми, примерно, че нямало нужда да се учи понеже щял да става професионален музикант и не му трябвало да учи за това, пък аз му отговарям, че той като има собствени деца, тогава може да им казва да не учат, стига да могат да свират на китара. Той започва да се смее и така разбрах, че освен аз да се опитвам да се поставям на неговото място, трябва по някакъв начин и те да се опитат да видят другата страна (повече на шега че иначе е трудно). Дъщеря ми е на 15 и половина, но за сега кой знае какви проблеми нямам с нея- учи се отлично, помага в къщи - е, тръшка се от време на време, но какво да се прави. При сина ми най ме притеснява, че е станал много затворен, говорим си за наркотици, понеже знам, че покрай музиката която го вълнува има и наркотици. За сега казва, че нямал интерес, но ще видим... Той се явява и средно дете, бях писала в една друга тема, и много се ядосвам от това, че все гледа да дразни малкия (който е на 4 и половина) и това ме влудява.
Много дълго стана, благодаря, че ме изчетохте.
Виж целия пост
# 162 29 май 2007, 23:43 ч.
рерс3, моят големият (на 13г) също често ми казва, че ме обича и даже иска да го целувам по бузата понякога. Не мога да му откажа, защото малките честичко ги мачкам и целувам и все им повтарям колко ги обичам. Как да го деля него? В някои отношения си е още детенце и му е приятно да чува, че и него го обичаме както братята му. Та затова се случва да го целувам по бузата или понякога леко го прегръщам, явно има нужда от близост. Старая се да бъде по правилният начин.
Аз например като му казвам, че го обичам винаги добавям нещо от рода на: Ти си моето пораснало момче или На мама миличкото детенце. Искам да чувства, че го обичам като майка и да може да различава видовете любов. Надявам се, че ме разбра Rolling Eyes Е, аз имам подкрепата на мъжа си и той също често го прегръща по мъжки, така че да чувства подкрепата ни.
Виж целия пост
# 163 30 май 2007, 08:11 ч.
Ами като се замисля най често ми казва,че ме обича по някакъв повод и напоследък се поспря,но се е случвало просто ей така.За съжаление няма мъж до нас,нямаме и любимец,а колкото до момичетата сега  не ни интересуват.Преди няколко години харесваше 2-3 момичета,а после едно момиченце артистка-забравих името,а сега всички момичета са тъпи!И  когато го питам за момичета не му се говори.Но подразбрах,че обсъждат момичетата от класа с единственния му приятел-слагат им различни прякори.По въпроса за самоизолацията -точно това е и това ме тревожи!Много го тормозеха преди от класа и той се отдръпна.Пробвах да го убедя да се премести другаде,но не иска и това е.
Виж целия пост
# 164 30 май 2007, 11:09 ч.
Цитат на: Как`Сийка в вт, 29 май 2007, 21:01
Цитат на: рерс 3 в вт, 29 май 2007, 19:13
Инакрая  един ден ми заяви ,че не иска да става като останалите и  аз трябва да го приема такъв какъвто е!Какво да кажа за това!?

Ами какво може да кажеш - самата истина ти е казало детето!  Ако ти не го приемеш такъв, какъвто е, кой друг? Hug

Разбира се, няма да е като останалите и слава Богу. Не защото останалите са лоши, в никакъв случай! Защото той е уникален, единствен и е започнал да го усеща. Подкрепи го, на тази възраст се преживяват като нещо изключително и това им е много необходимо за да имат сили да продължат нататък.

Цитат на: Как`Сийка в вт, 29 май 2007, 21:01
Иначе за социализацията му бих ти препоръчала някакъв спорт, курсове по нещо, което му се отдава - изобщо нещо, което да се превърне в негово хоби и да стане основа за контакти със съмишленици.
За анимацията не се притеснявай - всички мъже я гледат в захлас!  Wink Laughing

За спортовете хубаво ти е казала Как Сийка, само бих добавила - някакъв групов спорт - екипът ще го пази от самоизолация и ще му предоставя някаква роля за изява - нападател, вратар, бранител, разпределител, база, там каквото му се падне.

За анимацията - и моят 14 годишен щурелник е луд по нея, познават със сестра си всичките жанрове на манга и няма конкурс, в който да не са участвали с рисунки или даже минипроекти за комикс.
Нищо лошо, така се идентифицират с някакъв герой, същото което сме правили и ние, но с други герои.

Рерс, твоят има засилена нужда да се идентифицира с някаква мъжка роля...няма мъжки пример в къщи....не е лесно.
Според мен не бива да го караш да псува, така го насочваш към най-примитивните прояви на мъжественост...Спортът наистина би свършил  двойна работа.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,
BG-Mamma и bTV Ви канят да се включите в кратко онлайн проучване относно Вашия опит с платформата VOYO.
Молим да отделите няколко минути и да отговорите на всички въпроси, свързани с използването на VOYO и предпочитанията Ви към видео съдържание по заявка, за да участвате в нашата игра за спечелването на награда.
Благодарим Ви предварително!

Начало