Ноемврийски бебета 2025

Аз се опитвам да въведа залъгалката като част от ритуала за сън. До скоро нямаше много късмет, но в последно време започва да се получава. С голямото дете пак така процедирах, но при нея се получи доста късно и после към 1г и 2-3 месеца го махнахме, което смятам, че е ок.

Ние също не ползваме залъгалка. Пробвах я 2 - 3 пъти, включително и наскоро, но тя я плюе и отказва изобщо да я задържи в уста. Няма да я мъча като не иска. С баткото ползвахме от самото начало само при приспиване и ми беше голямо улеснение. Също я махнахне малко след годинката.

Панда, ние също супер рядко даваме залъгалка на бебка. В началото нямахме нужда от нея, въведохме я към 3-та седмица по време на коликите нощно време, а също и ако се разплаче докато сме навън. Откакто коликите ни спряха в 9-та седмица вечер вече не я използваме. Навън също ако й оцелим правилно храненето преди излизане не плаче дори и да е будна и съответно не ни трябва. И при нас я дъвче малко и я плюе, ако я придържаме с ръка за по-продължително време успява да оправи захвата и съответно да си я използва за по-дълго време. Така успяхме да я въведем в 3-та седмица, така че би могло отново да се направи, но на този етап не виждаме полза от нея.

Момичета, събрах сили да ви питам за нещо много важно, което мен много ме мъчи и изпаднах в депресия от месец насам. Моля ви да ми споделите как са отношенията ви с мъжете ви. Как ги усещате след раждането, има ли някакъв вид отчуждаване? Аз се усещам доста празна към моя мъж, искам си пак старите чувства към него и старата ми искра. Просто не зная защо сега се чувствам изстинала и това много ме тревожи и ме хвърля в депресия, не мога да ям от притеснения, че ще съм така цял живот към него, а не искам да се разделяме в никакъв случай, имаме си децата, къщата, плановете.. моля ви за съвет? Благодаря много ❤️🙏

DimBZah, има ли някаква причина поради която мислиш, че се чувстваш така? Не забравяй, че хормоните ни все още бушуват след бременността. А и хроничната умора си казва думата. Сподели повече, ако ти е удобно. Ако не - може би един разговор с психолог ще ти помогне (вместо да се депресираш ненужно)

Аз по моя опит: обичаме се още след 2 деца но тази "страст" искра и аз я наричам изчезна може би че сме 8 години заедно.Не вярвах че ще стане и с нас но е реалност.Нямаме баби и дядовци никой за помощ и не излизаме даже двамата заедно на вечери романтични или каквото и да е било чужд човек не е влизал вкъщи не бих се доверила за детегледач.Върнаха го в офиса и 2 месеца беше по 12 часа навън и ми беше доста трудно... за интимности и дума не ставаше...
Някакси се разминаваме в това той като искаше аз бях с шевове още и не се чувствах ок първите два месеца след раждане ,после той в офиса и така.Трудно е .Сега родителите му ще дойдат за малко и веднага ще излезем само двамата по София.Реално иначе няма кой да пази и гледа бебе и кака й.

Също при мен има голям страх да не забременея за 3ти път защото си имаме хубав брой деца и просто не искам да бременея и раждам пак.Говорих с него по въпроса той не ме пази ...само каза ако забремения ще си отгледаме и трето няма да се маха.Аз не съм съгласна но той лекомислено си гледа на нещата...та мислих да слагам спирала мирена за против зачеване още не съм..и така дълго стана но няма с кой да споделям също..

DimBZah, хормоните след раждането наистина могат да ни накарат да мислим какви ли не неща. С времето вероятно ще утихнат и емоциите ще се балансират. Но и аз подкрепям мнението на изгубен-щъркел, че ако много ти тежи и не се чувстваш добре дълго време, е хубаво да се разговаря с психолог.

Несъмнено след раждането и появата на дете чувствата се променят. Фокусът на жената се измества главно към децата. За мен лично досега мъжът ми беше моето „бебе“ - цялото внимание и грижа бяха насочени към него, а сега са изцяло към бебето. Доколкото разбирам, вие имате повече от едно дете, така че със сигурност имаш много грижи покрай тях и е разбираемо да нямаш емоционалния капацитет и за него.

Иначе с моя партньор сме 14 години заедно и определено връзката ни не е като в началото, било то и преди раждането. Чувствата са някак си променени, не бих казала към лошо, просто е различно. Обичаме се, но по един друг, нека го наречем, по-улегнал начин.
А аз самата след раждането от много срамежлив и спокоен човек, съм се превърнала в типичната майка орлица, която брани детето на всяка цена и не мога да свикна с това ново Аз. Понякога без да искам правя забележки на мъжа ми за разни неща, а той много се старае и върши страшно много неща. А мисълта, че когато ни дойдат на гости, бабите и дядовците ще искат да държат бебето направо ме изкарва извън кожата ми, не знам как ще го преживея Те живеят в други градове и все още не са идвали да я видят.

