Видеонаблюдението в училище и къде минава границата?

Освободили са го от длъжност - https://btvnovinite.bg/bulgaria/osvobodiha-direktora-na-138-uchi … ot-dlazhnost.html

При съмнение за пушене само датчици за дим щяха да са достатъчни. Скрити камери, маскирани като датчици за дим обаче, са повече от съмнителни.

Няма нищо съмнително в цялата история. Камерите са били сложени само и единствено за опазване на имуществото на училището и нямат нищо общо с педофилия. Доказателствата за това са две.
Първо - всички ученици са знаели за камерите, те изобщо не са били тайна за никого.
И второ - самия директор е показвал записи от камерите на учители като доказателство че учениците им вършат пакости в тоалетните.
Нали се сещате, че ако директора беше педофил, той по никакъв начин нямаше да разкрива сам наличието на  тези камери в тоалетните, с цел да ги използва колкото си може повече. Няма уважаващ себе си педофил, който би си разкрил тайните камери и би разправял наляво-надясно за тайни камери, че да показва и записи от тях на учители.

И така... Евтимов е уволнен и остава в следствието, след което следва обвинение...

Щастлива ли съм? Злорада ли съм? Отмъстителна?

Не. Безкрайно изтощена и тъжна. Защото няма да го съдят за главното - съсипаните съдби на учителите. Съсипаното училище, което няма как да бъде възстановено, ако не стане някакво чудо и пак ще отнеме десет години поне да се съвземе от всички щети на изчезналите кадри, убитите методики, съсипаната репутация.

Защото няма никой да го съди за убитите мечти и надежди на семействата, които са се борили децата им да влязат в училището. Защото същите тези деца няма да могат повече да погледнат с доверие нито един учител, нито един ръководител в целия си живот, знаейки, че онзи, на когото е поверена тяхната безопасност, е бил чудовището, което ги е следило и дебнело да навреди. Загубата на вяра в институцията води до загуба на мотивация и пълно неглижиране на образованието, което вече просто няма да им е ценно.

Това са 1400 деца. С 2800 родители. С 5600 баби и дядовци. Погубени надежди, погубено бъдеще, което ще се възстановява бавно, трудно, със зверски усилия. И за това няма да има издадена присъда и няма наказание, което да удовлетвори пострадалите.

В моя случай - влошено здраве и пълна загуба на мотивация за преподаване. Аз повече просто не мога да преподавам. Поне не в обозримо бъдеще. А това кой ще ми върне? А кой ще компенсира липсата на транслация на всичко натрупано към младите? Същото важи за всичките останали мои чудесни над 40 колеги.

Какъв трябва да е новият директор, за да успее да се справи с този батак и погром и да възсъздаде поне подобие на това, което направихме ние? Не знам, но от сърце му желая успех. В името на децата.

А аз все пак за пръв път ще легна спокойна след почти две години адски терор. Защото знам, че децата са избавени от това чудовище завинаги! Надявам се и от всичките му разсейки, които докара на различни постове в училището.