?Въпроси всякакви за СО? 2026

Ами, не, не са предимно кредитни богаташи. Има си реално богати хора.
И богатството, и бедността показват стила и същността на човека.
Но тук в казуса на Анонимна не се разбира дали става въпрос за материални мечти, та да не разводняваме.

Не съм написала предимно, а че много от уж богаташите са изтеглили толкова кредити, че и внуците ще ги изплащат.
Иначе, има реално богати хора въобще не оспорвам. Въпросът е, че чрез платформи като ИГ вече е по-лесно да гледаш тревата в чуждия двор и да я смяташ от по-зелена от тази в твоя двор, но реално не знаеш какво става с тези хора, какви страхове имат те, какви проблеми и какви мечти.

Точно така. Аз съм много скептична към хора, които даже без да вербализират нужда, все се намира някой да ги черпи, да им купи нещо, да паразитират на негов гръб. Означава, че тънко и манипулативно вменяват у отсрещния желание, дълг или каквото. А не че са просто авантаджии.

Аз да се изкажа по въпроса за бедността..
Тъй като съм израстнала в бедност на принципа "кредит кредит изплаща" сега имам фобия от харчене на пари.Направо лошо ми стана физически от това колко ни струваше ремонта примерно.

Освен това много ме е страх да не загубя работата си и да ми се наложи да работя  на малка заплата.
Не че няма да оцелеем, но да имам събрани пари ми носи чувство на спокойствие.
Не разбирам хората, които дават 10 000 лева за екскурзия и 50 000 за сватба.

Мисля че за момента нямам желание, което не мога да си позволя, но това е защото харча сравнително скромно.

Понякога завиждам малко на някои приятели програмисти дето взимат 10000 лева заплата или на един приятел дето баща му е доктир на частно и му е осигурил безвъзмездно жилище .
Но не ми е чак голяма драма, интересно ми е какви мечти иска да сбъдне авторката.

П.П. Сега най-много ме тревожат цените на детските градини

Ако ви кажа, че два пъти вече пиша и все нещо излиза да върша и не мога на публикувам. На този етап на живота ми смятам, че живея в пълен лукс! И съм изключително щастлива! Това съвсем не се дължи на някакво безмерно богатство, на неограничена финансова свобода или пък безгрижност.
Със сигурност сравняването оказва своето влияние, зависи също и от вътрешната ти мотивация и не на последно ценности. Аз например мисля, че има стотици хиляди хора по света, което биха дали мило и драго да живеят като мен - в мир, без глад, в приятен климат, с природни ресурси. Неща, които считаме за даденост, но не са. Има също така стотици хиляди души, които биха с радост поели работата ми, от която аз понякога се оплаквам - с добри условия, без експлоатация, без тормоз, с уважение и зачитане. Имам пълният лукс да вземам сама решенията за голяма част от нещата в живота си, имам свободата да решавам и да правя всичко както искам.
Ето, например аз не мога да отида на Малдиви или в Япония просто ей така. Обаче знам, че мога да отида и това не е непосилно за мен. Просто ще ми трябва малко време и малко финансова дисциплина за да събера тези пари. Това не ме отчайва, мотивира ме. Може би за това мечтите на някои изглеждат дребни и незначителни.
Силно впечатление ми направи, че някои приятелки не работели и някои семейства могат да се позволят повече. Ето например за мен да не работиш не е мечта и не искам такъв живот за себе си и това не ме отчайва. Разбирам, че отчаянието идва тогава, когато човек осъзнае безнадеждността и небъдността на мечтата. Моята психика е услужлива, аз мечтая за достижими неща. Мисля, че щастието е в пътя, по който осъществяваш мечтата.

Болднатото и мен ме впечатли най-много от целия й пост и мисля, че в това е проблема. Приятелките й си стоят вкъщи, издържат ги мъжете им и явно имат по-висок стандарт от нейния. А тя трябва да работи.
Затова я попитах в това ли се състои мечатата й - да не работи. Защото, ако да - изтървала е влака, ако изобщо е имало такъв влак за нея. Не всички мъже са съгласни да отглеждат жена си като още едно дете в семейството. Трябвало е още преди години много целенасочено да търси такъв мъж, който хем да може да си позволи финансово жената да стои вкъщи, хем да няма против тя да го прави.

Аз лично от такива мъже съм бягала. За мен е смърт стоенето вкъщи, а това да завися изцяло от друг човек ще ме докара до лудост. Има и още аспекти, които допълнително ме плашат в такъв сценарий, но общо взето смятам, че е рисковано да се излезе с години от пазара на труда. Губи се връзка с реалността. Намирам, че ако някой друг ни сбъдва желанията, все ще ни се струва малко и недостатъчно, особено ако се сравняваме с другите. Важна е изходната точка и трябва да се сравняваме само със себе си и с това какво ние самите сме постигнали. Като се обърна назад, аз виждам градация, което ме мотивира и радва. Сега, ако се сравня с Иванка Тръмп например и видя тя къде е и аз къде съм, трябва да отида да се гръмна. Но ако погледна коя откъде е тръгнала, аз съм постигнала доста повече от нея. Всичко е относително в тоя живот и човек трябва да намери баланса и центъра вътре в себе си.

