?Въпроси всякакви за СО? 2026

Работя хибридно още от много години назад, не е само с пандемията. Може би до някъде това ми е помогнало да издържа и толкова години. Не бих казала, че съм била в толкова токсични екипи, даже харесвам това, че не сме само вкъщи.
Динчо, не си права. Не е до това, че работата ми е създала усещане да съм повече от другите.
Като написах, че някои хора просто нямат кой знае какви мечти, не е защото съм надута. Ще дам пример с наши приятели, които са ни близки. Те са прекрасни хора, но за тях една еднотипна работа с години е удовлетворяваща. Особено мъжът (не работи в офис, ако има значение за разказа), той си седи по 10 г на една позиция и се задоволява с годишната индексация от няколко там процента. Обаче нито ще ходи на някакви почивки, нито ще изплаща апартамент, нито ще ходи да купи каквато и да е кола (не говоря за чисто нова). Няма лошо в това, просто сме различни. Това имам предвид.

Сега, факт е, че съм имала възможност да си обикалям насам-натам, почивки и т.н. Не казвам, че не съм. За колата много се фокусирахте върху колата. Това беше просто някакъв пример. Идеята е, че не сме в някаква крайна бедност вкъщи, а че понякога имам усещането как зорът, който си давам не отговаря на постигнатия резултат. Може и корпорацията вече много да ме е изпила, не знам.

Някой беше питал какво е отношението на мъжа ми. Той е по-скромен, за него не е проблем да приеме, че не може да си позволи Х нещо.
Някоя от вас написа, че не мисля за здравето и добруването на близките си, а само за пари. Не е така, разбира се, че мисля. Просто това е нещото, което сега ме тревожи.

Еее, тя сега е недоволна, със заплата на библиотекарка, съвсем ще и отекат мечтите.

Извини ме, но звучиш комплексирана. С най-добри чувства! Кой какво можел да си позволи, на каква позиция стоял, че и мъжът ти бил по-скромен от теб. Пий си винцето вечер и си живей живота. Няма смисъл да мислиш останалите, те сами си се мислят. Коли, апартаменти, почивки, всеки си ходи както и където му харесва. Извинявай, наистина не искам да те обидя, наистина. Просто няма смисъл да гледаш другите, прави нещата както ти искаш, за себе си. Ако отидеш на почивка, това ще вдигне статуса ти ли? Или ако сменяш работата често? Важното е да сте здрави и да имате да си кажете някой виц вечер. Другите неща са преходни.

Авторке в провинцията ли живееш, че си толкова комплексирана?
Според това, което описваш имате напълно нормален начин на живот.
Не може всички да са принцове и принцеси.

Напротив, точно това ти е създала работата - измамното усещане, че си нещо повече от другите.  Не, не си и мъжът ти е прав. Вземи да се приземиш и радваш,.на това което имаш. Не искам да си представям как се живее с толсова съжаление към себе си....
Твоите "мечти" са само материални. Извинявай, но това не са мечти, а алчност.

Приеми, че не всички хора живеят за да изкачват кариерни стълби.
А има и доволни от това, което правят.
А това,в никакъв случай не ги прави посредствени или неамбициозни.
Нито сменят работодатели на всеки 5 години.
Наистина не знаех, че да работиш в една структура години наред те прави нещастен, неудовлетворен и жалък ( в очите на анонимната )
Когато не ти харесва дадена работа, среда, място или заплата, предприемаш промени, които да те удовлетворят.

Анонимна, ако това ще те успокои, масата хора имат твоите усещания, че много работиш, а заплатата и съответно възможностите ти, са в пъти по-низки от труда, който си вложила.
Обаче, такъв е живота, винаги е имало и ще има по-красиви, по-умни и по-богати.
Така наречените "социални" мрежи дават много неточна и нереална представа за "другите", понеже те демонстрират, това което биха желали да са, а не това което представляват в действителност.
Животът е твърде кратък, за да се сравняваме и да завиждаме.

Анонимната да си запише някъде с големи букви, че животът не е честен и да се взима в ръце. И нямам предвид да се примири, а да мисли какви допълнителни квалификации ще придобива и да драпа за повишение в работата.

Зависи от гледната точка.
Имала съм колежки с по 20-30 години стаж на едно и също работно място.
Според слуховете са вземали дори по-големи заплати от шефа.
И хич не мислеха да напускат бяха си толкова доволни колкото никой друг.
Представи си да вземаш шефска заплата, ама без всичките отговорности?
Ама за целта трябва да останеш години на едно и също място, а не да хвърчиш от цвят на цвят.

След последния пост на авторката, честно - вече не знам какъв й е проблемът.

А накрая всички и тези с трошките и тези с новите коли, с големи и малки мечти свършват в два метра. Та е хубаво човек да се радва на живота и да граби емоции с пълни шепи!

Т.е. работиш хибридна за да издържиш работата и хората, но искаш повече.
Как да стане?
Кога ще се демонстрираш умения за работа с хора, справяне с кризи и т.н.
Реалността е много далеко от това, което описваш.
Винаги можеш да напуснеш, ако не се чувстваш оценена и да постигнеш повече.

Аз пък разбирам анонимната, тъй като също винаги се стремя към нещо ново. От самосъжаление обаче няма полза, а е необходимо запретване на ръкави, работа и поемане на известен риск - със стоене 10 г. на едно място няма да стане, освен ако няма вертикално развитие във въпросната корпорация.

Не, не, от София съм. Може и да си правя, сигурно това е нормален живот.
Аз имах предвид, че съм 10 г в корпоративна среда, не съм на една позиция, нито само в една компания.
Иначе да, винаги се стремя към повече, преквалифицирала съм се и съм се квалифицирала допълнително не веднъж. Завършила съм бакалавър, по който не работя, но имам магистратура и други квалификации, говоря два чужди езика. Не стоя на едно място със сигурност.

Не, работя хибридно, защото такава е политиката на работодателите, за които работя. Не знам защо това те навежда на мисълта, че не демонстрирам умения за работа с хора.

благодаря, Боряна, права си. Знам, че е така.

Lie to me, не ме обиждаш, по-скоро не е до статус. Аз на почивки ходя, пътувам. Не го правя, защото е модерно или да впечатля 50 приятели във фейса. Аз самата харесвам да пътувам примерно и искам да мога да си го позволявам с тия 20-25 дни отпуск годишно.

Рядко съм съгласна с Динчо, но тук е права напълно.

И постоянното намилане за усъвършенстването, "кариерата", езици. Описаното, което сме го чували сто пъти, никакво особено постижение не е. И не го казвам със злоба, просто в моите очи не е изобщо годно да се бие някой в гърдите, че той вървял напред, пък неговите приятели лапали мухите. А и явно и лапащите мухите все пак са по- щастливи. Изобщо, липсва всякаква доза самокритичност.

Не знам защо много хора мислят, че ако беше честен, справедлив и измерим животът, те щяха да са от по- хубавата му страна. Всъщност, хората, които имат рекурентни проблеми в тая посока, просто са проблемни вътрешно и ако беше честен живот, някои от тях щяха да са много по- зле, отколкото реално са. Трябва да са благодарни.

Освен това, има разлика между незапълнима бездна в личността и естественото желание за прогрес.