Тинейджърите

25 часа  ангажименти в денонощието, задьлжително спорт и пак няма гаранция за резултата.

много ме развесели изказването на баща ти/умен човек/.Всичко което си написала е точно така

Някой може да ти каже ,че има начин ,и аз си мислех така .Дъщеря ми от детската градина спортува, от първи клас ходи на уроци по музика ,непрекъснато е ангажирана и до скоро всичко си беше наред. Аз си помислих че съм налучкала формулата .Да ,ама не. Всички минават през този бунтарски, неразумен ,кошмарен период .Карина ,донякъде си права за грешките. Винаги съм твърдяла, че на грешките единственото хубаво нещо е поуката от тях ,само че на тази възраст тинейджърите не искат да се поучават. baibibi, колко си права за това, че един ден може да ни упрекнат ,ако сега сме прекалено либерални с тях, затова златната среда е най- добрият вариант ,трудното е да определиш границите .

Въпреки че дъщеря ми е доста по-малка от вашите, аз също започвам да усещам задаващата се буря. При мен проблемът е най-вече комуникационен: почти цялото си свободно време прекарва на компютъра, с класа си са група в Скайп. Това не е толкова лошо, класът им е добър, задружен. Ходят заедно на кино, почти всяка събота имат някакво състезание, след това се разхождат някъде. Харесва им да са заедно.
Проблемът ми е, че дори през малкото време, което отделя на нас, започна да се държи грубо, рязко, сякаш ни е раздразнена за нещо. А напоследък забелязвам и тенденцията "ще бъде всичко друго, само не и това, което ти предлагаш" 
Може би трябва да допълня, че е много разпиляна, стаята й винаги е разхвърляна - дрехи, чорапи, учебници.
Като част от програмата за изграждане на отговорно отношение от около година и нещо съм й възложила тя да отговаря за цветята. За този период няма нито един случай, в който да ги е поляла преди да съм задала въпроса "поля ли цветята?"

Очевидно имам огромни пропуски във възпитанието, дано не доведат до нещо твърде лошо. 
Не знам какво да предприема. Само ми се струва, че ограничаването на времето, прекарано на компютъра, би имало пагубен ефект:  още по-остър отпор и още по-негативно отношение.

Какво да правя?   

И аз това питам.Не знам дали не сбъркахме и с компютъра и с интернета.Когато е в къщи само това прави.Като го питам нещо се налага по три пъти да си задавам въпроса ,докато е на компютъра а това е постоянно. Страхувам се и за зрението му, и за успеха който вече се развали.Дори започна да се храни набързо, защото приятелите му го чакат на Скайпа.

Приятелка ми разказва как си говорели със зълва й за пубертета. Свекървата се навъртала и казала Аааа, моите тази болест не са я карали.

Отсейте маловажното и се спрете на важните неща.
Стаята е рязхвърляна - голяма работа.
Не се облича както на вас ви харесва - ми така е. Минахме през периода на висящите гащи, на обувките с платформи. Ужас, ама си трая.
Не полива цветята - кошмарът на детството ми е един фикус. Обичам цветя и имам много, но фикус да не погледна. 

Вижте, пубертетът е нещо като емоционално и духовно раждане на човек. Не е приятно, но детето трябва да мине през всичко, за да стане възрастен човек. За този процес няма "епидурална упойка". И на него не му е притяно, всички тези хормони, емоционални състояния, депресии, еуфории. Ако на вас ви е трудно, на него му е още по-трудно.

В този период от живота си то трябва да започне да отхвърля авторитета на родителите си. Прави ви впечатление, че само защото вие му казвате нещо, то прави точно обратното. Това е защото сега е момента то да открие, изгради и стимулира авторитета в самото себе си. Трябва да се научи да ходи без да го държат и затова отблъсква ръката, която го подпира, дори и да знае, че веднага след като я отблъсне, ще падне. Но ще стане!
Как да бъде лидер, как да бъде самостоятелен, как да бъде авторитет за другите, как да получи уважение в групата, без преди това да спре да бъде "послушен". Просто няма начин.

