?Въпроси всякакви за СО? 2026

Тук-таме има по някоя много рядка кукувица да се разведе заради тръпки, но са пренебрежимо малък процент. Изобщо не са масови. Но за много жени не се знае какво изтърпяват зад затворени врати. С чужди - драг, вкъщи – враг.

Аз нямам някакви сериозни забележки към мъжа ми, принципно става , но когато е в командировка или по-дълго на вилата, наистина имам повече време и ми остават повече пари. Така че го вярвам това, което пишат някои съфорумки.

Аммм на мен примерно не ми се налага вече да слушам тиради и драматизации по два часа на тема ква съм лоша и егоистична. Демек, имам по два свободни часа пт там.
Отделно няма след кого да ходя да чистя ежедневно трохи и косми, чорапи, дрехи да подреждам, да ми е хаос навсякъде...Още един час пт там.
Отделно не мисля изобщo,ама въобще ми отпадна въпроса "кво да готвя". Аз си ям по режима, детето си го знам кво обича. Отделно не пазарувам сто неща и да готвя манджи и да мия тави и тигани ежедневно,да глася обяди за на работа, щот иначе го тормозя гладен и пак драми с часове. Не знам колко часа спестявам, ама ще сложа поне един дневно, ама сигурно повече.
Та, всъщност вечерите ни, след работа и градина, са напълно свободни. За игри, за трениране, за гледане на филм, приготвям нещо за десетина мин. за детето /то си казва от предния ден кво ще иска за вечер, а не да гадая/, аз ям салати, мия две чинии, жилището ми винаги е чисто и подредено, а чистя веднъж седмично по час, две-три перални седмично зависи сезона. Уикендите ако отиде при баща си, пък имам още много свободно време. Не се виждам с негови родини, да ми идват в къщата, да ги обслужвам и съобразявам. На мен ми останаха само майка ми и баба ми, но те помагат, когато е болно детето да мога да работя.
Пък за спокойствието да дишаш в собствения си дом вместо да стъпваш на пръсти покрай некой си комплексар, няма изобщо сравнение. Направо се родих наново. ✌️
Дамм, много много повече свободно време, което сама си управлявам и няма кой да ми трови живота.

Да не дава Господ да се разделим, но си по-свободен, да. ММ беше преди години в чужбина за два месеца и да ви кажа, бях забравила какво е да си свободен. Да правиш, каквото си искаш, да готвиш само за детето, да се прибираш, когато искаш, да ходиш на гости и заведение, без да се съобразяваш с друг. Канят ме на кафе, взимам детето и излитам. Планове с друг нямам, само моето мнение е важно. Не, че ме е спрял, да не помисли сега някой, че ме държи на синджир. Но искаш или не искаш, се съобразяваш с другия, нагаждаш си ежедневието И според него.

ОК, разбрах. Мъжете ви ядат по един казан манджа, готвите всяка вечер, събирате чорапи и дрехи разпръснати в цялото жилище , в такъв случай наистина ви е по-добре да сте сами.
Все пак ми направиха впечатление изявления от рода на " да МУ чистя" , та се замислих аз дали МУ чистя на НЕГО или чистя на НАС.  Интересна дискусия се заформя, не мога да отрека, ама вкъщи основно цапа детето / да не си помисли някой , че е 3-5 годишно/, та напрактика чистя след детето, връщам празни чинии от неговата стая, изхвърлям опаковки от  джънк-ове и т.н. Пък ММ изхвърля опаковки от храна и отсервира, та не знам...

Аз наистина готвя по един казан манджа, ама не искам да се развеждам.

бобото, ами точно защото при теб не е така, затова си си с тоя мъж и не си се развела де.
Не знам това, че при теб нещата са окей какво общо има с жените, които са се развели, честно.

Янтре, ти си изключение. С 4-ма мъже просто нямаш избор с честотата на готвене и с количествата храна.

Аз не, но въпреки това имам по-малко работа, да не кажа никаква, когато съм сама с детето.

А предполагам, че ако и мъжът има изиксвания и представлява тежест, тогава след раздялата се освобождава още повече време и финансов ресурс.

