Ноемврийски бебета 2025

И при нас съвсем не са "розови" отношенията след раждането. И аз съм си мислела тук да споделя и попитам при вас как са отношенията с мъжете ви, но така и не го направих.

С мъжа ми сме заедно от 7 години и женени от близо 3. Бебето е много желано и чакано няколко години. Отношенията ни винаги са били страхотни, много се обичаме и за тези години сме се много карали рядко и все за дреболии.

Появата на бебето обаче, заедно с преумората, недоспиването и притесненията си казаха думата. Първите 2 месеца се карахме толкова често, колкото никога преди...😔 И все за незначителни неща, за разни коментари и реакции на другия в дадена ситуация, за различие в мненията и т.н. Аз се усещах, че съм в депресия, от най-дребното нещо започвах да плача. А колко пъти в малките часове като оставах сама си поплаквах тайно.

Декември го изкарахме заедно вкъщи и мисля, че и това допринесе за влошаване на нещата. Иначе мъжът ми е от тези, които помагат за всичко вкъщи. Както някой тук из коментарите беше споделил - само дето не може да кърми.

Говорихме с него вече няколко пъти по темата и осъзнаваме, че имаме проблем и че малко сме се отчуждили. И за двама ни е изненада как това така желано събитие вместо да ни сплоти сякаш има обратен ефект.🤷‍♀️ Не сме и предполагали, че може да се случи! И двамата сме си го мислели, че се притесняваме за връзката ни и да не се стигне до там да се разделим...

За проблема не мога да говоря свободно с приятелки, единствено успях да споделя с моя близка колежка, която ме успокои, че е нормално това, което се случва и че е нещо временно. Тя е по-голяма от мен и като омъжена жена на 40+ с две деца и голям опит в семейния живот ми даде кураж и съвети как да процедирам, за да опитам да подобря ситуацията.

Сега от януари мъжът ми вече се върна на работа, аз съм сама по цял ден с бебето. Може би има значение това, че вече не сме нон-стоп заедно. Има подобрение в отношенията и се надявам, че кризата е отминала. Е, пак се случва да се посръчкаме за нещо, но сега е доста по-рядко. Вече сме посвикнали с бебето, сънят е малко повече и  дано да се връщаме към онези моменти.
Като се замисля само ми става гузно, че първите 2 месеца от появата на бебка ще го свързвам и с тези преживени негативни емоции.

Благодаря ви, момичета, че си споделяме проблемите. И да - това "не си сама" някак наистина те кара да се почувстваш малко по добре.❤️

Извинявам се, че сменям рязко темата, но има ли бебчета, при които вечер е истински ад. Става дума за т.нар. whiching  hour или вещерски часове, стане ли 18ч. започва рев на поразия, дране, все едно го коля на живо. Не са колики, а от претоварване на нервната система според мен. Хем гледам да му пазим тихо и не много светло, да не го превъзбуждаме с играчки и т.н. и въпреки всичко направо тръпки ме побиват като наближи да идва това време. При вас така ли е?