Разберете ги децата, това е нормален процес, който и за самите тях не е особено приятен. Всеки жест на неприемане в групата ги наранява ужасно. Да си различен и отхвърлен в тази възраст е трагедия, която не можете да си представите. Те са готови да правят всяка глупост, за да бъдат интересни, дори и разумът им да им подсказва, че правят глупост. Точно затова най-големите ексцесии стават именно в тази възраст, когато емоциите взимат връх над разума.
Да крещиш на детето и да му обясняваш, че не е право е излишно и най-вероятно ще е безрезултатно.
А колкото повече наставления им давате, толкова по-силно ги подтиквате да се съпротивляват на вашия авторитет.

Какво може да се направи, за да се предотвратят най-неприятните моменти:
Преди пубертета:
1. Възпитавайте детето в увереност и самочувствие. Колкото по-висока самооценка има, толкова по-малко глупости ще е готово да направи, за да се хареса на групата.
2. Възпитавайте го в самостоятелност от ранна детска възраст. Колкото по-слаб натиск върху себе си усеща от ваша страна, толкова по-слаба ще е реакцията му, насочена срещу авторитета ви. Нали знаете закона, че всяко действие си има равно по сила противодействие.
3. Опитайте се да изградите приятелска атмосфера в отношенията ви. Говорете си често с него, интересувайте се от нещата, които го вълнуват. Ако проявявате разбиране към проблемите, които го притесняват, то ще е по-склонно да споделя с вас.

По време на пубертета:
1. Не му предлагайте директно решение. Ако усещате, че има проблем, разпитайте го какво мисли, как смята да го реши. Говорете си с него за проблемите, но го оставете то само да поиска съвет от вас. Непоискан съвет, заповед, изискване никога не се спазват доброволно.
2. Показвайте му по-често подкрепата си. Нека не му изглежда, че сте от двете страни на един фронт, а да вижда съюзник във ваше лице.
3. За ваше успокоение е много важно да познавате приятелите, с които се движи.
4. Проявявайте разбиране, когато е изнервен или има склонност да повишава тон (и двата пола) или да избухва в съзи (момичетата). Емоционалната и хормонална буря в тялото на бременната жена са нищо в сравнение с положението при тийнейджъра. Много често той не може да се контролира и не се усеща. Това не е признак на ниско възпитание!
Разбира се обърнете му внимание на този факт, но не така, че да го нараните допълнително с обвинение или обида. Нека просто да почувства неудобство.
5. Постарайте се да не му викате в отговор. Ако повишаването на тон се превърне в обичайния ви начин на общуване, то няма да да има стимул да се контролира.

Това е за сега от мен. Разбира се има и друг начин на възпитание. Навъсеният татко раздава шамари и забрани за излизане, налагани с авторитет и подтискане на самочувствието на детето. И така пак стават хора, цялото наше поколение (че и предните) така са възпитавани. Всеки има право на избор.

Карина

 

+ отсяването на важните и маловажните неща

Маловажни
примерно, мисля, че на 15 е крайно време сами да определят кога им е студено
Пневмония, може да се хване и като е добре облечен

Не мисля да се хабя да карам или налагам мнение за маловажните неща


Важни
Имаме правила в семейството и те са важни за всички,
не само за детето и смятам да ги отстоявам и по време на настъпващия пубертет

примерно
- когато някой ще закъснее трябва да се обади, за да предупреди
независимо от това дали е тийн или възрастен

- всички участваме в поддържането на дома и пазаруването.
кой, как и колко се решава на семеен съвет и са записва на списък закачен на стената

