?Въпроси всякакви за СО? 2026

Ти в състояние ли си да се видиш с някой на кафе, докато си с детето? Ама наистина. Защото е едно да се прави компания, докато си разхожда детето, друго да искаш да си поговориш с някой и да не можеш, защото има дете, което слуша разговора или изобщо не позволява да има разговор, защото постоянно търси внимание.

На мнението на Лятно време съм.
Как пък да няма да поставя чуждите хора пред детето ми!
Бояна, Ти изхождаш от твоя пример, че е имало тежък разговор и в този случай има основание.
Истината е, че децата често са нежелани. Като цяло българинът обича деца - своите, чуждите ги търпи до колкото може.

Никак не е тактично такова искане особено на рд.

Какво общо има обичането на деца? Ако не си виждал някого цяла година и вечеря с дете на 4-5 е единствената опция това не е виждане насаме, а някакво мероприятие за протокола. Обичам децата на приятелите си, но деца на вечеря не обичам и не съм водила и моето, защото малките деца е редно да си лягат в 8, не в полунощ. На разходка в парка или на плажа е едно, но на вечеря с деца, не, благодаря.

Ами тогава ни остава да си го припомняме един ден като остареем и децата ни се пръснат по света.

Много общо. Както се вижда даже и не може да бъдат изтърпяни. Искаме децата ни да са социални и адекватни, но смятаме, че мястото им е в парка и на площадката. И

В един момент се бяхме сближили с 5-6 майки от детската градина.С 4 от тях дори работихме в една и съща сфера, имахме непреки служебни отношения,но се познаваме от ДГ.Винаги, абсолютно винаги при уговорка за виждане сме се питали с деца или без деца?.И според идеята на събирането сме се виждали сами или с децата,ако е подходящо.

Да се виждаш насаме с приятели не е пренебрегване на най-близките, а просто време,отделено и на приятелите.

Заслужава си отделна тема:Срещите с приятели-сами,с деца, със семейство или с роднини.

Не става въпрос за обичане. Става въпрос за деца, които няма как мирно и кротко да си говорят на масата, тъй като първо - не говорят един език, второ им е скучно и в следствие на това най-лесното е да правят някакви лиготии, които са интернационални, но не са за маса. Айде да не казвам 8-годишната дъщеря на приятелката ми какво прави на масата, че някой може още да закусва. Съответно нашият след нея - същото. Само че на нея забележка не се прави - там цари толерантност. При нас не. Последния път ММ прибра нашия, за да се спре с простотиите на масата.
И не, каквото по принцип не считам за редно, го считам за такова и за моето дете. Нашият е като латерна, прекъсва, говори паралелно с мен, не става за кафе с приятелки, за ресторант още по-малко. Аз, дето съм му майка, не издържам, камо ли човекът отсреща, който уж е излязъл да си говори с мен.

Какво общо има тактичността (или както е в случая липсата й)  с живеенето в чужбина на децата? За мен да се самопоканиш на рд е доста нахално.

Децата нямат място на вечеря в ресторант, сори. Т.е., човек може да отиде да вечеря с дете в ресторант за половин час, защото и детето трябва да вечеря, например, на почивка, но това се случва към 7 и в 8 вече е в леглото. Малки деца до полунощ в ресторант, съжалявам, но не е ок. Това важеше и за моето дете.
Виждам се с хора с малки деца, както казах, на разходка, на плажа, но след 8 вечерта не. И като казваш, че не могат да бъдат изтърпени, не, не могат. Дете на 4-5 след 8 вече се изнервя все повече и наистина трябва да се търпи, защото и самото то търпи да не спи, а да беснее, докато другите вечерят. Или още по-лошо, седи на таблет или телефон, а около него половината пушат, всички пият, дори често се вижда да дават на децата да отпият от бира или друг алкохол. Еми, сори, не желая да участвам в подобни неща.

Аз пък мисля, че ситуацията е сложна и многопластова и всеки е прав за себе си.

От една страна - чужбинската приятелка си идва за две седмици в годината, иска да се види с всички, да съчетае и очаква, че всички трябва да се съобразят с това. От друга, хората, които си живеят тук, за тях - животът си тече в нормалното русло и това е просто още едно мероприятие.
За мен е важно - ако сме се разбрали без деца, то всеки се оправя и идва без деца. Ако сме се разбрали с деца - отиваме на място, където децата да играят и приемаме, че децата играят и няма да се видим.

