Тинейджърите

Момичета,а как реагират вашите съпрузи на тийн.проблеми? Моят например на теория всичко е ОК,но на практика......

И аз да се разпиша във вашата темичка.Мисля,че тя е безкрайна и не знам и аз откъде да започна.Майка съм на 16 годишен тинейджър и 1,7 месечен син.Големият е много труден ,а малкият засега е душичка( да чукна на дърво).
И аз вече вдигам ръце от големия.Когато се опитам да кажа нещо ,чувам само това:остави ме на мира-казано и извикано във всички нюанси на мутиращият глас.
Исках да ви попитам откога започвате да ги пускате навън по цяла нощ?
Ние имаме уговорка ( и тя е е с изнудване)-всеки ден до 22 ч.,в петък и събота - до 00.00ч.
Оня ден ме изнуди да го пусна за цяла нощ(използва,че баща му е в чужбина и аз съм сама с децата).После даже се оказа,че не е на дискотека -според уговорката,а на рожден ден в апартамент.
В момента съм болна и не получавам от него ни грам съчувствие или помощ.Или е на компа,или е навън.Не поиска даже да си поиграе с брат си за половин час,защото ми е лошо.
Да не говорим за училище-въобще не учи,учебници не отваря,даже и програмата не си знае.Дали въобще се завърши-не ми е ясно(учи в художествената гимназия).
Изявява се кото върл комунист,на моменти даже сбъркан.Нямам идея откъде му е дошло това в главата и има ли надежда някой хубав ден да стане нормален.
Опитвали сме и с добро и с лошо,но май нищо не действа.
Всички учители ми казват,че е странен,различен,но аз се моля да имам просто един нормален син.
Има много залоцби,но е страшно мързелив.
И нещото,което най-ме плаши е ,че само гледа филми за войни,мечтае да си купи пушка,иска да избие всички фашисти и т.н.
за него Европа и Америка са буржоа и за тях не трябва да има милост.
За жалост всичко това звучи смешно,но за мен е много тъжно и страшно.
Знаех си,че ще се получи дълго,а тепърва мога да започна да разказвам за нашите малки войни.
Моля Ви,дайте ми малко кураж и надежда!

Здравей,Венистефани-през юношеството детето-мъж търси своята идентичност и изпробва различни роли,за да разбере коя е неговата в театъра на живота-всичко това е нормално.Опасното е,че има хора,които се възползват от тези младежки "избухвания",всичко това ще отмине,но с много любов,уважение и подкрепа към личността му.

Отдавна не съм писала, но ви чета редовно. Венистефани, Вероника ти е казала много точно какво се случва на децата ни в този период. Давам ти кураж с пълни шепи, аз също имам нужда и го черпя от няколко места ,едното от които е тук, в тази тема. Надежда винаги има, нали знаеш, че тя умира последна .Но да започна от първия ти въпрос :дъщеря ми е на 15 години и до скоро не излизаше по кафета, а само на рождени дни. Но сега вече я пускам ,ако е през седмицата- до 21 .30ч .,а през почивните дни до22 .00ч.За цяла нощ съм и разрешавала само да гостува на приятелките си, и то предварително разговарям с родителите им, все пак е момиче. В училище нивото е снижено и от пълна отличничка първия срок завърши с 5 .Много е разсеяна ,направо е отнесена от вихъра ,забравя ,чула -недочула ,направо трагедия. Много ми се иска и учителите да бъдат повече хора ,отколкото сухи преподаватели, но за съжаление все по- рядко се срещат такива. На тази тема ще обърна внимание друг път ,че става дълго . За странностите му сигурно си има обяснение ,всяко дете си ги има, повече ме тревожи агресията .Дали е повлиян от средата, в която се движи, или просто иска да бъде различен ,са въпроси ,на които можеш да си отговориш с откровени разговори .Знам ,че е трудно, но не се отказвай, търси начини да открехнеш душата му ,все някой ден стената ще се пропука. Включи и баща му, момчетата на тази възраст имат нужда да се опрат на бащиния гръб. И още едно мое мнение -не става само с добро, има нужда и от строгост .Сигурна съм в това ,защото преди няколко дена ,след поредния конфликт с моята тинейджърка, последва доста сериозен разговор и аз бях направо шокирана ,когато тя ми каза :"Мамо, помогни ми ,бъди по -строга, имам нужда от това !".И преди съм го споменавала ,но най- трудното е да се определи границата и да се намери златната среда, баланса .Това е засега от мен, има още много за казване, но -друг път. Кураж майчета, ще се справим ...някой ден   .

venistefani, моят пък на 15 години изведнъж стана фанатичен пацифист, вегетарианец и природозащитник. Уж нищо лошо няма в това, но той на моменти беше толкова агресивен, че  чак страх ме хващаше... Явно на тези години те имат толкова силна нужда да отстояват себе си, че просто задължително трябва да са на нож с околните. И това мина, слава богу! Сега е на 18 и вече далеч не е толкова краен, въпреки че основната насоченост на възгледите му си остана.