Ами едно е дете, но като имаш и възрастен мъж с поведение на 3 годишно нещата стават трагични.
И да, не е нормално възрастен човек да не прибира нищо.
Давам ти пример. Изчистила си плота, измил си чиниите. И идва 30-40  годишния и изсипва в коша олюпен слънчоглед, но така го изсипва, че изключително малко от него е попаднало в коша, а всичко е на плота, в мивката по пода.
И той няма да го почисти, той няма да се замисли да го почисти. И това една от капките в морето. Щото има още много други такива капчици, които ти ядат нервите и времето. И ти си прекарваш малкото свободно време да търчиш след него.
Или отиваш на работа, оставяш апартамента в прилично състояние. Чиста кухня, подредена маса, няма мръсни чинии в мивката. Пуснала си пералнята и си помолила да я простре.
Прибираш се в 6,30 вечерта изморена и заварваш кал в коридора, разхвърляна маса от празни кутии някакви, мръсен тиган, мръсна тенджера, трохи на масата, отворен хляб, плота с неизмити чинии. Отделно дрехи се валят по земята на странни места все едно там им е мястото. Дрехите седят в пералнята непроснати. Ти си работила, а той цял ден на компютъра. И ти се прибираш и продължаваш бачкането, простиране, чистене, готвене, а другия продължава да клеца на компютъра с игрички, клипчета и такиви мити работи. И по някое време - ко ша готвиш, аре да сядаме вече. Хапва и пак на компютъра и ти пак отсервираш, чистиш и тамън си почистил и след час влизаваш в кухнята и  вече е направена поредната мизерия. Давам пример. Отворил си биричка, на целия плот разлята бира, която се стига и по шкафа и на пода, опаковката смачкана на плота. Не в коша. Поредната кочина. И ти ще го оправиш, то няма кой друг.
Това ако за теб е нормално, няма повече какво да говорим. Явно не разбираш.

Да де, чистиш на вас, не лично на него, а той прави ли го? Не да чисти след себе си, а за вас, общо, включително и след детето?
Не ме разбирай погрешно, аз го правя същото, защото обаче съм вкъщи. Но, когато ходех на работа (детето още не се беше появило), с  изключение на готвенето, защото изобщо не му се отдава, правехме всичко и двамата. Когато детето се появи, като се прибереше от работа, поемаше почти всичко по него, въпреки, че аз съм била цял ден вкъщи. Обаче като бебе почти не спеше и през деня имах всичко на всичко един час свободен. Та вечер като се прибереше аз можех да сготвя на спокойствие и да се изкъпя. Сега детето е голямо, самостоятелен, продължавам да съм вкъщи, затова съм поела домакинството изцяло. И пак без помощ от мъжа ми, не мога например да измия всички прозорци (а и робот имам) или да си изчистя щорите, както и детето се включва в дейности. Разбирам жените, които се оплакват от мъжете си, ако цялото домакинство и детето са тяхна грижа, че ходят и на работа. Ами и тя иска като се прибере да поиграе с детето един час, да си сипе чаша вино и да си сложи готова вечеря. Ама рядко се случва. Пък тя ще събере 2 чифта чорапи, да ги пусне в пералнята, предполагам ще го преживее

Ем тогава какво ѝ разправяте на жената да се развежда, понеже той искал второ дете и понеже не се занимавал с първото???
Изобщо защо си разправяме това?

Когато сутрин никой не те буди, и когато вечер никой не те чака, как наричаш това? Свобода или самота?
Сега, аз се радвам за всички жени, които са щастливи след развода, но той е бил по причина, че не са се омъжили щастливо. Та нека не прехвърляме тая “грешка” автоматично на всички жени с брак, пък бил и той не точно като в приказките.

Всъщност, разведените по-скоро сме на мнение, че тя конкретно не бива да се развежда.
Жена да живее с мъж, който не се занимава с детето и иска второ, не е нещо невиждано и със сигурност не е причина да се развежда.

Ок, да оставим на страна това, че не се включвал, хубу bare minimum щом й харесва.
Но къде оставяме факта, че я тормози емоционално като не зачита границата й и не приема НЕ за отговор и й вменява вина?

Оставяме го на нея да се справи с него като се заяви категорично.
Не като се разведе, щото иска второ дете.