?Въпроси всякакви за СО? 2026

Това, което й се иска на Анонимната не може да го постигне човек на заплата.
Познавам хора, които пътуват много, на далечни дестинации, имат висок стандарт, но са със собствен бизнес. И явно са съумели от него да изкарват за високия стандарт и в същото време да отсъстват, за да могат да пътуват.
Отделно, далеч не всеки със собствен бизнес има техния стандарт.

Има такива хора - винаги се сравняват с тези около тях и никога не са доволни. Шарен свят.

До голяма степен е въпрос на вътрешна удовлетвореност, която не може да се запълни с пари. Стремежът към тях е опит за запълване на тази "дупка".

Мисля, че Веси напипа проблема. Анонимна сякаш иска да има една свобода  в решенията, да пътува където и когато иска, ако й се прииска днес нова кола, утре да си я купи и т.н. Това наистина не става на две обикновени заплати.
Аз дори и тук в Канада не познавам хора с такава свобода. В смисъл, познавам много богати хора, които имат частни самолети и състезателни коне за милиони, които пак не могат да си бият камшика от днес за утре и да идат в Мексико за един месец, а планират отдалеч. Не поради липса на средства, а поради липса на време.

Може би ти е дотегнала работата, Анонимна. Ако аз се задържа на едно място с години, без развитие, започват да ме глождят едни подобни мисли и да чувствам неудовлетвореност.

Ако по порода си вълк, няма как да бъдеш куче - но и да си вълк крие много рискове, защото ще ядеш от свободен лов, няма да имаш миг покой и даже всяка почивка ще я гледаш като губене на пари.
Та ако си вълк хващай гората - тегли кредити, почвай бизнес и си блъскай сама главата, да знаеш и тук има сума ти трудности, опасности и е доста тежко, а материалните блага ще ги видиш чак след година, две. Всяка грешка може да свърши с фалит и приключване.
От опит знам, че вълк ли си просто няма управия, трябва да се присъединиш към вълчия свят, въпреки всичко - на каквато и купичка да те хранят, както и да те галят по главата, жаждата на рисковият играч е по-силна.
Може и това да е разковничето на твоята постоянна неудоволетвореност - при мен беше точно това.
И не заради парите, а заради свободата и заради самата тръпка на риска и играта.

Анонимна, мисля, че имаш нужда от психолог. Не, защото си направила нещо неправилно, а за да ти помогне да се пребориш със собствените си демони.

Работата е просто работа. Толкова. Източник на доход, с който да финансираме съществуването си. И да, животът е несправедлив. Размерът на заплатата наистина зависи от квалификации и умения, но и е въпрос на късмет. Познавам хора, които са невероятни специалисти, но така и не успяха материално да се реализират добре. Познавам и въздухари, които извадиха луд късмет и успяха да се докопат до едни добри позиции и да си осигурят добър стандарт. Човек трябва да работи над квалификацията и развитието си, но винаги трябва да знае, че едно - може да се окаже роден в неправилната държава (това е поправимо) или просто друго му е писано.

Хората са различни. Едни са амбициозни и имат нуждата от вътрележката и постоянното усещане, че нещо се променя. Други са по-инертни, нямат и кой знае какви амбиции. Трети - обвиняват съдбата и връзките, четвърти друго. Шарено е. Този висок стандарт, който ти искаш, може да се постигне с две висши мениджърски заплати (за теб и мъжа ти от по 10К евро на месец) или много добре развит частен бизнес. И това са постигнали (грубо) не повече от 5% от населението на страната. Ти искаш да си от тях - стискам ти палци, но си една от многото, които искат да са там и да оцеляват в тази джунгла. Да, ще имаш парите, но няма да имаш времето. И да, ХО вече няма да е това, на което си свикнала. Казвам го, защото го виждам пред очите ми.

