?Въпроси всякакви за СО? 2026

Така е, аз съм много съгласна с кечъра. И да ви кажа много си обичам приятелите, но някои деца са безконтролни и не ги харесвам. Имам приятелка, която много обичам. На погачата на моето не съм делила децата на момичета и момчета, като са малки, ако искат да идват. Хубаво, тя ме пита дали да го доведе - няма проблеми. Но то обърна заведението нагоре с краката. Бяхме отделно само ние и не сме били с други хора да пречим, но беше едно дивеене и тичане… аз с такива деца никъде не искам да ходя. Ако излезем двете и го доведе пак ще е същото.

Чужбинските приятели, които имам никога не си водят майките с нас да излизат. Дълбоко вярвам, че който има желание да се видим, ще намери време. С приятелка оня ден се видях на летището, за 2 часа, аз оставих детето вкъщи, тя си нареди графика така, че да ми обърне внимание преди да продължи пътуването си към друга дестинация.

Това е твое лично мнение, което слава Богу, не споделям. От 2-3 годишна са ме водили на ресторант, а от 5 и на опера. Просто ме бяха възпитали, че това е място, където не е редно да си показвам магариите.
С моите деца, особено ако са поотделно, нямам проблем да излизам. Даже смятам, че не го правя достатъчно често. Наскоро излизах няколко пъти вечерно време с приятели и големият ми син беше с мен. Никакъв проблем. Опита на няколко места кебапчетата и дори реши на кой ресторант ги предпочита. Езикът не разбира и можехме да си говорим всичко, без да се съобразяваме. А когато му доскучееше - вадеше си комиксите. А от двамата е по-непослушният. Не разбирам този страх да се социализират децата. Под игото не сте ли чели?

Аз съм чужбинска приятелка, точно защото рядко се срещаме ми е важно да видя хората индивидуално или по приятелски групички. Без да ги комбинирам, без стринки и лелинчовци нито от моя, нито от тяхна страна. И като се замисля, никога не се е налагало това специално да го уточняваме, според мен се подразбира.
Ако не ни съвпаднат графиците, остава за другия път, не е краят на света. Не са ми се случвали досега такива групирани срещи, колкото да си отметнем в чек-листа, че сме се видяли.

Ох, стига вече за децата, дайте и за мъжете да кажем. Имат ли място мъжете – съпрузи, гаджета и др., на среща на приятелки, които не са се виждали отдавна и искат да си поговорят по женски? Нали знаете, женски неща. Даже, ако щете, и да се пооплачат от мъже и свекърви. И когато на едно такова чисто женско събиране някоя си доведе мъжа, става леко конфузно. Не че не могат пак да си направят лафа, но не е същото. Знаем какви са интересите на неомъжените и омъжените жени. На неомъжените им се говори за гаджета, нощен живот, интимни срещи, може и да имат нужда от интимни съвети, но в присъствието на мъже в компанията няма как да говорят за това.

А покрай казуса за натрисането на дете, мъж и рода... На мен ми направи и друго нещо впечатление. Двете приятелки са женени, с деца, третата – не. И най-широко скроеният и независтлив човек да е, все ще ѝ стане криво, че когато се вижда с приятелките си, те винаги са окомплектовани минимум с мъжете си, докато тя е сама. Някак си не ли ви се струва, че може да ѝ бъркате в раната така? Също и дали не демонстрирате, макар и неволно (а някои го правят и напълно умишлено), как сте си уредили живота, докато тя е още сингъл?

Никого не упреквам, само давам храна за размисъл. Съобразявате ли се и достатъчно ли сте тактични с приятелките си, които не са във връзка, или само те са длъжни да се съобразяват с вас?

Точно отмятане на задача си е. Няма да можем да се видим като хората и да се наприказваме щото на съседната маса (или направо на нашата) има придружители ама да отбием номера, че сме се срещнали, нали...

Нямат място мъжете. Това е моето мнение. Знам как си говорим с най-добрата ми приятелка, когато сме двете на кафе, знам и как си говорим, когато дойде с мъжа си.

На мнението на Сийка съм. Ще се виждаме три приятелки, ама не съвсем. Омъжените ще си водят и мъжете. Това, че я каните на рождени дни и кръщенки, не е същото. Тогава  не каните само нея, а и други хора. Няма място за сравнение. Ако аз съм несемейната, няма да ми е приятно да поканя приятелките си, а те да дойдат с мъжете си. В случая, така и така сте помъкнали мъжете, една баба и един дядо в повече, голяма работа.

Вадиш от контекст едно изречение и сега какво да ти кажа? Да повторя отново всичко останало?
Водили са ме, водила съм сина ми, обясних, че деца, на които не им се седи и им се спи, и истерясват из ресторанти вечер са деца, с които е злоупотребено. Дете на 2-3-4-5 години е добре в 8 да е в леглото, а не в 12 в ресторанта. Заради детето. И дете на 2 на три часа опера.... Няма да коментирам. Има опера и за бебета, но не ходят на Тоска на 2, без да споря, че ти си ходила.

Как Сийка, аз това им го намекнах по-нагоре, но нямаше реакция. Аз не бих си водила мъжа без значение приятелките семейни ли са или не. Те също не си водят мъжете. Излизаме по женски, мъжа ми си излиза с неговите приятели. Ние никога не си ги смесваме, нито пък се събираме с други семейства. Просто не е нашето.
Преди повече от 10 години аз бях сингъла в компания от семейни и станах свидетел на грозна гледка и постепенно се отдръпнах. Те още се събират същите, че и се разширяват, а като ни видят двамата в квартала с кучето и детето ни подмятат, че сме били асоциални. Предпочитам това пред да си пускам крака под масата  с партньора на мъжа ми по белот. Вече и белот не играя, то няма с кой.

