лудницата след раждането

ето от това се опасявам  а това за гърдата...
и колко често е нормално според вас да идват "на свиждане"? според мен - колкото по-рядко, толкова по-добре. ама аз съм чешит малко и по принцип не обичам гости, така че сондирам мнения 

а, те ако ми идват по два пъти на ден /да не казвам всеки ден/ също не знам как ще ги изтрая

При нас лудницата беше само вечерта след изписването,сума ти и народ в нас,а аз не знаех на кой свят съм.Но с това се приключи.Ние така или иначе живеем с родителите ми и сестра ми,така че те си бяха в нас,свекърва ми остана за 2 седмици,защото са от друг град,но и тя не ми е досаждала особено,освен с неистовата си страст да облича Ина в най-големите жеги с "жилетчица с ръкавче" Но иначе изцяло са ми помагали и то най-вече с нещата в домакинството,пране,готвене,гладене,чистене.А това в първия месец е много нужно.Естествено имаше и все още има опити за акъл,но ако не са ми по сърце просто ги подминавам.Но да ти кажа честно,определено имаше и доста добри препоръки,така че не отказвай нещо само,защото ти е препоръчано от бабите И с още нещо не съм съгласна:никой не може да ме убеди,че едно новородено се разглезва,защото го гушкаш Напротив,всяко бебенце има огромна нужда от това-не лишавай твоето от това да се чувства сигурно Успех и леко бременеене и раждане

У нас лудница няма, свиждане също. В деня на изписването бабите и дядовците дойдоха да видят Рая за малко и това беше. От време на време майка ми идва за по 1 час, ако ми се наложи да изляза по работа - на лекар, до офиса, на пазар и т.н.
Други гости, приятели и помагачи още не пускаме!

bubcheto15, за гушкането нямах предвид да не го гушкам аз, а че не искам всички да си го подмятат и да му се лигавят в лицето.

Проявиха тактичност, даже се притесних, защо никой не идва!Бях толкова горда със себе си, че съм дарила живот и  с нетърпение очаквах гости и роднини да им покажа бебето!

Без да се притесняваш, слагаш граници предварително.

Аз така направих, за да няма после обидени и сърдити!

Аз много се притеснявах от подобни вмешателства и започнах превъзпитанието на родата още докато бях бременна.
През първите 3 месеца от бременността си лежах за задържане и още тогава отказах всякаква помощ от роднините. Оправяхме се с мъжо както и колкото можем. Той се грижеше за мен, готвеше, чистеше и пазаруваше.

Към края на бременността си отказах множеството молби на свекърва ми да дойде да седи с мен и "да ме пази", че да не зараждам сама. То все едно от вълка в гората да ме пази. 

После и с бебето - оправяме се тримата както и колкото можем. Налага ми се да викам майка ми, когато ходя на гинеколог. В началото ходех с беба, ама вече не е така спокойна и не спи толкова много и не смея.

Ако някой има желание да ни донесе сготвено, да ни помогне с някой лев уж за подарък или пък дошъл на гости и се хванал, та измил чиниите - не се противя. Но всички вече са възпитани и знаят, че аз съм тази, която ще помоли за помощ, когато прецени, а няма да ми натрапват такава.

Единствено разговорите по телефона не мога да ги огранича. С родителите си разговаряме практически безплатно и не мога да ги спра да звънят и свекърва ми, и майка ми. След като родих, те ми се обаждаха по 2 пъти на ден. Прибави към това и останалите роднини, приятели, колеги - телефонът прегряваше. Сега културно звънят 1 път на ден, понякога даже пропускат.  Но знам, че не го правят от лошо, макар че като те събудят, си е кофти.

Ох, много дълго стана. Но при всяко положение трябва да си отстоиш правото да не ти се месят. И точно сега ти е времето, докато си бременна. Особено пък ако ще им е първо внуче! Те просто не могат да се отърсят от мисълта, че тяхното малко златно момиче, прекрасно буйно момче - вече са големи и ще стават родители.

Успех! 