Желая ти да намериш спокойствието и баланса, от който имаш нужда

Панда, може би не й харесва формата на залъгалката. Но и аз знам, че ако си смуче палеца е по-добре да се замени със залъгалка, за да се премахне по-лесно после. Ако пък не - не виждам проблем, че не я иска. Лапането на ръцете мисля, че е различно явление и е ок, аз я оставям да си ги лапа и да ги "открива". Ние залъгалка ползваме само за приспиване и понякога на повивалника, ако реши, че е много гладна докато й сменям памперса и не може да чака. Но много често, ако си е решила, че не я иска, я плюе и нищо не може да я задържи

Подкрепям мнението на изгубен щъркел за психолог.

Моят опит: Ние с моят мъж сме заедно от 11 години женени от 4 ( ако има значение), преминахме през 5 спонтанни аборта и 4 години опити за бебе и при нас сякаш не изчезна тръпката, а се засили. Помощ нямаме от баби и дядовци, но някак малката като спи си правим вечеря понякога на свещи, Гледаме през свободното ни време да излизаме, и някак успяваме все още да се запазим. Закачаме се и сякаш още повече не мога без него а искрата е там. С*кс не липсва, не е толкова често , но го има. Има и малки изненадки дори и сега за свети вальо (Ние не го празнуваме) съм му приготвила малко подаръче и една бенто торта (едни много малки тортички) на която има нарисувано едно смешно човече и пише " I love your di*k " . Но няма как да сравняваме връзките си защото сме различни хора преминали през различни неща.

Следродилните хормони са опасно нещо. Пробвайте да го изговорите, да си разнообразите ежедневието ако ви е съзможно, пробвайте дори да се "ухажвате" все едно сте пресни гаджета, малки закачки, дори като седнете да вечеряте да запалите една свещ и да си пуснете хубава музичка мисля че ще ви е от полза, Не се отказвайте от връзката си, а се борете за нея!

Може да е временно, да е хормонален дисбаланс. Аз преминавам през някаква промяна на емоции и чувства. Не просто отчуждаване и изтиване, до скоро мислех за развод, не исках да сме в една стая. Преживяхме заедно много неща, включително и загуба в петия месец преди 3 години. Родих края на октомври и всичко беше чудесно до момента в който не разбрахме, че качва малко и се започна писане и смятане на милилитри АМ, той започна да настоява да будим детето за да даваме да яде, а аз съм твърдо против. Аз се чувствам изтощена, понякога искам от него вечер да смени памперса, да даде АМ, да приспи детето и с това напрежението достига високи стойности, защото иначе се редуваме за различните дейности и той избухва, че прави всичко. Събраха се повече дни в които бяхме заедно постоянно, защото работи на 24 часови смени 7-8 дни в месеца и имаше повече от седмица без да ходи на работа и бях на косъм да поискам раздяла. Вчера беше на работа, вчера ми дойде за първи път след раждането и днес се чувствам с физически болки, но сякаш цялото ми емоционално напрежение изчезна. Ако можеш разбери какво създава отчуждението и ако не можете да се справите заедно опитай с психолог според мен. Аз също ще боря проблемите и ще изчакам преди да потърся професионална помощ.

Аз да споделя, че има една група Отворен кръг събират се всеки петък онлайн, водя я една психоложка, ако искате може да ви изпратя линк за групата, ако ви е интересно.

На мен ми е полезно и си говорим с разни непознати жени и можеш да си споделиш какво ти е на сърце и ти става по-леко.

Включвам се с по-дълъг отговор по казуса с отношенията с мъжа. При нас връзката ни е 'млада' (въпреки че ние не сме) и като цяло ни е ясно, че сме един за друг и се чудим и маем как не сме се намерили по-рано.

Бременността и раждането ни сближи повече. За него това дете е първо и много желано. За мен е второ и много желано като продукт на любов между двама човека. Виждайки мъжа с детето, ми се стопля сърцето... Вечер ги гледам един до друг и не мога да им се нагледам. Мога да разчитам на него за всичко и с детето прави колкото може (т.е. всичко освен да кърми). И другото дете ходи да взема от училище, и с домашните му помага, и прането върти по цял ден измежду разговорите си за работа, и чисти, и напоследък и само той готви. И свещи пали и ме вика да ядем... Абе, няма от какво да се оплача.

И въпреки тези розови неща, въпреки всичката любов, страст, желание, въпреки че на практика върти и домакинството... предните 2-3 седмици бях много изморена и той работеше много. Така се бяхме омърлушили и изнервили и двамата... Той прави всичко, което може. Аз правя всичко, което мога и не знам какво повече мога да поискам от него... Ударих един рев при акушерката, тя пък му се скара, че трябва да ми осигури сън ... не другата седмица (когато е по-свободен), а сега. На мен ми беше гузно, защото той прави толкова много, обаче като не съм спала, просто съм смазана.

