Социална тревожност

Аз имах паник атаки, преди няколко години, и минаха от само себе си. Не съм приемала никакви лекарства.

Благодаря

Посещава се психиатър, ЛЛ не е компетентен.
Ако ще се пият АД поне да са преценени правилно.
Има тема за паническо разстройство във форума, заповядайте там.

Имам две близки приятелки с ПА.
Едната смени работата, която беше много напрегната, и ПА изчезнаха.
Другата пие лекарства, изписани от психиатър, и се чувства добре.
Обаче и двете са по-възрастни (диапазона 40-50 год.).

Да. Аз се излекувах от социална тревожност. Смених няколко психолози, психиатри, хапчета, докато не ги спрях, защото никаква полза не виждах от тях. Това което ми помогна - постепенно излагане на стресиращи ситуации. Не да се хвърлиш изведнъж в дълбокото, а малко по малко.
Освен това - преди всеки разговор или място на което отиваш да се подготвиш психически какво очакваш да се случи - не да влизаш в спирали, ами кое реалистично е най-лошото, което може да се случи и какво би направила в такъв случай.
От какво са ти предизвикани паник атаките? От общуване с хора? Аз разбрах, че като цяло хората си мислят за себе си. Повечето не ти обръщат внимание, а останалите които ще ти се подиграват ще те говорят, не си струва да ги мислиш, защото са долни хора, които нищо не струват.
Трябва да спреш и с негативните мисли за себе си и да се поощряваш вътрешно за всеки малък успех.
Мнението ми е категорично против хапчета за такъв проблем.
Ако имаш отношения с хора, които те напрягат и стресират, ги прекъсни. Постави граници с останалите.

Благодаря за отговора
Може би всеки който се е излекувал е намерил свой начин аз все още не колкото и да и искам всеки път ми е трудно
Ами моите паники се появяват пред определени хора когато трябва да разговарям с тях или когато трябва да отида на лекар, да вляза в банка, от шефовете ако трябва да попълвам документи такива неща и най вече да се храня пред хора понякога ми е кошмар защото почвам да треперя и да се стягам видимо не ми личи но усещам напрежение, тревожност, безпокойство и не ми е приятно не обичам да се храня пред други но не винаги мога да го избегна
Естествено имам и много хубави дни все едно нищо ми няма но много си подбирам хората защото трудно се отпускам
Като цяло паниките ми се предизвикват от социалните ситуации и трудно се живее по този начин

Не е точно така. Аз съм изчела много литература и мнения на хора и начинът да се излекуваш е exposure therapy - както казах постепенно излагане на тревожните ситуации, така че да свикнеш малко по малко. Когнитивно-поведенческа терапия помага при някои хора и ако смяташ, че може да ти помогне, може да посетиш психотерапевт, но бягай ако ти кажат, че цял живот ще трябва да се лекуваш, защото не е вярно. Ако не виждаш минимално подобрение след втория/третия сеанс, значи тази терапия не е за теб. В твоя случай, който не е толкова тежък трябва да могат да те излекуват за най-много 10 сеанса. Иначе само ти взимат парите за нищо. Имай предвид и че притеснението винаги остава до някаква степен - много хора се притесняват или ги е срам да говорят с шефове и лекари, но не чак дотам да изпадат в паника. Това имам предвид под "излекуват".

Моята препоръка е да се опиташ сама да се справиш - отиди до библиотеката и книжарницата, потърси книги за психологическа самопомощ, дори chatGPT може да питаш. Напр. тези книги:
-Сюзън Джефърс - Освободи се от страха/ има я и в превод Страхувам се и все пак ще го направя
-Наръчник за работа с тревожността и фобиите
-Справяне със срамежливостта и социалната фобия

Благодаря за съветите ходих няколко пъти на НЛП терапия при доста препоръчван терапевт но ми беше съмнителен още в началото вместо да ми помогне само ми ровеше в раните и все ме питаше кога ще се оправя че аз как мога да знам това и другото което е ми искаше по 160лв за 1час и 2, 3 пъти в седмицата и държеше да е онлайн а аз предпочитам да е на живо изобщо не ми помогна дадох си парите напразно и сега не знам на кой мога да се доверя

При психолог обикновено се ровят раните.
Щом не сте го усетили не е бил вашият терапевт.

Постът е отдавна и се надявам, че вече ти е по-леко.
Но ако все още изпадаш в подобни състояния…

това, което описваш, отговаря на социална тревожност с панически реакции.

Обикновено се активира точно в ситуации с хора - разговор, поглед, оценка, хранене пред други.
Фактът, че отвън не личи, а вътре има силно напрежение, е типичен.
А това, че имаш дни, в които си добре, е важно, защото показва, че състоянието ти се променя и може да се повлияе.

Работата не е да се насилиш да си спокойна, а да помогнеш на тялото да излезе от напрежението.

Можеш да започнеш с нещо много просто в момента, в който усетиш, че започва -
вдишваш бавно, броейки до 4,
издишваш до 6

Повтаряш няколко пъти.

След това можеш да добавиш една много проста техника, която наистина работи:

👉 5 неща, които виждаш - назови ги, опиши ги
👉 4 неща, които можеш да докоснеш - усети повърхностите
👉 3 неща, които чуваш - насочи вниманието към звуците
👉 2 неща, които можеш да помиришеш - дори китката или косата си
👉 1 нещо, което можеш да вкусиш

Прави го бавно, без да бързаш.
Това връща вниманието ти в настоящия момент и помага на тялото да се успокои.

Относно бременност - възможна е при прием на медикаменти,
но винаги се обсъжда със специалист и се планира индивидуално.

Това, което преживяваш, не е нещо, с което трябва да свикнеш.
И не е нещо, което трябва да носиш сама.

Понякога, когато започнеш да гледаш на тези състояния не само като проблем,
а и като сигнал - от какво те предпазват, какво се опитват да ти покажат -
се появява една малка пауза… и точно в тази пауза започва промяната.