Номинации за най-голяма муня (тема 14)

  • 70 780
  • 758
# 315
Преди няколко дни реших да си правя сандвич с кашкавал на грил, от онези, които се затварят и смачкват хляба. Много рядко си го позволявам, един малък празник на сетивата. Сложих си сандвича в грила ( с кръгъл хляб лаваш) и затворих капака. След малко като ми замириса на препечено, отидох да видя положението. Целият кашкавал беше изтекъл навън по кухненския плот и станал на красива купчинка, а хлябът се пече вътре. Обрах си го с дървена лъжица и го намазах отгоре на хляба, пак стана вкусно.
Имах майстор да оправя водопроводни проблеми. Няколко дни идва вкъщи, но забрави да ми сложи вратичката на шкафчето под мивката. Спъвах се в него, то пада и плаши децата, ядосах се и викам сама ще си го сложа! Взех една отвертка и почнах да въртя, като предвидливо бях запазила едно винтче, което пасна перфектно в пантичката. Въртях, суках, гледах другата вратичка - не ще и не ще. Оставих я той да я сложи. Човекът я постави точно за 1 минута, а се оказа, че това винтче хич не му е мястото там и не е част от механизма на вратичката. Коментарът му беше “ иначе е добре, че си прибрана жена” Grinning
Виж целия пост
# 316
Вчера си включих телефона да се зарежда, но както често правя, когато лежа на дивана, го оставих на  ръба ( кабелът е къс).  Естествено го съборих и падна и зарядното се счупи в тази част, която се включва в телефона. И това не е за първи път. Но какво направих аз? Grinning
Взех зарядното на ММ. Познайте какво стана след 2 минути.  Поръчах аз зарядни и зачаках ММ. Той е човек, който много си пази нещата и всичко винаги изглежда като чисто ново. Кола, обувки, дрехи, техника.
Връща се той и аз с една виновна физиономия му викам.
"Трябва да ти кажа нещо и няма да ти стане приятно, но за жалост не мога да го скрия" Joy
Той като де зачерви, като взе да мига, викам.си още не съм му казала и вече му стана зле.
И почвам:
[Аз]" Счупих нещо твое"
[Той/] "Голяма работа" ( широка усмивка)
[Аз] "Счупих ти зарядното"
[Той] "Е, много важно, всичко мое е и твое, ама чакай да седна, че се разтреперах. Помислих че си харесала някой друг"
Виж целия пост
# 317
zavs, случила си на мъж! Евала!
Виж целия пост
# 318
Ама той не е случил на жена Joy
Инфаркт ще му докара заради едно зарядно
Виж целия пост
# 319
Вярно е, не знам с какво го заслужих
Изобщо не ми дойде на ум, че след толкова години заедно първо това ще си помисли.
Виж целия пост
# 320
Ех, колко мило. Имаш си супер мъж. Моят щеше да каже, е как все при теб се случват всички тези неща. И е прав. Все при мен. По-известна съм като убиец на техника 🤣
Виж целия пост
# 321
Успях да се изложа в тема ,като успях да повторя два пъти едно и също съобщение.Kissing и не мога да изтрия...
Виж целия пост
# 322
Изобщо не ми дойде на ум, че след толкова години заедно първо това ще си помисли.
Е, тя надеждата умирала последна, казват... Joy
Виж целия пост
# 323
Изобщо не ми дойде на ум, че след толкова години заедно първо това ще си помисли.
Е, тя надеждата умирала последна, казват... Joy
Ха,  ха. В този случай няма спасение от него. Пробвам аз, ама той не ще. Joy И така откарахме над 25 години, като младоженци.
Виж целия пост
# 324
zavs, твоето нищо не е.
Майка ми сложила да вари тиква на газовия котлон на балкона и я забравила. Отишла на работа и след часове се сеща, ама работи и не може да се прибере. След работа бърза към вкъщи, влиза с вратата, а баща ми на среща. Първата й реплика е "Нещо да ми кажеш???". Той , милият, представа няма за тиквата и какво се случва на балкона, ама животът му минал пред очите.
Виж целия пост
# 325
zavs, твоето нищо не е.
Майка ми сложила да вари тиква на газовия котлон на балкона и я забравила. Отишла на работа и след часове се сеща, ама работи и не може да се прибере. След работа бърза към вкъщи, влиза с вратата, а баща ми на среща. Първата й реплика е "Нещо да ми кажеш???". Той , милият, представа няма за тиквата и какво се случва на балкона, ама животът му минал пред очите.
Но това е много опасно!
Как се разви ситуацията ?
Виж целия пост
# 326
Опасно, не опасно, не може да остави пациент с отворена уста на стола и да хукне...
Газта свършила, тиквата перфектна, а баща ми, за щастие, не е получил инфаркт.
Виж целия пост
# 327
Малко спам, ама се сетих покрай историята с тиквата


Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо… Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено – сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се… най-накрая купуваме едни… с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие.
– Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите… ЧУШКИТЕ!!!
– “Кви чушки, ма?”
Е кви… нали ги пъхнах във фурната и… тръгнахме за обувки… Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона… Викам, край, съседката, всичко е на пепел… Тц… моя:
– “Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи!
Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола.
– Ето, тия сигурно от нас идат”…
Аз вече разкопчавам колана и си мисля – колко кокали ще потроша… ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо… Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе… Мълчание… И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам…
– Д*е@фкфкфкфнфн мама залисана, не си включила фурната, ма!
После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках…
/Неизвестен автор./
Виж целия пост
# 328
А вие да не си помислите, че тиквата е единственият случай Grinning Имаме подобни истории и с кисело зеле, царевица, кестени...

Една вечер преди няколко години реших да ядем крем супа с крутони. Нарязах аз хляб, овкусих със зехтин и подправки, сложих да се пече, а през това време топля супа на котлона. По едно време започна да ми пари на очите, замириса лошо. Започна да става все по-зле, а аз си бъркам супата, бърша сълзи и едвам дишам. Сетих се за крутоните във фурната тъкмо като бяха станали на въглени.
Виж целия пост
# 329
😂😂😂😂 да живеят умните уреди, откак си ползвам таймерите на всички, спряхме въглената диета
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия