?Въпроси всякакви за СО? 2026

Ами ето ти друга гледна точка, изведено от моя пример- здравото дете може да получи висше образование, платено от родителите, шофьорски курс, кола, сватба и т.н., които детето инвалид да не получи. Да се сърди ли тежко болната сестра, че няма такива придобивки. Не всичко в живота може да се сложи на кантар. Като пак подчертавам, че е при тежко болен или инвалид брат/ сестра. А не за здрави деца, при които едното е предпочитано.

Нямам представа дали и какво е получил здравият брат от примера на Lorelada, така че това не мога да го коментирам.

Моите наблюдения показват, че докато са деца/тийнейджъри, здравите се чувстват пренебрегнати, неглижирани. Има такова усещане, което тлее в децата, даже и да не е така. Узряването, разбирането и приемането идват в по-късна възраст, евентуално.
Що се отнася здравото дете един ден да поеме грижите за инвалидизираното, да не забравяме, че това ще е ангажимент за цялото му семейство и това прави нещата малко сложни.
Много тежки ситуации са това.

Ами честно казано вече нямам толкова контакт с тези хора, но знам, че единият брат има семейство и висше образование, а другият нищо няма (освен потенциалните имоти). Аз естествено винаги съм му съчувствала, защото бяхме приятели като деца. Съучениците му го тероризираха (беше в обикновено училище, но не т. нар. "елитно"). А другият син, по-голям от нас, си го спомням "батко еди - кой си", ухилен, самоуверен, отличник. Аз бях дете, ама не ми изглеждаше с житейски проблеми. 😀 Така да се каже, проблеми всякакви имаше малкият. И пак беше добър човек. Например имаха едно куче, като се метнеше към мен да ми се радва, и аз направо се вцепенявах, защото тогава имах ужасен страх от кучета (вече като голяма не съм така). Абсолютно на никой не му пукаше, защото кучето нямаше лоши намерения и това, че аз замръзвах от ужас, си беше мой проблем. Но малкият следеше за него и когато кучето тръгнеше да общува с мен, имаше грижата да го отдръпне. Такива работи...

Кое от това е вина на по--големия, че родителите го наказват?
Защото е могло да:

И какво като има висше, и аз имам, ама брат ми който няма изкарва по-висока заплата. Този със семейството пък ще има и повече разходи.
Аз съм за деленето по равно. Вече ако случайно децата се разберат нещо помежду си, ама едва ли, едни пари от имоти (или самия имот) всеки ще им намери предназначение.

За професиите, където не се изисква висше, но се печели добре, обаче обикновено трябва физическа сила, издръжливост или поне що-годе добро здраве. То и аз съм съгласна, че ако децата са здрави, мързеливичкото не трябва да се толерира, ама при ограничен капацитет (и истински ТЕЛК) какво да правят родителите. Кой е виновен - никой. Гените. Съдбата. Така се е случило.

Иначе майка ми например се отказа съвсем доброволно от наследството от баба ми, защото тя до последно живя при леля, тя се грижеше за нея и майка ми сметна, че тя трябва да получи каквото там имаше баба ми. Така беше справедливо.

Любимата ми тема отишла на втора страница Идвам с пресен-пресен казус.

Майка предоставя на сина си жилище за ползване, без прехвърляне. Той се жени, ражда им се детенце. Младата съпруга вика майка си да и помага. Жилището е с две спални, доста просторен хол с две тераси (това е важно по-късно) и прилична, по-скоро малка кухня.
Минава година, майката на съпругата не си тръгва. Обитава едната спалня, семейството и детето - другата. Тъщата не работи, "помага" за детето и поддържа домакинството. Скоро майката ще се върне на работа, и бабата ще поеме детето изцяло. Бабата е от малък град, където продължава да живее мъжа и, но те не се разбирали и не живеели добре, така че "той да се оправял както може". За тази година, откакто е в София, си е ходила в града само веднъж, за някакво погребение.
Обърнали са се към свекървата да отиде като собственик с тъщата до общината, за да и извадят постоянен адрес. Щяла да остане завинаги тук. Свекървата, задава логичен въпрос - жилището не е голямо, детето скоро ще има нужда от стая, няма ли да им е тясно? Оказва се, че са помислили и за това - когато на детето "му притрябва" стая, щели да затворят едната тераса, да изнесат кухнята в хола, а кухнята да направят на малка стаичка за бабата. Причината за цялата галимация - не живеела добре с мъжа си, много се карали, не е щастлива, иска спокойни старини със семейството на дъщеря си. Тъщата не работи от доста години, преди я е издържал мъжа и, сега - младото семейство. Доводът им е - ако трябва да плащат за чистачка, детегледачка и готвачка, ще им излиза много по-скъпо, пък тя какво - с една чиния манджа няма ги събори.
Права ли е свекървата да се засяга, че не са я попитали съгласна ли е (все пак жилището е нейно) и че се неглижират нуждите на детето от стая, за сметка на тъщата (използваните думи в разговора са показвали, че едва ли не това детето да има собствена стая е глезотия - "като му притрябва", "не е зор за стая" и подобни). И също така - че не е помолена да отиде, тоест - не се разбира, че прави услуга, а и е казано "трябва да дойдеш с нотариалния акт да отидете до общината". Свекървата и тъщата са на 50+, младото семейство - на 27 и 29.

Моето лично мнение е, че като начало изобщо не бих предоставила жилище по този начин - или го прехвърляш изцяло и без претенции, или нищо не даваш По-скоро ми е странна тъщата, малко ми е в повече начина, по който се присламчва към младото семейство. То ясно, че е поканена, и сигурно добре дошла, но... нито аз бих се поставила в такова положение, нито познавам хора, които биха.

Ох, усещам, че тук ще има мнооого дърпане на плитки

Първата ми мисъл беше "Мъжът как търпи такова нещо?" Втората – "Тези хора защо не мислят за детето си?"
На мястото на свекървата не бих отишла в общината. Свекървата не е канила тъщата, не ѝ е предоставяла нищо, няма задължения към нея. Но наистина е направила грешка с жилището. Трябва да мисли как да я поправи.

Много перверзна конфигурация. Нищо в тоя казус не е окей.

Абсолютно. Обаче за мен тъщата е много нахална. Наистина се учудвам на мъжа как търпи това нещо.

Ех, тая жилищтна криза ....

По принцип детето ще се нуждае от много грижи и особено и летните ваканции са голям кошмар на работещите родители, където се плащат луди пари за всякакви занимални.
За младото семейство със сигурност е по-добре да си приберат бабата, при условие, че помага в домакинството и гледането на детето.
Дори за свекървата ще е голямо облекчение да не бъде привиквана постоянно да помага и да гледа детето.
Аз ако имах такава печена баба да ми готви/шета и гледа детето веднага бих я прибрала, но нямам и като знам каква мъка ми е било винаги, чак им завидях.

А на колежката ти защо ѝ е проблем, че другата баба живее там, като явно младото семейство е ок със ситуацията? И освен това детето все още е малко и наистина ще им бъде по-лесно с една баба, която да помага за него. В крайна сметка, една адресна регистрация за настоящ адрес, нищо не означава - в смисъл, тъщата няма права върху жилището. И наемателите си правят настоящ адрес в жилището, което наемат.
Колежката трябва да реши вече за евентуални реконструкции какво да прави и да се разбере със сина си.

На мъжа му е изгодно това положение с безплатна денонощна чистачка, готвачка и детегледачка.

Всички са прави за себе си - и свекървата, която няма желание да регистрира сватята, и родителите на детето, които са наясно, че имат безплатна денонощна чистачка, готвачка и гледачка, и въпросната безплатна чистачка, която насреща иска от тях поне регистрация.
На мястото на свекървата, понеже се пита от нейно име, бих отказала да правя регистрация и не бих се съгласила местят кухня, спалня и какво още беше. Съответно ще бъда наясно, че това ще означава напрежение в семейството на сина и може би лишаване от гратис обслужването.

А младото семейство защо не купи някакво малко жилище близо до тях за тъщата? Досега пари за жилище не са дали, време е да помислят да инвестират в такова. А и жената ще си има лично пространство.

Но така като се замисля... С малко дете в стаята и тъща в съседната, тези млади секс не правят ли?