Казвам всички тези неща, за да знаете, че дори като всичко е прекрасно и перфектно, хормоните и умората са жестоки съветници. Помислете си какви може да са причините, реални ли са или само усещане? Аз лично за себе си (така казах и на акушерката) съм убедена, че не съм депресирана. Чувствам си се супер щастлива, но съм изморена физически и имам нужда от сън, за да функционирам.

Ние с мъжа ми сме заедно от 12 години (женени от 5), преди 2 години минахме през 3 спонтанни аборта един след друг в рамките на 8 месеца. Тогава ходихме на психолог, че се бяхме сринали, винаги обаче сме се подкрепяли и връзката ни стана дори по-силна. По време на тази бременност бяхме решили да сме изключително внимателни и 10 месеца покрай бременността и малко след нея сексът беше мираж. Тъкмо по празниците възобновихме малко нещата и преди 3 седмици се изтърсих на леда (за щастие мъжът ми държеше малката) и до скоро ме болеше всяко по-рязко движение, та не се пробвали отново. Неговото работно време е нестандартно, та доста ми помага вкъщи, а следобед понякога си поспиваме по 2 часа заедно с малката, та да презаредим и двамата батериите. Та и двамата за родители на новородено сме доста отпочинали, имаме си закачките, макар че както казах физически все нещо ни пречи.

Звучиш много изтощена, така че вижте дали той може с нещо повече да те отменя, че отново да се почувстваш човек, или дори някоя от бабите да минава по 1-2 пъти в седмицата (ако са ви наблизо), за да сготви и изчисти. Струва ми се, че като си отпочинеш ти (или двамата, ако той и в момента е също толкова натоварен като теб), ще успеете пак да намерите време да обърнете внимание на връзката си. Ако само с почивка не се подобрят нещата, ходенето на психолог също може много да ви помогне да се отворите един към друг и да се сближите наново. Успех!

Гледах едно видео днес на Антония Петрова (изобщо не я харесвам, но това, което каза, го мисля и аз) - За да са щастливи всички вкъщи, трябва и майката да е щастлива и е хубаво да поставяме себе си на първо място. Аз не мога да кажа, че съм на първо място изобщо, но съм решила с това дете да не се превръщам в затворник и роб вкъщи. Всеки уикенд, поне единия ден съм планувала някакво занимание, с което да се разтоваря и да се почувствам по-добре - козметични процедури, поднових си лазерната епилация, фризьор, излизания с приятелки, излизания само с голямото дете. Много добре се чувствам. Може да са 3-4 часа, но са си моето време.

Усещам се през седмица уморена, особено като е лошо времето и сме само вкъщи, как се депресирам, не ми се прави нищо. Искам да започна тренировки, защото не се чувствам добре в тялото си изобщо. Следващата седмица съм на АГ, да ми потвърди, че всичко е наред вече и ще започна малко по малко спорт. Все пак и лятото идва. Нямам търпение да пътуваме с малкото човече.

Ние сме си екстра с отношенията и тръпката, но сме две жени и преживяването на родителството е много по-различно (тоест лесно), и никой не е изнервен и изтощен, и любовта ни остава жива. Реално като време и усилия еднакво гледаме децата и си “помагаме” в домакинството, съответно никоя от нас не е претоварена физически и психически, и според мен затова още се обичаме, хаха. И ние сме заедно от 8 години. Аз сега се върнах на работа и МЖ е с двете деца до обяд, когато се прибирам, но пак следобед и вечер (и през всички ваканции) сме си заедно. Едната като е изморена, другата поема децата и така хем единият родител си почива, хем децата продължават да получават качествен контакт с родител и смислени занимания. А не едната да си седне на дивана, да си вземе телефона, да пусне телевизор на децата и айде, отгледани са, както правят мъжете на всичките ми приятелки с деца. Ако изобщо се съгласят да ги гледат, че познаваме и такива семейства, жената му се моли да погледа детето един час… И домакинството се следи и от двете, а не всичко да пада на единия човек, а другият да не пипва. То иначе и аз бих изстинала към мъжа си.

Биба опитваме да дадем, но малкият не иска. А голямата заспива с по 3 биби, една в устата и по една във всяка ръка

Много Ви благодаря за отговорите, момичета, страхотни сте и се радвам, че сме си подкрепа! Искрено се надявам да е от хормоните и да мине скоро. Никога не бих си изоставила децата и хубавия мъж заради някакви временни гадни бушуващи хормони и съм твърдо решена, каквото и да ми коства, ще се оправям и ставам всеки ден заради тях. Ще търся отговори и ще се боря! Вече ми смениха антидепресантите и се надявам да видя по-голям и позитивен ефект от новите, но ще се посъветвам и с ендокринолог за тези хормони. И вие не се отказвайте, много ви благодаря!