Трябва да се отървеш от усещането, че изпускаш нещо. На мен отрезвяващо ми подейства една командировка в САЩ преди 2 години, където видях и милионери и обикновени хора като мен, видях и потресаваща бедност. И осъзнах, че това, което имам не е никак малко и трябва да съм много благодарна. Загубих в послендите години и двама близки хора, след заболяване, та осъзнах и колко е важно да сме здрави, спокойни и да не позволяваме на стреса да ни съсипе. Та в САЩ видях, че колегите на моето ниво, могат да си позволят по-малко от мен, че те също си правят сметката и че техният живот също е труден. Себе си определям като средна класа, среден сегмент.
Помисли над това - важното е ти и близките ти да сте живи и здрави, а една екскурзия напред или назад или дали колата е нова или на 3 години (има прекрасни оферти на половин цена от представителства с 2 години гаранция) е все таз.

А ти имаш ли, освен големите мечти, и големи задължителни разходи като изплащането на жилище? Защото много хора имат, за разлика от теб. Откъде знаеш, че не му се ще на човека да ходи по почивки със семейството си? Да не очакваш всички хора да реват и мрънкат като теб на околните колко са онеправдани от съдбата и живота?

Амбициозните хора се събират с такива като тях - амбициозни, решителни, дейни
Човек прави избор и живее с последствията от него.

Един приятел казва – работя, за да имам правото да живея. Много хора толкова получават. Един от преподавателите ми в университета, професор, работи и в БАН, преди години се яви в сградата, в която живеех като професионален домоуправител. Никой не му разбираше съобщенията. Колко езици знае човек, какъв е отличник и прочее няма значение в много случаи и не носи пари. Такъв е животът. Успешните предприемачи често не са учили нищо, но са такъв тип характери готови  да поемат рискове и понякога успяват. После и фалират, после пак успяват или не. Печеленето на повече пари е свързано с много повече рискове и не е за всеки.

А на мен ми се струва, че Анонимната е леееко презадоволена и май, май се чуди за какво да се тюхка.
Апатията на застоя.
Аз реших, че са някакви екзестенциални кризи на смисъла и личността, а то било за коли и вещи, екскурзии.
По-ведро. Потърси радост в истинските неща – отношенията с хората, които обичаш и на които държиш, споделените моменти с тях.
Колите, вещите, имотите са фон и преминаващи тръпки.

Анонимната, да не би да наближаваш четиридесетака, тогава много хора си правят равносметка и доста изпадат в депресии и кризи. Ако е това горе главата, ще мине.

Тя на първо място не е доволна от мъжа си- й осигурява мечтания стандарт.

За мен това да си купиш кола не е някаква особена амбиция и мечта. Освен ако не е някакъв много специален и рядък модел, но пак не е нещо чак възвишено.

Не знам защо темата зави към модели и марки,  но доколкото си спомням анонимната друго каза в поста си. Не ставаше въпрос за купуване на кола изобщо, а за финансовото спокойствие да можеш да си купиш/смениш нещо, в случая кола, което ти е необходимо, без това да те изкара финансово от релси.

Примерно на мен днес ми се скъса чантата, в обедната почивка отидох и си купих друга. Не е някаква скъпарска, тя и предишната не беше, но добра, голяма кожена чанта. Обаче ако ми потрябва по същия начин да сменя колата, не е точно толкова лесно. А тя визира хора, които могат да го направят и за нещо едро, примерно кола. Потрябва им по-голяма кола - отишли-купили. Според мен това искаше да каже.

А не както бистрите вече толкова страници кой каква кола има и харесва и няма, и няма нов казус...

Ами да, не е въпросът кой каква кола иска, но аз съм на мнение и че не е само във финансовото спокойствие въпросът.

И преди съм ѝ го казвала, но смятам, че е неин ред да скъса наследствената нишка на онеправданата горкана и да направи всичко възможно нейното дете да не се чувства като нея, да не уточнявам нататък, тя си знае.
Има пълните условия да го направи и да има щастливо семейство. И направо много ме дразни, че не го вижда и си скача на едно и също.