Първо ще кажа ,привет на всички мами с пубери и не толкова пубери  ,Май сме в един отбор всички Дали с момче или момиче все си е трудно!!!Само се чудя от къде да си набавя нерви защото са ми крайно необходими и мисля,че на моменти съм сериозно изтрещяла.Знам ,че аз трябва да се нагаждам повече към обстановката и да имам повече търпение за всичко,но не винаги се получава и за съжаление се отразява на децата като гледат майка си намръщена истеричка На моменти съвсем се обърквам какво да мисля и дали съм взела правилно решение относно вече кое е редно и кое не е.Хубаво е,че всеки си споделя в този форум и малко или много разбира как стоят нещата при останалите и си" сверява часовника"От както съм родила малкия,а той е на 1и почти 5 месеца,съм във някаква центрофуга........вечно бързаща за нещо и за някъде защото се опитвам да изгрея навсякъде и всичко ако може да е ок.Каката ни е на 14г. и си се развива нормално за възраста като гледам долу посочените мнения  със всичките му симптоми.Дребния е много буден и палав и опознава света със пълна сила и той нормално за възраста си!!! И аз нормално за възраста си 39г.съм порядъчно изтрещяла Имам чуството ,че всеки освен мен в нашият дом си живее някакъв собствен егоистичен свят и всеки си прави каквото си иска.Просто ми е приятно да си споделя с вас и дано да не е прозвучало като някакво оплакване,знам ,че на никой не му е лесно и най вече на нас майките защото отговорноста за децата колкото и да помагат татковците си се пада на нас.Нека да са ни живи и здрави дечицата  а и ние покрай тях ,всичко си е ок само да имаме нерви 

Мисля, че това не е кой знае колко странно. Синът ти е на 16. На практика целият му живот е минал под знака на това да се отрича комунизма, да се говори какви изчадия са комунистите и т.н. А тийнджърите най-усилено се съпротивляват срещу наложени им стереотипи, мнения, авторитети и готови решения. Мисля, че по този начин той се утвърждава като различен, отделен от стадото, интересен по свой си начин.
Спомням си, че аз на тази възраст се дразнех на това, че наричат розата "царица на цветята" 
И напук на общоприетото твърдях, че не харесвам рози 

Evgenia* страхотен аватар,винаги съм искала момиче,а имам двама сина

Благодаря! 
Ами може някой ден да имаш 

Evgenia* ,той и мъжо така вика,но не мисля ,че ще имам толкова нерви 
Да са ти живи и здрави двете принцески 

Благодаря ти още веднъж 
Мисля, че от второто нататък вече говорим не за нерви, а за финанси. (ние сме три деца, имам двама братя. но едно време беше по-лесно)

То с моите мъже И ЗА  нерви говорим
Сестра ми има три деца 2 момичета и едно момче.

Понеже аз съм мама на абитуриент, бих искала да кажа, че много тийнове разправят, че бала не ги вълнува изобщо, но всъщност ги вълнува и с удоволствие ходят. Казвам го с опита на майка и леля с вече 4-ти абитуриент. Това, че онова момиче иска да инвестира в студентство в Италия, е чудесно, само че парите, които ще спести, все пак не са чак толкова, си мисля, а и мисълта, че имам дъщеря абитуриентка - и няма да й се порадвам и да я изпратя на бал - някак си не ме прави горда и щастлива майка. Мамо Цоцоланке, а ти самата ходи ли на абитуриентски бал? Аз ходих, и това ми е един от много-много приятните младежки спомени - това беше всъщност най-безгрижният момент в живота ми, момента, в който гледаш и назад, и напред с ведрото убеждение, че те очаква един безкраен и щастлив живот, защото живота ти вече зависи само от тебе, а ти имаш силите да си го направиш щастлив.

Привет на всички и от мен . А си мислех,че само аз имам такива проблеми  ? Малко се поуспокоих от прочетеното и интересни неща понаучих от всички вас. Каката ми е на 13г.,а малката на 10г. При нас всичко започна съвсем скоро,но пък как здраво ни тресна .

Когато реших да пусна тая тема бях страшно отчаяна и почти безсилна след поредното ни спречкване с моя 15 г.тинейджър.Искаше ми се да споделя, да видя имате ли подобни проблеми с вашите тинейджъри,дали не сме само ние така...Като гледам в колко много от вашите постове разпознавам сина си, чак не мога да повярвам...venistefani ,нашите синове са почти на еднаква възраст, моя от отличен ученик се превърна в среден ,да не кажа слаб ученик.Въобще не ще да учи или учи за по половин час и бил си научил. С дисциплината постоянно ме вика класната, на родителски срещи направо не ми се ходи..Все от него се оплакват учителите.А иначе е умен и седне ли да учи веднага има ефект с хубави оценки.Постоянно се уговаряме да не седи дълго на комп-а. За вечерния час , обаче сме се разбрали - не по-късно от 10:30. За цяла нощ го пуснах единствено на нова година и то понеже знаех,че е в дома на негов приятел и с родителите се познаваме.


venistefani ,аз отдавна се опитвам на намеря златната среда ,но явно това е най-трудно.Всеки родител си познава детето най-добре.С моя син например с лошо въобще не върви, с добро горе-долу постигам някакъв успех.Опитай се да разбереш откъде е тая агресия към "фашистите"?Кои нарича "фашисти"?Може да е временно и да премине, дано да е така.. Може всичките му приятели да са на такава вълна в момента..Моя син в стремежа си да се изяви като лидер, по-отворен или не знам какво, беше измислил някакво обидно име на едно момиче, с което всички момчета от класа наричаха въпросното момиче..и за това ме викаха в училище.Слава богу след много разговори спря да я нарича така.