Аз един път вместо моя бях взела служебния телефон ,вече бях на спирката и се връщах
, ама моят мун нощес ме взриви - лягам си аз след него и се опитвам да заспя, а той хърка (не се чудете, на годинки сме вече, та се случва) току до ухото ми и не мога, и не мога да заспя...нервя се, въртя се, не реагира, пък не ми се ставаше да се местя другаде. Казвам му най-после, че много хърка, а той ми отговаря (явно спеше, но не личеше, така бързо ми отговори): "Че тебе какво те бърка?!" И прихнахме да се смеем, толкова абсурдно беше. 

)
) след три денонощия безсъние. Когато отидох сутринта в университета, си бях долу горе добре. Обаче преподавателят беше пътувал и дойде да изпитва чак на обяд, което време явно е минало и моята граница на издръжливост. Докато четеше въпросите (нямаше време да чака всички за устен изпит, та направи писмен), заспивах на няколко пъти, а на всичко отгоре бях седнала и на първата банка и много се стараех да не забележи. Как и какво съм писала, наистина не знам. Даже като излязох, седнах на стълбите съкрушена и пак в полудрямка. Колегите ме питат какво съм писала, казвам им, че не знам и бях напълно искрена, а те мислеха, че се будалкам. Оценката ми беше една от най-високите, но и до ден днешен ми е загадка как съм я изкарала. А що срам брах, докато чаках резултата...ама поне и това време половината го проспах и така намалих интензивността на страданието си

- трябват си всички сетива и по възможност без дразнители (напр. жена на предната седалка или бръмчащ аспиратор над главата ти). Инак и ние, и манджите ни стигаме до тази тема
Препоръчани теми