Здравейте на всички,
Чета ви от доста време, но едва сега успявам да се включа и аз.
На 23.11.2025 г. родих втората си дъщеря след 1 седмица преносване. Първите 2 месеца бяха много трудни за мен, поради проблемите ми с кърменето и то конкретно само с едната гърда. При всеки мой опит да кърмя, се получаваха едни мехури с вода, после ставаха рани и бебето почваше да поема и кръв с кърмата. Почнах да се изцеждам, докато ми заздравее и да давам от шише през хранене, но при следващ опит пак се получаваше същото. Бях в омагьосан кръг… Консултирах се с консултант по кърмене, после ходих и на мамолог, за да разбера къде е проблема. От консултантката получих доста ценни съвети, но мамолога като ми видя гърдите и заключението му беше, че имам кърма за 2 деца, но трябва да спра да кърмя, за да си щадя гърдите и да се изцеждам на всеки 2 часа, че бебе опитало веднъж шише, няма да засучи вече, както преди. Този коментар беше капака на всичко за мен, ревах много, бях изпаднала в депресия. Не можех да се примиря с мисълта как първото си дете кърмих 2 години, а второто не мога още от 1-вия месец. Благодарна съм на ММ, че ми вдъхна кураж и ме накара пак да почна да я слагам на “болната” си гърда и да не се изцеждам. Спазвайки съветите и на консултантката вече от 10 дена кърмя нормално, но болката при едната гърда си я имам още, защото още не ми е зараснала раната на 100%, но поне вече не кърви.
Със всичките ми проблеми и каката вкъщи, не ми оставаше време да пиша, а само четях отвреме навреме.
Накратко да споделя и нашите преживявания покрай бебка. От втората седмица ни почнаха коликите, но не беше нещо страшно положението (в сравнение с коликите на каката). Педиатърката ни изписа Абоколикен. Преди 2-3 седмици направих опит да ги намаля и спра постепенно, но след 2-3 дена почна пак един рев вечер и ги включих наново, а сега не смея още да направя втори опит. На памперси сме на Pampers premium care. Пробвах и други марки, но се върнах на тях пак. На черния петък от Емаг бях си поръчала 2 големи кашона и още имам 2 пакета.
Бебка е на 2 дремки по 20-30мин и една следобяд - около 3 часа. Големият проблем при нас е, че като заспи, след половин час отваря очите и няма приспиване. Успех имам само след обяд като я дебна на бебефона и гледам да не изпусна момента. Вечер като заспи, не мога да си легна, защото пак след половин час почва едно приспиване наново в продължение на час, а понякога и опитите ми са неуспешни. Не знам какво е това чудо и кога ще се научи да спи спокойно без да се буди.
Имаме 6 хранения за сега, като през нощта прави по-големи паузи и през деня при единствената ѝ дълга дрямка. Утре сме на ваксина и ще споделя как сме с наддаването.
Ще гледам вече да се включвам по-често, за да нямам повече такива дълги постове.
Много се радвам, че сте активни и може да си споделяме всякакви неща.

Smurfette19, при нас точно това го няма, но мисля, че също има претоварване на нервната система. Преди заспиване се започва не точно рев, а викане тип Уа-уа-уа. Започва да маха с ръце и крака, иска шише, после не иска, иска гърда, не иска и само с тупкане по дупето и силно шшш-кане се кротва накрая и заспива.

Аз имам два въпроса, които ме тормозят и реших да ви питам дали при вас има нещо подобно?

Първото е, че отскоро на бебчето страшно много му къркори коремчето и има доста газове със силна миризма, направо като при голям човек. Често се буди от сън с плач и доста я мъчи. Не знам дали това може да се нарече колики, защото се държи по-различно от първоначалните колики.

Другото, което ме тревожи е, че понякога кожата на ръцете и краката й става като мраморирана с доста лилав оттенък и се виждат капилярите. По принцип знам, че това може да е признак, че на бебето му е студено, но нейните крайници са топли. Пробвах да я облека повече, но пак се получава. Опасението ми е да не е страничен ефект от този сироп, който даваме с бета блокер или е нещо нормално, а аз се филмирам.
Имаме преглед при личния чак другата седмица.

И неговите ръчички стават бели направо, но само ръчичките и са и студени, вкъщи е 22-23 градуса. Още като идваше на посещение в нас я питах педиатърката, каза, че било нормално и щели да се оправят, но от време на време са си все така студени и бели още.
А иначе точно в 2:10 ч. сега три вечери под ред започва да мята ръце и крака и да се гъне като червей, малко поревава и тръцка 4-5 пъти и се буди и трябва да го доприспивам.

И при нас го има това с кожата, но по принцип аз съм много светла като нея и съм свикнала често са съм лилава, направо прозрачна. При нея забелязвам същото, така че не бих се притеснила.

