?Въпроси всякакви за СО? 2026

И що така позволяваш да се държи някой с теб?
Да те рита като мръсно куче, да те унижава, да те иронизира.
Това връзка ли е?
Не, това е отрова.
Ако някой ми държи сметка какво съм си купила обикновено отговарям по такъв начин, че не посмява повече.
Не се чукам с тях, не им пълня хладилника.
Случвало се е колеги да се опитват такива неща да говорят и им е било за пръв и за последен път.
Хора като теб си заслужават съдбата.
Че е цървул е ясно.
А ти каква си щом си с него? На неговото ниво си слязла.
Още на първото иронизиране е трявало да му отговориш подобаващо. Че не му влиза в работа как и за какво си харчиш парите.
А ти го допускаш до интимното си пространство и му пълниш хладилника.
Заслужаваш този човек.

Стигнахме ли до момента, в който се пита как се казва жената на цървула, или още е рано?

За обсъждането/осъждането на харчене и нехарчене е разпространена човешка черта. Едно от най-честите възмущения, които съм чела в този форум е как някой нямал пари и си купил скъп телефон,за да "парадира". Покрай роклите за абитуриентски балове  също има обсъждане на цени.
Средностатистическия човек, който нито е стиснат, нито е неразумно широко пръст, все има някакво "харчене", което е непонятно за околните. Дали за техника, дали за хоби, дали за мода, мисля че ако някой сам си изкарва парите, негова работа за какво ги харчи.

Този е гледал богатство през крив макарон.
А приказката за лудия и баницата я знаете, предполагам. Обикновен използвач и комплексар.

Здравейте!
Много исках да пусна отделна тема за това, но не ми позволява да я публикувам анонимно, а аз съм от старите потребители тук и не искам да пиша открито, затова ще ползвам общата тема.

И така - имам син, който скоро ще стане на 20 години. С баща му се разведохме, когато той беше бебе, скоро след това се омъжих за втория ми съпруг, който го прие, като свое дете и в това отношение драми не сме имали никога. Само го споменавам, да се знае.
Та накратко за проблема - синът ми има ужасно труден и тежък характер. Направо е някакъв ад. За протокола - зодия скорпион, ако за някой е важно. Като цяло е кротък, никога не е бил агресивен, в пубертета не сме имали проблеми с него, добре е възпитан, бабите от блока все го хвалят, че им отваря вратата на асансьора и им помага с багажа.... Пред хората е образец за подражание. Обаче вкъщи е някакъв ужас. Държи се нагло, арогантно, все едно съм му длъжна да го търпя и да се грижа за всяко нещо за него. Всички сме длъжни да се съобразяваме с него, но той не се съобразява с никого. Той си има някакъв график и нищо извън него него не го интересува. Дори и да стане нещо спешно - него това не го интересува и не си нарушава плановете. За нищо не мога да разчитам на него - от малък е така. Страшен егоист е, а не е сам - има сестра. С нея се разбира много добре. И аз все по-често се усещам, че не мога да го търпя повече вкъщи и изпитвам нужда да го помоля да се изнесе. ММ, обаче все повтаря, че още е малък, че не му е времето, сега е студент, трябвало да учи, да остане при нас, пък, като задърши, чак тогава да се изнася. Пояснявам - той работи и изкарва достатъчно добри пари, и може да си позволи да живее сам. Няколко пъти уж се е тръшкал и е заявявал, че ще се изнася, обаче не го прави.

Та питането ми е - в мен ли е проблема, че смятам, че е време да се изнесе? Защото ММ все казва, че преувеличавам и, че още му е рано. И лоша майка ли съм, затова, че го искам? Защото на моменти пък се обвинявам, че не съм достатъчно търпелива и т.н. Мои приятелки все казват, че децата, като заживеят сами се променят, стават по-самостоятелни и отговорни...... Ох не знам, наистина съм много объркана. Ще съм благодарна на всякакви мнения и моля ви - не ме нападайте много. Знам, че в крайна сметка винаги вината е на майката, но все пак....

20 годишен кое му е раното?? Изобщо не е рано.

Не е рано. Но е важно да седнете и да обясните, защо сега го искате.
Защото работи и има пари, за да се научи на самостоятелност и бюджет, да имате лично пространство и той и вие и т.н.

