?Въпроси всякакви за СО? 2026

Значи е настъпило време разделно. Сега е моментът да го оставиш да се обади той, ако дойде такъв момент.
Като не дойде, хикса и това е показателно, че така е трябвало.

Да, а като се обади, приключи.
Ако се размрънка, му кажи, че си каквато си и затвори телефона

Ок, след 3-4 месеца си видяла, че не стават нещата, но си решила да ръчкаш насила, за да не отидат нахалост усилията ти. Приеми загубите си и приключвай.

Абе каквото и да си говорим, ако някой е влюбен в теб, ще е много ентусиазоран да те види и ще намери начин, ако не сега, то ще предложи алтернатива.

Аз съм човек планер, и на кино да ме поканят не ща,ако не е поне 2 дни по рано.
Обаче мъжа ми като го бях харесала, веднъж ми писа в 9 вечерта да се видим и аз вече хвърчах към тях
Даже и дъжд заваля

Анонимната е имала притеснения относно техните отношения и предполагам готовността й да отиде е била може би неосъзнат шит-тест към него. Иначе и досега можеше да се залъгва, че има връзка и бъдеще с този мъж. Дори ако моментът за него е бил наистина неподходящ, ако той имаше желание, щеше да отклони гостуването тактично и без да я нарани. В крайна сметка сега вече е наясно със ситуацията и не си губи времето в напразни надежди.

И за шит теста караш сина ти да те закара...
При така описаните обстоятелства не бих тръгнала точно с детето, колкото и да е голямо.
Анонимната е искала да демонстрира някаква отдаденост, готовност, сериозност..., като се е надявала в замяна да получи същото..
Но, не винаги нещата в живота работят така...
Последното, което искам е да я упреквам(макар да звучи точно така). Надявам се да си направи правилните изводи и да го кара по-полека занапред.. Дано този да ѝ отовори място за по-подходящ за нея човек...

Да, запознаваш с близки и деца, ако нещата вървят добре, а то - различия, не се разбират, не си пасват, а пък някакви очаквания за запознанство с децата.

Анонимната, искрено ти пожелавам да срещнеш голямата любов!

Бащата на детето ми смята, че вината детето да не го търси и да няма емоционална близост с него е изцяло моя.
Съответно аз слушам една психоложка наполедък и тя говори за това колко е важна връзката баща и дете.
Че човек не може да бъде пълноценна личност без на 100% да приеме баща си, да го разбира, да го обича, да осъзнава, че е наполовината него.
И ме човърка вина, също и не знам как е редно изобщо да се постъпва в такива ситуации.
Никога, ама никога не съм спирала детето да се вижда и чува с баща си. Понякога подканям да се обади, обаче не винаги. Не е нарочно, честно казано не тая лоши мисли нито нещо подобно. Просто нямам и време да мисля за това и да го организирам, да настоявам.
Баща му замина в чужбина, детето беше още бебе и идва си точно 2 пъти годишно. Детето е изцяло моя отговорност, участието на татко му е 120евро издръжка и като си дойде веднъж ходят на море и веднъж се виждат някъде другаде. Татко му е добронамерен, сигурна съм, че го обича и му мисли доброто. Но е малко рязък, иска да го възпитава и контрлира и да участва в жиовта му по телефона, по вайбър и среща отпор.
Обаче с порастването детето започва да не иска да ходи с него и да не иска да звъни. Не казва нищо лошо, но е тинейджър, казва че му е досадно, че иска да се вижда с приятели, да си чете. Ок е да излизат за кратко на обяд или на разходка, но не иска да пътуват някъде, нито на море.
Сина ми е малко неуверен и притеснителен; не много, спортува, излиза с приятели, няма пролеми сякаш, но не е нахакано и смело, отракано дете. Чудя се дали не му влияе именно това, че няма бащина фигура. Има мъжки фигури около него, но баща е различно.
Аз самата съм неуверена и притеснителна, може би му го и предавам. Също не сме зле финансово, но определено обмисляме покупките и не е най-презадоволения тинейджър. Той самия не изисква много, казва си какво иска, но съобразява много с мен и бюджета.
Тази психоложка, слушам я в разни подкасти, тя казва, че майката след 7 години на момчето изобщо няма повече работа и вече трябва основно бащата да се занимава със сина им И детето по него да се води и да израства. Но не казва какво се прави ако го няма или ако детето не иска засилен контакт.

Той бившия ми е прав, че ако искам мога да принудя (вероятно) детето да му звъни по-често. Не съм опитвала, но предполагам, както мога да го убедя да учи по история...не знам. Но аз пък се притеснявам така да не загубим връзката, която в момента е добра. Говорим за всичко, но всеки си има и лично пространство, не съм майка орлица. Аз и много работя де, налага се. Но познвам приятелите му, споделя ми, задава въпроси, има ми доверие и не искам да го изгубя.
Защото всъщност сина ни няма друг сигурен възрастен в живота си, на тоя етап.