От трета страна, винаги ми е било неприятно, особено след  уговорка, да се променя, да се подбутват други хора, за да се пести време на едната страна, по подразбиране аз съм длъжна да направя всичките компромиси, защото тя е за малко. Да ви кажа, това с времето започва много да тежи и отношенията неизбежно се развалят. Защото аз искам да се видя с Х, а не с Х, майка ѝ, приятелката ѝ от детската градина и комшийката ѝ от село. Комуникацията става напрегната, не можем изобщо да говорим по наши си теми, а плямпаме общи приказки и от уж приятно прекарване, става натоварвашо за всички, включително и за чужбинската приятелка. Да, тя е отменала, ама всички останали ... са със смесени чувства.

Защо за мен е проблем ако сме се разбрали без деца: защото обичайно сме подбрали място, което не е подходящо за деца, нагласили сме се като за без деца и на токчета да се очаква да гониш малко дете, най-малкото, не е удобно.  Пак не можем да се наприказваме, защото приятелката само си гони детето и всичкото това става агония за всички. Същото е и с майка, баба, чинка - обичайно те изземват разговора и пак не можем да се видим.

За мен е важно уважението да е двустранно, да се спазват уговорките. Това, че някой си е дошъл за две седмици, не го прави  кралска особа, а човек с планове за две седмици. Да, ама аз имам също планове и не съм съгласна да се въртя на пета, защото някой е само за две седмици и видимо си нарежда нещата така, че всичките компромиси да са за мен, защото ми е оказано висше благоволение да ми се отделят някакви минути. Вярвам, че ако на човек му е важно да ме види, може да го организира начин, че да бъде приятно и уважително за всички.

Сетих се случка от преди години с приятелка и майка й. Приятелката ми се омъжи, майка й отиде с тях на сватбеното им пътешествие.
Трябва да се усещаш кога да не си третото колело, кога прекаляваш...

Имам близки от чужбина, за да си дойдат за две седмици в България се отказват от почивка на море в тяхната страна вече десет години. Няма достатъчно отпуска, самолетните билети са скъпи и т.н. И накрая все някой им се сърди, че не са го уважили и не са намерили време да се видят. И те навсякъде ходят с децата си, а са три броя. Културни, възпитани деца са, така, че някак си съм на страната на чужбинската приятелка.

Само че тук децата са "взривоопасна комбинация".
Бабата и дядото могат да прекарат време насаме с внучетата си. Ако имат желание, разбира се. Не са длъжни.

Е, нашите не са баш от този тип. Даже напротив. Като дойдат тук си отпъпват на почивки, кеф ти море, кеф планина, така че точно за това няма да тръгна да ги жаля. Доволни са, евтино им е и не мисля, че си жертват точно почивките, за да видят приятелите си. По-скоро ни вместват межди 2-3 почивки. Имам и една братовчедка чужбинска. Тя идва тук на почивка, зъболекар, фризьор и да види родителите си. Останалите ни вмества в дупките, а понякога не успява. След като няколко пъти се хващах на въдицата да я чакам нейде КЪМ еди колко си часа и тя реши да се появи чак след час и половина, осъзнах, че няма лошо и да пропуснем някое лято да се видим, отколкото да обикалям като Миндовата кучка в даден район, докато я чакам да се накани. Леля ми и тя се натриса. А тя пък е адска досада. Последния път ни диктуваше кой къде да бил седнел, че да не го печало слънцето. Само една показалка липсваше. Тръгнах си по-рано, отколкото очаквах. Намерих си причина. Аз съм човек на точните уговорки - казваш дата, час, място, там съм. Ама да си правиш уговорка с мен, а после да се окаже, че аз присъствам някъде за протокола, а на всичкото отгоре и за тази цел трябва да спретна една организацийка и да осигуря логистиката - бива да се каже овреме, да преценя, искам ли да участвам в мероприятието.

Много е тежко и сложно. Ние с приятелки без деца излизаме някъде на заведение от днес за утре, която успее - успее.