И с мъжете е така, ако сме се разбрали по женски, за какво да водя мъжа си? И момчетата се виждат по мъжки, да им се лепна с фенера да светя ли?
Въпросът не е дали третата е обвързана, а че ако излизаме по женски не водим мъже. То при нас като се обебиха всички така стана, защото бащите гледат детето като излизаме. Пък ако вече е някаква гранде сбирка, рожден ден, нещо си се канят деца, мъже, кучета, всички.

По първото се чудя какви са тия мъже дето ще искат да се наврат в женска компания и женски разговори.
Мислех, че мъжете странят от такива мероприятия.
За второто.
Ами на неомъжената никой не и е виновен, че не е омъжена. Тя е решила така. Не може всички семейни хора да се крият от нея. То и живота понякога при някои хора така се стича, че си остават сами.
И на работа ходи несемейната. Семейните да напуснат ли?

Има и друго, често семейните двойки държат сметка на несемейните, защо не са семейни. Това е грозното и затова често всъщност несемейните предпочитат да разкарат семейните си приятелки. Не защото им е тежко или завиждат, а защото отсреща са глупави и нагли.
 Та бъркането в "раната" често е директно и нарочно.
Това ми се случи с приятелка скоро. Съученичка от гимназията с която бяхме много близки и се видяхме случайно. Едно време нямаше СМ и не си имахме контакти. Отидох и на гости. Говорихме в началото, добре тръгна разговора, но и тя и мъжът и много нахално по едно време ме разпитваха защо съм сама.
Опитах мило и любезно да обясня, че това в голяма степен си ми е личен избор. И няма как да си обяснявам личния живот и личните решения. Ама те се оказаха глупавички, почна да настоява как съм била длъжна едва ли не мъж да намеря, почна да предлага някакви мъже. Тук вече станах директна и по-грубичка. Та разбраха. То и ако това не стопли,щях да я пиша малоумна. То даже и това почти и казах почти, та накрая им стана неудобно и се извиниха.
Ами вече не се виждам с нея.
След време ми писа да се видим пак, отклоних. Пак се пробва, ами директно обясних, че след такова вмешателство не ми е приятно. Пак почна да се извинява, ама какво значение има вече.
Аз нямам проблем, че тя има мъж и двама сина.
Но уж ми се пишеше приятелка, а бях нападната така.
И с още една пак имах подобна история.

Дали пък тия семейни жени всъщност не ги е страх, че несемейните ще им вземат мъжете.
И  какво си мислят, че някоя женена като е няма да изневери и да посегне на милото и мъжленце.
Бол такива жени има.

Не смесвам личните срещи с приятелки с посещения с мъж, както и с деца.
Ако е среща с дете – ще е набързичко за по фредо капучино/кафе (лято-навън).
Ако съм с мъж, отиваме на хапване или събитие с приятелка/приятелките, не и за разговори. Няма да ни свети, я.

Чак пък бъркане в раната на необвързаните... То понякога като си сама и гледаш някои двойки отстрани, ти иде да се прекръстиш и да запалиш свещ, че ти се е разминало такова щастие.

Елора, все едно чета себе си.
Аз пък имам и друга теория за този натиск, вероятно си го виждала.
Семейните виждат спокойствието и тишината на несемейните и си викат "а, няма само аз да съм прецакана". Може и някоя жена, отглеждаща диванния картоф вкъщи да не иска да е сама в нещастието си и да си завлече приятелката си с познат на мъжа й, че взаимно да им минат годинките в оплакване.
Ще им вземеш мъжете? Че вземеш ли чужд мъж, за какво ти е, да го отглеждат?
Това ако е живот, благодаря им.

Ще допълня и аз с история.
Виждам се с приятелка от детството. Тя като удавник за сламка се хвана с един, та като скачени съдове ходят. Страх, да не остане сама.
Уточняване, разбираме се двете. Ама и този дойде. Аз не разбирам кога те станаха ние, но все тая. Имала съм такива и преди, но този просто е от мъжете, дето не се държи приятелски, ами хваща разговора, започва да ти дава акъл и накрая ти иде да се сбиеш.
Не помня, напред се каза, че мъжете бягали от женските разговори. Че аз на не едно женско събиране е имало нечий мъж или приятел, че той бетер клюкарка жените излезе. Всякакви образи има, че и душа на компанията излиза като казва какви са лоши мъжете.

Хи хи, аз имам обратен страх. Да не случа на идиот пак и бегам бързо, преди нещо да съм започнала.
Много мнителна съм станала, през лупа ги гледам.
За зависта, че сме свободни си права.
И това съм наблюдавала. Даже и почти са си го казвали, та затова и разбирам защо са били някои коментари.
Абе явно са много нещастни в браковете си.

Това е някакво супер остаряло разбиране, че една жена, след определена възраст е сингъл, задължително е някаква неизлечима рана и та видите ли, драпа със зъби и нокти към какъвто и да е мъж, ама няма. Да върнем и ергенския данък тогава, че на мъжете сингъл никой не мисли, че им е рана, а се потупват по рамото как живот си живеят, с която и когато искат.
Приемете, че има хора, и от двата пола, които изобщо нямат нужда от сериозна връзка и деца. И трябва да ги поздравим, че са го осъзнали и признали пред себе си, че това е най-добре за тях и не са създали семейство зорлем, защото така трябва, защото се очаква от обществото и прочие комунистически глупости и не са направили нещастни партньор и създали у децата усещане, че са някакво непосилно бреме, ама ей на, наложено им е. Както беше едно време. Хората трябва да са свободни да решават толкова лични въпроси сами за себе си, а не да бъдат окачествявани как ли не, само защото не се вписват в нечии, остарял стереотип