Номинации за най-голяма муня (тема 14)

Аз и един брус на дядо ми счупих... Сърди се много време.
Сега си спомних, като прочетох за мотиката.

"Точене" и "клепане" са две съвършено различни неща. Точи се с брус (абразивен камък), а се клепа с чук.

Така е. Но вече никой не клепи инструментите. Минават се с ъглошлайфа с някакви дискове. Не съм гледала точно. Казвам го, понеже целия квартал си носи нещата на ММ за тази услуга, безплатна, естествено.

Купих си плетен ключодържател на котка.
Дойде.
Само, дето не е ключодържател, а кукички и прежда за плетене...
Тоест, мога и да имам ключодържател... ако сама си го изплета...

P.S. Идея нямам как се плете...

Шефа: Айде, изчезвай да почиваш.
Аз: Не, това ме дразни отдавна и ще бъде свършено днес!
6 часа оувъртайм. :/
(трябваше да приключа на обяд)

Схема няма ли?
Снимай я и всички ще плетем заедно

Не съм ви чела от известно време, че бях на мечтаната почивка, която се оказа нещо капан, но... се изявих подобаващо точно на финала.
След големи перипетии кацаме на летището в Истанбул. Винаги си нося лири и си плащам в брой паркинга.
Поради това, че закъсняхме с няколко дни реших, че ще платя с карта, защото лирите няма да ми стигнат. Да, ама не. 4 карти имах и нито една не мина. И Революта на детето също.
 Преместих колата и тръгнах да търся гише с идеята, че веднага ще се върна. Носех си само талона за паркинга и портмонето, то друго не ми трябва. И там същата работа. Не можело с евро, само лири. Слезнах на "пристигащи и се оказа, че там не мога да влезна". Рекох си ще се върна до колата и после нагоре към заминаващи да обменя пари. Хубаво, ама тук кола, там кола, няма я! Даже забравих на кой етаж я оставих.
 Колата работи, детето вътре. От там горе при охраната, пратиха ме в полицейското гише където са камерите.
 Отивам при младежа, каза ми да чакам. През това време дойдоха някакви хора и ги помолих за телефон да звънна на себе си, надявайки се, че детето ще вдигне и ще ми каже къде се намират с колата. Ама нали ми е възпитано, на непознати номера не вдига и чужди телефони също(внимавайте как възпитавате децата си, защото това може да работи срещу вас )!Чакааам, чакааам и ми дойде реда. Гледа, рови младежа и ми каза, че трябвало да тръгва, че ще хваща автобус, да съм чакала другия колега, да съм била отишла по рано . Чакааам, чаааакам и дойде и другия младеж. Този поне беше по-любезен и по-кадърен и ми я намери за 5 минути. Каза ми къде е и тръгвайки се сетих, че аз докато стигна до там ще забравя. Та се връщах да ми пише листче. Няма да повярвате, но не загубих листчето и стигнах до колата. Аааа и дори се прибрахме..

Аз затова си снимам колата с някаква ориентировъчна табела наоколо. Доста съм си патила иначе.

Е аз като я оставих  я снимах, ама след това.. уж набързо... И телефона не взех...
За ЧРД ще си поръчам някой да ми подари връзка за врата, да си го закачам там..

Мен не ме слуша главата, та реших да си отворя първата мунска тема и да си чета като имам време 😂 (много се старая да не лайкна някое мнение, че съвсем ще ме освидетелствате)
Та една история на друга муня отпреди 25 години ме подсети за моя, но отпреди около 15 години 😅.
Карам си аз колелото, ще ходя през три квартала до не помня къде. Лятно време, жарък следобед, сложила съм къси панталонки, горе потниче от тия, дето им се връзват презрамките на врата. Та карам си аз колелото, пресичам си оживени булеварди, един, втори, трети софийски квартал, хората ми се усмихват, викам си - бре, днеска съм толкова хубава! По едно време спирам на една пешеходна, пак ми се усмихват хора, усмихвам се в отговор, разбира се, аз съм възпитано момиче, аха да тръгна пак и какво поглеждам надолу - едната ми гърда се изсипала от потничето и си се е веела волна и свободна.

Аз съм муня, ама голяма муня, толкова голяма муня, че призът ще е мой.
Темата за мотиките дето се клепят, а не се точат. Ами искаха хората да ме образоват, но голямата муня се инати и вика, вече се точат. До днес.
Една клиентка иска мотика, ама първо трябвало да намери човек да и я наточи. Аз съм инициативна и я информирам, че ще и бъде наточена, и то безплатно, да не търси. Отивам при мм с инструмента и му викам да я наточи. Той шокиран ми казва:"Ама те мотиките не се точат."
"Как да не се точат, ти нали ги точиш на хората!" възразям и си мисля, че ме отпраща за нищо.
Съгласи се да  даде един ръб, да не ми чупи хатъра. И онази жена щастлива, и аз доволна.
Муните сме на всеки километър.

Пак съм аз. Отново случка отпреди години.
По него време блокът, в който живеех, се намираше точно до пожарната (още е там де, просто не живея там😅). Та излизаш, минаваш пред самата пожарна и си продължаваш по пътя, това беше вариантът (ест или много обикаляне).
Та пак един такъв топъл летен ден, метнала съм се на високи токчета, лятна рокля, опънала съм косата...навън пред пожарната точно са наизлезли момчетата и си седят и си лафят. Ооо така ли, гледай ти как вървя по подиума!
Минавам си аз, вирната брадичка, трак трак с токчетата, усещам как си ме зяпат, пуф - единият крак ме предаде... Стигнах куцайки и с поглед, забит в земята до светофара 😂

Днеска на работа отварям имейла и виждам някакъв от Т. от горните етажи, от сорта "Както знаете, намираме се в средата на еди кой си проект, обаче понеже някои хора липсват, търсим заместник, който да води мийтинга днес".
Пращам скрийншот на шефа с текст - кажи на Т. че аз ще го водя. Той ми отговаря:
- Имейлът е от вчера, мийтингът мина, а тази, която липсваше, си ти.

Добре че не отговорих на имейла, а шефа ми е свикнал.

Одинче, златен шеф имаш 😆

И аз това си помислих.