Чудя се колко и дали наистина не съм виновна, чудя се какво е можело да направя различно. Както и дали мога нещо да променя сега вече? А дали трябва?
Какво става наистина с тези момчета, които растат с отсъстващ баща, стават ли хора в крайна сметка. Знаете какво имам предвид, читави, стойностни мъже. Такива на които може да се разчита. Защото нали взимат тоя пример от бащата...

ОХ, чета нагоре и виждам, че е дори по-объркано и от мислите ми, обачееее оставям го така.
Ако някой усети нужда да ми напише съвет, идея, мисъл, опит да сподели - все ще ми е от полза.
Притеснено ми е, защото расте чудесен младеж, иска ми се да стане свестен мъж, партньор, човек.
И ако мога да му помогна някак, за да бъде всичко наред...

Спри да слушаш тази психоложка, а слушай сърцето си.

Понеже нямах възможност да се включа през деня, а ми се иска да отговоря на последните коментари по моята ситуация.

ЗЛОДЕИДА, и аз така го усешам. Благодаря!

Бoяна, чувства, надежди, че може да се стигне до взаимни компромиси.

Lorelada, достатъчен ентусиазъм..от моя страна.

Елора, относно желанията му да ме променя, още в самото начало го предупредих да не се опитва да ме променя. Първо го прие. После не вярваше.

milenaka, когато са вложени чувства е доста трудно.

BasilA, напълно съм съгласна.

Корова Лола, струваше ми се твърде рано за заключения, искаше ми се да се поопознаем повече. Запознаването с негови близки и моя син се случи преди тия 3-4 месеца, когато беше най-хубавото.

TheSickn3ss, напълно споделям мнението.

Eva+, не съм се замисляла дали е било нещо на някакво неосъзнато ниво, така се получи.

*Алис*, исках да го зарадвам и очаквах, че поне ще се зарадва..предвид отношенията ни и цялата ситуация. А то стана.. Благодаря и дано.

tetka_the_best, Искрено благодаря!

Анонимната с детето.
Връзката между баща и син не се изгражда с любезното съдействие на майката. Ако не пречиш на контактите и ако не отчуждаваш детето значи правиш това, което е правилно. От там насетне бащата е този, който след като не е възпрепятстван от майката може да изгради връзка със сина си. Имам пред очите си младо момче, син на разведени родители. Много често се среща с баща си, чуват се, дори ако някой път майката среща трудности говори с бащата и той вече говори с момчето. Вижда се, че момчето го търси, имат отношения. На Нова година звъни първо на баща си да се чуят и никой не го подсеща за това. Не оставяй да ти вменява вина за неща, които са негова работа. Два пъти в годината не е бащинство.
На момчетата им трябва мъжка фигура, с която да се идентифицират. Това може да и чичо, дядо, някой мъж от приятелския кръг. На момчетата им трябва някакъв пример и като не го виждат в бащата може да го намерят в друг мъж. Успех на теб и момчето ти!

Според мен детето е достатъчно голямо и има своите желания, предпочитания за прекарване на свободното време. Нормално е на тази възраст да не иска да ходи с тати на море, а да си върши своите занимания. Няма как бащата да очаква да има силна връзка с него при положение, че изцяло липсва от живота му. Не позволявай да ти вкарва чувство за вина, защото очевидно го прави. Той е имал доста годинки, в които е можел да изгради друг тип отношения с него. Децата усещат всичко.

То пък няма майка, която да не е виновна, че бащата не се грижи за детето си. Това е класика. И подчертавам да се грижи, не да го вижда и чува. Родителят трябва да се грижи за децата си и ако е избрал да не го прави не виждам ти, Анонимна, какво можеш да направиш. Да караш детето да се моли за внимание означава да го смачкаш още повече, защото излиза, че отсъстващия баща е по-важен от него, а и че отсъства, защото детето не е заслужило грижа и трябва да се се старае да я заслужи.
И бащата е важен, да, но много неща са важни и много деца ги нямат по различни причини. Какво да се направи. Отделно, не всеки човек е нахакан и това не го прави малоценен. Не търси под вола теле. В крайна сметка, колкото и да искаме не можем да осигурим на децата всичко, а и да го направи това не гарантира съвършени резултати.
Дишай спокойно и щом детето е голямо го остави да си има с баща си каквито отношения са си изградили двамата. Не го спираш, не го и карай. Другия родител има безброй възможности да е близък със сина си ако ще и на Марс да е в 21-ви век. Просто трябва да има и желание, не само да разчита на това кой му е длъжен на него.

Понякога децата се ориентират по-лесно от възрастните и е възможно да не желае близост с баща си по същите причини,  по които и ти не си с този човек.
Детето си расте здраво и нормално, не го натискай за отношения, които не работят и не позволявай на бившия да ти вменява вина за това.