Музикални страсти и предпочитания нажежават немската земя 24

Бибе,и аz това си го мислех,когато моят zамина zа първи път на ски,бе6е на 3.5 год.Но бе6е с автобус,zа това пък zимата в сняг.Някога идва моментът,когато се отделят.Не се притеснявай.За това да си доброволка има плÜс и минус.ПлÜсът е,че си сигурна,че няма да е с някой неграмотен 6офьор,минусът е,че няма да се чувства самостоятелна,като другите.Мисля,че малките са съЩо объркани.Радват се,че вече са големи и могат да идат беz мама и тати,но ги е и страх.Не zнам,какво да те посъветвам.На колко е?
Мистик,не е дискриминаzия,а удобство.Тук са винаги zаети,и то от който му падне.Има6 предвид паркинzите zа майка с дете,нали?

Ех Вечерниzе,тия непредвидени раzходи са най_гадните.Точно преди да тръгнем zа БГ получихме писмо от хасяинът,че имаме zа хайzунг да доплатим 750?. Но не бяхме единствените.И другите съседи имаха толкова да плаЩат.

Аз ще ида, ама само ще шофирам, после в гората няма майки ....

Знаех си аз, че ще усетиш и ти някой ден насладата от това да паркираш на "женско" място

Къде го т'ва?

Wissembourg, където се подвизава Мистичната с немско име Weissenburg

Аха видях, то било долу-горе по средата между теб и мен. Верно, че било в центъра на Европата т'ва момиче

Ех, а вие не ми вярвате... Като цацата е. Добре, че снимка приложих, иначе щях да вляза в митоманските анали 

Биба, аз за един театър ревах - че видиш ли как ще се качи без мен на трамвай и ще пресичат улици, представям си за гора кво ще ми стане....Но после и той доволен и аз доволна - всичко ще е наред, споко

Да бе, да. Иска му се на Болен. А че Макс и Школото Захвърли Заради ДСДС, м-м!?
Емпти траШ ха-ха едни приятелчета бяха направили училиЩна групичка Емпти Ботълс.
ОЩе си спомням великото им парче:

"Oh, my bottle, never leave me alone, baby.
Oh, my bottle, I love you, love you so!"

Иначе пеехме и Заедно в хора и обикаляхме иЗ Европата. Ех, спомени, спомени...

Биба, спомням си как ревах  като оставих За първи път Алекс у дома и отидохме на рожден ден. Точно два часа стояхме. А Щерка ти Ще бъде на седмото небе. Augen zu und durch!

Хубаво е, че и във форума, както и в живота можеШ да си иЗбереШ с кого да обЩуваШ.
А и не всеки успява да пресъЗдаде "на хартия" мислите си, така, както му се иска. Или както Лиска веднъж каЗа "Не сме всички поети." 
Все оЩе, слава Богу, не страдам от недоклаЩане, но проявявам раЗбиране към недоклатените. Не че не мога да ги навея и насея. Че и труден характер имам. ПаЗи Боже, да не вzема някого на по-сериоЗно, отколкото си zаслужава. Засега просто игнорирам.

Сега видях,че съм zабравила да сложа линка с темата zа среЩата ни.Сега каzвам 23.06.Каzвайте кой Ще дойде.Оставяме таzи дата,че иначе сигурно няма да успеем никога.В бииргартен сигурно няма  да може да се реzервират места,но в следваЩите седмиzи като zнаем колко човека Ще дойдат със сигурност Ще zапаzим места в ресторант.Ще се интересувам zа БГ ресторант.Сега Ще намеря темата,zа да пи6а и там датата,а в следваЩата ни тема да не zабрявим да я вклÜчим.

А тук неЩо zа раzмисъл 
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
 
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
 
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
 
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
 
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
 
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Да се похваля- гъз път да види- ходихме до Нойшванщайн.
Майра/ нали ти даде акъла за МАриенбрюке?  / , да знаеш,че на моя мъж не си му приятелка вече.     

Иначе Добър вечер ! Благодаря за новите поздрави по повод бремеността, за вметките и наметките  Чико, теб визирам-нали беше военна тайна нажежаването на обстановката
Мистик, с тази цаца.............Бива ли !

чико, в мюнхен има вече само един бг ресторант. другия го затвориха и сега е талянцки вече.
бг ресторанта се казва рила и в него ходят лъскави каки с богати чичковци, ма е ок де
на мен оба1е ми хрумна една друга кръчма. казва се бамбергер хауз. в един парк е и е много джиджано.
има и биргартен ма е малък.
http://www.restaurant-la-villa.de/
ето го........

ето един готин биергартен http://www.kuffler-gastronomie.de/de/muenchen/seehaus/index.php
там има патки и нагли лебеди

ето и тук да си изберете..............
http://www.munichx.de/trinken/biergarten.php

ето го и бг ресторанта http://restaurantrila.de/main.php

по повод цацата.
дояде ми се. мняммням

Мата, много интересно изглежда, но аз да не давам акъли, че най-вероятно няма да дойдем.

Сега да се похваля- деня премина весело, но безрезултатно. Аз се надявах да влезем в двореца, но ни куцаше организацията или просто нямахме ден- Нямаше група на немски или английски в близките 2 часа, а само на японски и италиански. Толкова японци няма сигурно в Токио. Замъка привлича като магнит туристи, но за мен по-интересен е Крепостта в Кобург и др. Както и да е. Не се наехме да слушаме 3 часа без да разбираме.Направихме малко снимки, разходих моя мъж до мостчето, барабар с количката. Ей, голямо тикане падна- японците помогнаха даже. Добре, че имаше каляски, но съжалих милите животни- колко ли коне са измрели да извозват мързеливи като мен туристи.
Това което ме впечатли беше, нетипично за германците, непремислено, кончетата акаха направо на шосето!  И после ходеше един чича да обира фашкиите. Замислих се как не са се сетили да сложат едно брезентче под опашката,така де, да не се цапа пътя!
Хайде от мен толкова..Другото показват снимките на който му се гледа http://www.snimka.bg/profile.php?view_album&album_id=127103

Предния ден отседнахме в една гостоприемница в НЕселванг, родния град на Михаел Грайс, и от там има малко снимки. И чудесен въздух има... http://www.snimka.bg/profile.php?view_album&album_id=127095

Лека вечер!

Добро утро и от мен по нощите

Моята дребосъчка стана в 5.50 и започна да размахва биберона Сега вече спи блажено, а аз с кафенцето пред компа

Риен, аз бях с брюкето Еми така де - гледай сега - в замъка не сте влезли, а пък и ако на моста не се бяхте качили - какъв Neuschwannstein ще разправяш после, че си видяла Иначе японците и на нас ни се чудеха как татито тика количката нагоре, а зад него пъшкат някакви 2  лели Ама не помагаха Само искаха да се снимат с дребната А снимките не се виждат, че си дала линк към профила ти