Barbi той проблема (ако може така да се каже) е от света в който живеем, от части виртуален. Всички знаем, че има много жени, които са доста популярни в мрежите и ако прекарваш времето си в следене на профилите им може и наистина да се депресираш и да пожелаеш живота им. Да смяташ, че нещата, които имат са им даром и без усилия. С повечко житейски опит разбираш, че нищо не е даром и за всяко нещо се плаща цена. Понякога ние не я знаем. Дори синът на доктора, дето получил апартамент вероятно плаща цената за това и седи сега в един паралелен форум и пише “имам приятелка, с която имаме планове за бъдещето и искаме да се съберем заедно. Тя има жилище, което изплаща, работи. Аз също имам жилище, купено от родителите ми. На мен това ми дава усещането, че нищо не съм постигнал в живота, а тя е доста по-напред от мен. Иска да живеем в нейното жилище, защото това и дава сигурност и увереност, а родителите ми настояват да отидем в моето. То по документи е мое, но баща ми не спира да повтаря, че той ми го е купил. Това още повече ме прави несигурен, че имаме равен старт в тази връзка. …” да речем. … всеки е платил и плаща цената за живота, който има. И едно е да се сравняваш с жената на Бачорски (примерно), а съвсем друго с Оля Малинова. (Това в случай, че трябва да се дадат примери). За съществуването на първата разбрах съвсем скоро, а втората я следвам отдавна. Някои обаче сигурно знаят много повече за първата и нямат представа коя е втората.
Та с чии живот се съпоставяме е от ключово значение за самооценката ни къде стоим в играта наречена живот.

Коя е Оля Маринова, ако се има предвид водещата на радио предаването "Преди обед", а не друга Оля Маринова, за която аз не знам. Работи си, води си предване, с какво пък толкова да трябва да я знаем?

Е да, когато такава личност е мъж е кофти

Иначе по отношение на парите и мечтите, разбирам я анонимната авторка, но какво да я посъветвам. Като всички хора и аз съм си ограничила мечтите в рамки, които са ми финансово постижими.  Ако разбирам, че става въпрос не за оцеляване и несигурност, а за осъзнаване, че някои неща никога няма да ги имаш, или видиш поради липса на финанси.  И аз съм така, но повечето не ги и искам реално.. Не всички мечти се сбъдват.

Оля Малинова аз си я следя от стенд ъп представленията, които правят с Красимира и Елисавета от около 6-7 години, всяка година покрай 8 март и отделно няколко други. Нейните части винаги са били най-смешни (за мен) Последно имаха само те трите стенд ъп по Коледа, чудно беше

Даже съм ѝ сбъркала името.  Оля Малинова е, за мен е “Оля идва”, и не, изобщо не трябва да я знаете. Точно за това е примера с кого се сравняваме.

Това пък ако видя някой да го пише ще го пратя на лекар.
За да е постигнал нещо човек нито трябва да е тръгнал от пълната  нула, нито постиженията се мерят само в пари. Това парите побъркаха народа в последните години. На моменти си мисля, че много хора нямат друга ценност в живота.

Здравето е най - голямото богатство. Звучи като клише, но е вярно. Разбираш го, ако ти или някой близък се разболее по-сериозно, дотогава от едното ухо влиза, ако някой го каже, от другото излиза.

Иначе аз имам приятелка, която случи на мъж, който я издържаше финансово. Тя нещо не й вървеше, не се оправяше сама (не че не се опитваше), и той пое грижите. После обаче се развалиха отношенията и той взе да изисква равно участие (ако ме питате защо са заедно с развалени отношения - дете, навик, страх от промяна). Та сега са 50 на 50, което й е трудно, макар че в началото уж беше той провайдъра (хем не мисля, че е обеднял, просто нещо му прищрака там, ама след детето и след Х години). Тъй че въобще моментното статукво не е сигурно, че ще е завинаги.

50 нюанса сиво може да е заблудил много момичета, да.

Не държа да ме издържа мм. От такова семейство съм, баща ми работеше като вол, майка ми беше домакиня и много се вглъбяваше в мен и ме побъркваше. Никога не съм искала да съм в същата позиция, виждала съм много негативи.

За това и не го казвам “вижте я Мимето, мъжа й я издържа”, а по-скоро, че имат някаква свобода да работят това, което искат, да слеят 2-3 майчинства и просто да не се натоварват с мисълта за разходите.

Примерно едната караше една малка женска количка преди да роди, но беше неудобна за жена с бебе. При което мъжа ѝ директно взима нова кола, вече подходяща за голямото семейство. А при нас не е такава ситуацията, ако ще купуваме кола, ще трябва яко планиране, участие на двамата, също така ще е за сметка на нещо друго.

Не мислете, че гледам толкова инста и си мисля, че всичко е реалност. Гледам хората около себе си. Не са милионери, нито приятелките ми са женени за мутри. Просто искам да е малко по-лесно, не всяко нещо от рода на ремонт по къщи или по-голяма кола да е мъка.