При нас нещата бяха следните:

Като ни изписаха от болницата с бебо се прибрахме в къщата на съпруга ми, където живеем със свекърва ми и зълва ми.Майка ми и баща ми бяха с нас.
Намерих стаята ни преобразена, но прекрасна, цялата в синьо, имаше големи букви Добре Дошли на спалната ни сред куп плюшени играчки!Вечерта къпахме бебчо с свекърва ми и майка ми.Бяхме много смешни защото не знаехме как да подхванем това малко бебче.Свекърва ми ме попита искам ли да ми помага за детето през ноща като се разплаче, но аз и казах че ще се оправим със съпруга ми.Когато е ставало детето наистина си го успокоявахме двамата.Никога свекърва ми не е нахлула в стаята ни или нещо от сорта и когато си хранех детето да е оставал в стаята ми някой не повече от 2-3 пъти.
Почти всяка вечер майка ми и баща ми идват и е страшно весело за детето и е привързан към всички еднакво.Когата решим да излизаме знам, че няма проблем с къпането и приспиването.През деня иначе сме само с малкия в къщи и ми е по-добре така.

В къщи не са идвали гости до 40 ден и ние излизахме с малкия само в градината на къщата ни.Не че съм много суеверна но ме беше страх за детето.
Относно съветите майка ми все има някакви идеи не винаги добри, но се преживява!Понякога се правя, че не чувам и това е !

Че има лудница, има лудница..... Всичко е въпрос на нагласа..... Първите си две деца ги родих при родителите ми - бях трогната от уважението на роднините МИ - дойдоха, видяха, помогнаха с каквото можаха и си тръгнаха.... Не злоупотребиха, само снаха ми(с която ми е много приятно да бъда)идваше по-често, но никога не ми се е месила в отглеждането на децата ми. Майка ми - да, сега като се връщам назад - не винаги е постъпвала така както аз искам, но и тогава, особено при първото дете - и аз не знаех много, много какво да правя, така че от височината на годините мога много да говоря, но тогава си бях много зелена...

Третото си дете го родих тук, при роднините на мъжът ми... Ами само една роднина дойде,  по-скоро от любопитство обаче, а не с цел да ми помогне. Майка ми дойде за около 10 дена, помогна в хаоса - големият тръгваше 1 клас - и си тръгна. И това бе помощта.... Мъж ми леко се подразни от това,че неговите роднини не проявиха по-голяма активност, но...времето отмина и всичко се забрави!

Та, мога да кажа - посрещни си гостите, не е задължително това да е стаята на бебето, разговаряй по телефона, стига това да не пречи на гледането на Бебо, радвай се на всяко проявено уважение от роднина, бъди мила и внимателна при поставянето на граници за всяко нещо и... си гледайте детенце както ти и тати сметнете за най-добре! И дори и да ви е трудно на моменти в началото - то това начало бързо отминава и съвсем скоро идва и очовечаването на Бебо.

Що се отнася до гушкане и лигавене в лицето, както казваш, директно забраняваш и това е. Майка ми ми се сърди, че не й разрешавам да разнася Симона на ръце, когато ни идва на гости. Но само като я погледна с моя си поглед, тя знае и млъква. Моите правила се спазват - не безропотно и не без сръдни, но това е!

Също така няма вариант, в който да дойде човек от вън и да пипне бебето, преди старателно да си е измил ръцете със сапун. Просто няма такъв филм.  А за целуването на малко бебе - никой, освен мен и баща й не я е целувал през първите дни. Дори най-близките роднини не са се и опитвали, самите те са ми казвали, че не смеят.

Да наистина е ужасно. Вместо да те оставят да си починеш трябва да посрещаш гости  . Един помагач ти стига. На другите - право куме в очи. На мен така ми се разсърди една позната, че не и се обадих като родих да ме посети в болницата. Разбирам, че нея навремето никой не я е посетил и и е липсвало. Ама аз пък мразя да ме посещава кой ли не и да си кърмя бебето пред целия свят и да ме гледат по мрълява нощница и рошава - само най-близките роднини и приятели и то за кратко и веднъж са ми повече от достатъчни. И то с предупреждение 

Още в началото с мъжът ми предупредихме , че сами ще си гледаме детето . никакви гости , почерпки и даване на акъл  Показаха , че са съгласни , а дали са си го мислили - не знам .
На изписването имаше много хора , но после се качихме в колата тримата и се прибрахме . Беше ни идеално и се справихме отично и с къпане и хранене и с всичко .
Това да идва някой да ми готви също не го разбирам  Ние първите дни си поръчвахме храна по телефона .
На 5-тия ден изведохме малкият навън и дойдоха да го видят .
След десетия идваха в къщи само най - близките , но не разрешавах да го мачкат и гушат и така .
Мъжът ми много ми помагаше , сега също е така