Карина,да така е ,наистина е така,права си .raly ,много хубави неща си писала за правила и важни и маловажни неща,но  когато трябва да са ежедневие на един тийн.положението става друго.
Имам 16г.син и 19г.дъщеря.Минаваме през различни фази на караници,любообвилни изблици към нас и сестра им,през апатия и сръдни с дивашки изблици на викове и сълзи.
Истерии много,разхвърлени стаи непрекъснато,дрехи из целия апартамент и т.н.,ит.н.
Приех всичко това за нормално.Повече се шегувам с тях и с нас със ситуациите и гледам забраните и нервите да са по-малко.Почти винаги сме в конфликти за всичко ,но все пак дори и да кажат не ,търсят нашето мнение и опора.Гледам да им казвам всеки ден ,че ги обичам въпреки всичко и им споделям когато съм наранена от тях или въобще от живота.Търся мнението им ,но не очаквам разбиране.Всяка вечер си лягам с мисълта ,че съм се провалила в общуването с тях,но на сутринта,разбирам,че имам ли нужда от тях за каквото и да е,те са насреща.Не знам дали това е правилно възпитание на тийнове,но вярвам ,че въпреки всичко се чувстват уютно в семейството си и че ние сме хората които ще потърсят първо за добро или лошо.И това ми стига.

Приказвайте повече двете, предразположи я и я остави да ти приказва, каквото и да е, може и да са пълни глупости - отначало няма да са най-важните работи, но да и бъде приятно с теб. Да не са само разговори за задължения
Остави и някакви инициативи, да решава тя какво да прави вкъщи примерно, не каквото ти и предлагаш. Явно има нужда да се самоопределя в някакви моменти, не да чувства, че родителското тяло го налага насила.
Хвали я като направи нещо добре (дори да не е идеално), непременно!  Нека види, че я подкрепяш и че харесваш нещата, които е направила и че разчиташ на нея за нещо вкъщи.  За съжаление няма друго нещо, което да компенсира забележките и критиките ни към тях. И за други неща я хвали, може пък да се чувства несигурна за нещо и да си излива раздразнението от това, кой знае.  Малко по малко я "впрегни" да прави още няколко неща и така хем няма да виси толкова на компа, хем  ще се чувства полезна, хем на теб може и да ти даде повечко инфо за личния си живот.

Моята е на 16. Какви възхвали трябва да изслушвам на тема "хеви метъл", дето хич не съм му фен и ми иде много нанагорно музиката им, но покрай тия разговори много ценна информация получавам за положението, за "творческите" планове, за всякакви щуротии.

Да не се обезсърчаваш, още няколко годинки само е това!

Твоята дьщеря - все едно сьм я родила аз
Направих грешката да й спра интернета. Беше в 6-ти клас.
Самодолно звьня на телефона в кьщи с убеждението, че наказанието я е принудило да сьзерцава някой учебник. Но... сигнал свободно. На мобилния - сьщо, което пьк не е типично за нейния подсьзнателен рефлекс.
Опитвайки се да запазя самообладание, влизам от служебния комп в мирката и я откривам там.
Добре, че не се беше светнала да си смени ника.
Девойката беше в една интернет зала, а мобилния - звьни и няма кой да го чуе в навалицата.

А, да, "Къде сбъркахме?" Класическия въпрос. Къде изчезна милото, весело и любвеобилно дете и се появи едно смръщено, мълчащо и забито в компютъра същество?
Казвам му аз да се усмихва по-често, за да го приемат по-добре хората. Той ми отговаря, че се усмихвал. А защо не и на мен? - питам аз - Все пак съм ти майка и те обичам?
Смятате ли, че получих отговор? 
Всички сме оцелели през собствените си пубертети, та се надявам моите деца да не са изключение. За доста неща ще научавам постфактум, а за някои няма и да чуя, за доста неща ще си повикаме, ама по-добре да си викаме, отколкото всеки да си зяпа в своя си екран, от което всъщност най-много ме е страх. Страх ме е от отчуждението. Иначе се надявам това, дето го приказвам, че е влязло някъде надълбоко и все някога ще изплува. 

Lilibon,и мен ме е страх от отчуждение и аз се надявам това, което съм го приказвала толкова години, да е влязло надълбоко и един ден да изплува .Съзнавам, че този период е необходим за всеки човек ,но е толкова трудно и болезнено да гледаш най- скъпото ти същество как заприличва на чужд човек, груб ,дори агресивен. Сещам се за едно стихотворение на Петя Дубарова ,което изразява до голяма степен състоянието на тинейджърите:" Мисли в час ".Ще ви припомня само последния куплет :

И още едно стихотворение напира да го споделя с вас :[/left][/left]