Точно сега му е времето. Още го държи пубертетският напън да се докаже, че вече е голям и самостоятелен. От друга страна, след няколко години ще захитрее, ще започне да си прави тънките сметки, че при мама му е по-изгодно да живее и има риск не само да не се изнесе, но и да си доведе жената в детската стая.
От друга страна пък, не върви да го изгониш. Най-добре седнете и говорете. За самия него ще е по-добре да живее самостоятелно, без да пречи на никого или на него да му пречат. Ще си запазите добрите отношения, а и за сексуалния му живот е по-удобно да не живеете заедно. Предложете помощ за намиране на жилище и пренасяне – квартира, ипотека или друго ваше, ако имате. Ако има някой приятел в същото положение, може да пробват заедно на първо време.
С две думи – предложете му го като приключение, а не наказание или прогонване.
Успех!

Според мен е добре да се изнесе - първо за да се научи на самостоятелност, второ - за да запазите добрите отношения. Но е важно как ще му се каже, да не се почуства изпъден от вас...

Много им беше трудно на моите да се пречупят и да разберат, че трябва да излезнат и да си живеят сами. Така сме си ги научили. Важно е да не се чувстват изгонени, но те задължително така ще се почувстват. Трябва да обмислите как да говорите за да излезне и да живее самостоятелно.
Моите синове и двамата почти ги изгоних, единият (вече семеен) се цупи доста време - около година и половина, беше ми доста криво, че не ми говори. Но и за двамата беше полезно. Ако бяха останали в детските стаи, нямаше да постигнат това, което направиха сами - и професионално, и материално, и семейно. Сега са много напред, и отношенията ни са перфектни.
Ако синът ви е толкова отворен, умен и възпитан, би трябвало да разбере, че вече трябва да е самостоятелен. Не е малък на 20г. Плюс щом не се държи добре с вас би трябвало сам да му е по-добре, нали...

Дъщеря ми е на 22, живеем в един град, тя е на квартира на двеста метра от нас, така се случи просто да намерим хубава квартира наблизо. У нея усетих нервност в дванадесети клас, ясно беше, че има нужда от самостоятелност и беше ясно, че в първи курс в университета ще бъде на общежитие. За трите години, откакто живее отделно, съм ходила два пъти в общежитието да помогна с багаж и два пъти в квартирата. Или я каня на гости, или от време на време пращам брат й да занесе храна, защото тя учи редовно обучение и работи едновременно.
Много вероятно е вашият син също да изпитва такава нужда и да не смее да я изрази, затова предлагам при следващ конфликт да съберете цялото си самообладание и кротко да му кажете: "Сине, боли ме сърцето да имаме такива взаимоотношения и явно под един покрив винаги ще има подобни кризи. Затова ти предлагам да ти помогнем да си намериш квартира някъде наблизо, така че да може да се виждаме често, когато имаш нужда,  сестра ти да може да ти идва на гости, да можеш да се събираш с приятели, с гаджета и така нататък."
Моите отношения с дъщеря ми и преди бяха добри, но сега са наистина чудесни - виждам я спокойна и ако предложа някоя вечер да остане да спи вкъщи, тя винаги отказва с една радостна усмивка "не, благодаря, искам да си спя у дома".
Съветът ми е наистина да му помогнете с намирането на квартира, защото дъщеря ми и съквартирантката й имаха проблеми и ме помолиха за помощ - звъняха по обяви и навсякъде ги отсвирвали, като чули момичешки гласове.

Аз съм с по-консервативни разбирания и смятам, че вторият съпруг е прав, рано е. Момчето още няма 20, колко пък добре да печели при условие, че учи?
След 1-2-3 години вероятно ще се изнесе и без да го молите.

Има момичета и момчета на 18, студенти в чужбина. Работят, учат, живеят далеко и се оправят сами.
Страхотна школовка е.

Има и 14-годишни на пансион в Англия и какво от това?
Мъжът, който не е биолигичен баща, мисли че е рано. Собствената му майка иска да го изгони. Според мен мъжете влагат по-малко емоции и мислят по-трезво в такива отношения.

На 20 години е мъж, ако университетът не е в същия град нали така или иначе щеше да се отдели?