Относно газовете, при нас също напоследък има много и засилени, а уж бяхме успели да овладеем коликите. От няколко дни е плач денем и нощем, но успяваме да в укротим с гърда или шише. Будуването до посред нощите продължава, вече съм го приела. И дремки засичах, слагах я рано, къпах я рано, нищо не помогна. Заспива в 10 примерно и се буди след час, готова за приключения. Изгледах де що има по телевизията, докато си будувам с нея 😅 След ден прави 3 месеца и вече се моля да спрат тия колики, защото ни писна да я гледаме как се мъчи.

Това с пръцкането и при сина ми го има. Основно след 20:00 започва да има газове. Правя разни масажи, потупвам, шезлонги, люлки - укротяват се нещата.

Кожата по същия начин. Става мраморна, аз бая се стресирах в началото. Гледам бързо да го облека и затопля. Имаше, обрив и от претопляне, така че и с това внимавам. 😄

Как върви наддаването при вас за трети месец? На кърмачетата по-специално. Че аз още се притеснявам с моята кърма колко и стига....
Иначе за газовете и моята продължава да има, но май по-добре ги контролира, не се напъва чак толкова вече. На 18 ти ще стане на три месеца .

И моето на 18ти става на 3 месеца и в момента е малко над 6 кг. На смесено хранене е, но АМ е веднъж на ден, през останалото време - изцедена кърма.

Откакто започна да яде по-малко пъти и по-големи количества, спи доста по-спокойно и по-дълбоко.

А колко пъти на ден яде и по колко мл?
Бих минала и аз на изцеждане , и без това изцеждам по 6-7 пъти на ден след като суче, но тя не иска още да пие от шише.
Това постоянно чудене нахранила ли се е много ме тормози....

Моята на 23-ти ще става на 3 месеца. Вчера бяхме на консултация и беше 5,35 кг, роди се 3,09 кг. Последния месец е наддала само 720 гр., изцяло на кърма е и педиатърката ми каза да продължим по същия начин.
Капките за колики още не смея да ги спирам…

Момичета, благодаря, че споделихте за кожата и за пръцкането. Успокоих се, че не съм "счупила" детето
Моята кожа е доста тъмна, но таткото е по-светъл и явно е на него. А и май бебета нямат много добро оросяване на крайниците. Някъде бях чела, че пигмента меланин започва тепърва да се натрупва и може да има промени в цвета на кожа, коса, очи. А газовете за един ден просто изчезнаха и сега пък започна да ака по 2-3 пъти на ден...
Наддаването при нас вървеше добре - от 2,6кг стана 4,2кг за първите 2 месеца. Сега мисля, че се позабави и за последните 6 дни беше качила 100гр. Но при нас се промени пропорцията кърмата/АМ. В началото беше 50 на 50, а сега е около 70% кърма и 30% АМ. Доколкото съм чувала май с АМ се качват по-бързо килограмите. Правя горе-долу по една лъжичка АМ на ядене за дохранване. Яде различно и на периоди. Понякога е много злояда, яде 70-80мл и спира. Друг път може да изяде 130-140мл и не можеш да я спреш, чак започва да повръща. Сега успявам по-често да я кърмя и през това време цедя от другата гърда и й го давам с шише.

И ние на 18.02 ставаме на 3 месеца. На 30. 01 бяхме на консултация и беше 5100гр. Педито каза, че е в златната среда. Нито малко нито много. Но и ние бяхме в болница с бактериална инфекция и затова и не е наддала повече. Но пък като педито казва, че е окей защо да се притеснявам.

Моя на 01.03 ще стане на 3 месеца. В момента е малко над 6кг. Вече е само на АМ.

Ако имаш везна можеш да я теглиш, за да си по-спокойна, но ако е гладна ще разбереш със сигурност. Какви шишета си тествала? То не че е задължително да яде с шише, щом си я кърмиш, но за екстремни ситуации е хубаво да имаш алтернатива.

Целим се към 120 мл, по препоръка на педиатър. По 5-6 пъти на ден. Не винаги изяжда всичко.