?Въпроси всякакви за СО? 2026

Между другото, в интерес на истината има много чаровни и омайни алкохолици. Сега, не искам да набеждавам (защото алкохолизмът е болест и не всеки пияница е алкохолик), но само се замислете колко знаменити актьори си отидоха не навреме точно от алкохол. Емблематични примери има Особено "с причина" - пробили в изкуството в едни благоприятни и сравнително безгрижно за тях времена и неустойчиви на нерадостните (за тях) нови, предимно  в обществен план, ситуации.

Така и "Анонимна та" може да и е свалял звезди, може да е създавал незабравими спомени през редките срещи и сега да и е трудно. А може просто много да и се иска да е във връзка и ако няма такава да и е пусто и празно.

Каквото и да е, на това следва да се сложи край. Защото това не е любов. Може да е навик, може да е "абстиненция", но любов не е. Глупост е. И няма такова нещо"не е момент за раздяла", в такава ситуация, когато и да се разделите, все късно ще е.

Дори ако ти дължи пари, прежали ги, спасява си психиката, по-важно е.

Алкохолиците търсят кой да ги издържа (купува пиячка и т.н), да ги обслужва и да им прислужва.
Това няма как да стане с нормална връзка. Те са маннипулатори и слагат капан. А за капана трябва сиренце - винаги хубавите моменти в началото, при теб и обещанието за съвместен живот.
Има много статии за цикъла на насилието, прочети ги. Накратко:
- меден месец, целта е да се постигне "силна емоционална връзка" при жертвата. Много често той не е такъв, а се преструва в това, което ти искаш (ако харесваш поезия, ще праща стихове и т.н.)
- Фаза на изграждане на напрежение - минали сте го с обиди, ревност ....
- Експлозия на насилие - въпрос на време е.
И ако жертвата реши да сложи край, следва "извинение".
И цикълът започва пак с малко меден месец.
С времето меденият месец изчезва и остават само фази "напрежение и страх" и "насилие".

Ако не можеш сама да скъсаш отровната емоционална връзка, потърси помощ от психолог.

Авторке, дано е случайна връзка, а не серия от такива. Защото имам роднина царица на проблемните връзки. Винаги връзката е само в нейната глава, отсреща е приятел с екстри и кой каквото успее да прибере за себе си, плащане на вечери, хотели, пари за това онова. Винаги оправданието е, че от много години е сама и иска партньор, което е вярно. Последният път не се сдържах и попитах, за какво ѝ е този мъж, женен и изгонен от жена си, след което бях блокирана, разприятелена, сменен телефонен номер. Няма оправия с хора, които сами си търсят проблемите. Може и близката ми да е опряла до форуми, всички около нея не издържахме на глупостите и като кажеш истината, блокиране😅

Каква силна емоционална връзка БЕ?! Ти този си го виждала 20 пъти на живо. В крайна сметка отново се е стигнало до никъде, защото си падаш по боклуци.

Здравейте! Кажете от опит или наблюдения, мислите ли, че е възможно да пожелаеш сексуално един мъж и евентуално да го обикнеш, ако е добър партньор, подкрепящ, раздаващ се, влюбен, като цяло добър и осъзнат човек, търпелив? Много съм раздвоена, пообно на анонимната, която сега е актуална в темата, съм имала връзка с алкохолик (но и самата аз злоупотребявах тогава), продължила 2 години с година и половина съжителство, в един момент се осъзнах и приключих, но всичко беше много страстно, силно влюбване и от двете страни. Обичахме се, но не си влияхме добре, голямо несходство, а и предвид злоупотребата с алкохол и от двама ни, положението на моменти беше оле-мале. Та дисфункционално, не бяхме подходящи един за друг.
А този мъж, с който съм в момента, ме приема с проблемите ми с алкохола, които имах, това, че имам разстройство на личността, не съм в най-добрия момент от живота си, оказва подкрепа. Но не го желая и не си представям живот с него. И хем ми е виновно да продължа, хем ми е и виновно да прекратя, защото е вече искрено влюбен и привързан, тълкува нещата точно като човек с розови очила. Въпреки че не го подвеждам, изразявайки някакви чувства, на него му се привиждат, така да се каже, интерпретира си нещата по определн начин, че всичко е споделено. И започвам да се чудя възможно ли е да не развивам такива чувства, защото не съм на център от предишната си връзка, или наистина не е за мен. Мога ли да свикна и в един момент да развия чувства, заради доброто му отношение? Интересно ми е какво бихте ме посъветвали.

Аз мисля, че не. Или поне шансът е нищожен.

dunhillrose, както казах, ти също си от тези обичащи лоши момчета.
И добрите не са ти интересни.
Бъди честна с човека и не го съсипвай.
Или отиди и ти на някой психолог.

Аз не мога да разбера как за няколко месеца и няколко срещи се изгражда силна емоционална връзка. Тук има нещо изначално сбъркано при участниците в цялата работа. Изграждаш връзка, а не знаеш, че е алкохолик.

То добре айде, силно влюбване в началото, розови очила, още не познаваш човека, разбирам. Обаче после този човек виждаш каква пияница е, обижда те, подиграва ти се, обижда детето ти, детето ти!!! И ти как продължаваш да обичаш този човек, не те ли отвращава?!

Според мен просто е много отчаяна, гони влака, с ниско самочувствие и много иска да има някакъв мъж.
Затова и не пуска и си въобразява, че имат силна емоционална връзка.


За нормална жена такива въобще няма да и са нито омайни, нито чаровни.

Много странни жени има. И аз имам такива приятелки. Отчаяни, защото нямат мъже и реват за разни дебили...Абе момичета, деца имате, работите, апартаментите ви апартаменти, колите ви вървят, покрай вас близките са здрави. Просто им е скучно и нямат работа според мен.

Елора, аз на психолог си ходя, че и на психиатър. Не съм от обичащите "лоши момчета", но като пиеш, се хващаш със себеподобни, в такива среди се движиш, пиете си и се убеждавате, че сте нормални купонджии вместо да се справяте с проблемите. И алкохолизмът не прави някого лош. Или трябва да приема и аз, че съм била, а и още съм сигурно, лоша само заради това, както и безброй други хора. Слава Богу, зад гърба ми е този период.

Както и да е, ако някой, който с времето е успял да заобича човека до себе си, защото е подходящ, би ли споделил историята си? Струва ли си да се чака, или наистина няма смисъл и по-добре да не губя времето на човека, колкото и да настоява да продължим, да има развитие връзката и т.н?

Какво имаш предвид с въпроса си? Заобичването не идва ли точно с времето?

dunhillrose,не мога да разбера защо някой трябва да бъде убеждаван да обича или да стои при някого. Хората сме различни, един може да направи компромис и да остане с човек, който не му е на сърце, но друг не би го направил и за най-перфектния партньор на света. Тук дори не говорим за крайности като Стокхолмския синдром. Просто е, когато липсват чувства и привличане, всяко усилие е излишно насилване. Животът е твърде кратък, за да приемаш някого в него по задължение.

Дали идва, ако не е имало привличане в началото, дори минимално на физическо ниво, а и не само, нещо да те дърпа към този човек да искаш да го виждаш, чуваш и т.н., а не да ти е все тая и да се оставиш на течението и неговите чувства да движат връзката само защото е приятно и гали егото.

Smile_ , и вие сте права! И аз се чудя защо и стигам до отговора, че рядко се срещат такива хора като него и се чудя дали ще срещна подобен, но когото да искам и да ме тегли към него.