?Въпроси всякакви за СО? 2026

Продаваш старата кола, теглиш от сметката с наследените/ от чичото милионер/ пари и купуваш нова кола.
Толкова лесно и просто е.

Не я жали, тя взима поне 3к€+ в корпорацията, но сега с майчинството се притеснява. Щото на 30++ вече си свикнал на един стандарт, и внезапно - да се радваш ли, не ли... От една страна щастие -дете, от друга си вързан в къщи, бизнеса ти го взима заместника, и си в безтегловност.
Една такава с нетърпение я чакам да се върне от майчинството, ще имаме театрални постановки в офиса хах... Как ще си върне клиентите и как ще реагират любимите й приятелки-колежки, които ѝ ги взеха.

Майчинството е 80% от заплатата ти. 80% от 3к са никак малко. Втората година, бащата поема, ако не може- детето на ясла и майката пак на 3к. О,боже, с 3k Eвро месечно щях сама да се заведа, себе си и детето на Малдивите и никакъв мъж нямаше да ми трябва. Wtf

В лева, беше питала в една друга тема как се справят с майчинството.
И двамата с мъжа ѝ са на малко над средните за София заплати (пак от това, което е писано, разбира се, не съм им виждала фишовете), но пък и двамата са тате носи, мама меси, ако не бъркаме потребителката, така че просто трябва да работят една работа и това осигурява сносен стандарт дори за София. Представете си на мамин да не бяха му осигурили апартамент, а татина да не беше успяла да осъди роднините си. Колата и ремонтът щяха да им се сторят като цвете на тези изнежени гладни души. Или пък анонимната да не беше се присламчила на 20 към по- възрастен мъж, който да я приюти и издържа донякъде, не се знае до къде щеше да се изкачи с мокри обувки по пирамидата на Маслоу, пардон, корпоративната пирамида. Ето още сценарии. Но погледът винаги е вперен в какво няма и никога в какво има.

Ипотеки, които не ти дават мира, деца с увреждания, които не ти оставят и ден почивка, болни близки на легло, с които се амортизираш нон- стоп, има хора, които тока не могат да си платят, не кола дори на петнайста употреба да си купят. Светът е пълен с тегоби и трудности, но те със сигурност не са извиращи от черна дупка.
Имам такива познати, че и близки, чието страдание винаги е най- голямо, но в повечето пъти хората около тях са обективно по- зле, просто те не го виждат, защото са Аз Аз Аз. Ох олеле. От там и благоденствието на приятелите.

Мая, ти си добре, разведе се, и сега ти е широко около врата шегувам се
А Анонимната го е закъсала, с дете, и съпруг, корпорацията, неща ...не е лесно

Аз от години разправям, че мога да преподавам уроци на Кобилкина.

Видях го като страничен наблюдател и подчинен при друга жена. Издържа около месец и половина след майчинството. Понеже не е некадърна смени фирмата. Но като цяло - темпът се забавя.

Твърде големи разминавания между възможности и искания са гаранция за недоволство. Това е.

Според мен бъркате потребителките. Някак си липсата на пари за нова, макар и втора употреба кола, не ми се връзва с работа в корпорация, пък дори и за 3000 лв, а за 3000 евро на месец да не говорим.

И аз се чудя как пък ги разпознавате тези анонимни, по две недоизказани приказки. Освен това "недолюбваните" във форума / според анонимната авторка/ не са едноцифрено число. Тази не е в майчинство, поне аз не останах с това впечатление.

Мечо Пух го е казал - колкото повече - толкова повече.
Само че, само с искам не става - трябва и планове, труд, поемане на рискове.

Към анонимната съфорумка. Не гледай в канчето на другите и не мисли коя как се е уредила. Гледай само себе си и  не се връзвай на сензации. Няма как ей така приятелката ти да получи нова кола от нищото, ако това нещо не е планирано, говорено, дискутирано. Да, за теб е изненада, но за приятелката ти не е било.
Друго нещо - не бих сравнявала мечтите си с мечтите на другите хора. Повечето от нас не бихме отказали зимата почивка в топ сезона на Малдивите, а лятото на Бахамите, ама реалността е, че сигурно едва 1-2% от населението на страната биха могли да си позволят такова нещо. Не можеш да кажеш какви са мечтите на другите хора, защото мечтите и стремежите са нещо много лично и дори интимно, че да ти ги споделят.

И аз ходя на работа. Живяла съм като средностатистическо семейство - една 10-ина дневна почивка на море и 2-3 уикенда пътуване до село и това е. Но пък сме били здрави, задружни, макар и да не сме можели да си позволим всичко. Та мисля си, че Анонимната трябва да си дефинира какво значи нормален живот. Дори на Запад хората не си купуват често нови коли, не живеят в огромни къщи (освен богатите и високата средна класа - директор +), децата им не ходят по частни училища и не ходят във Валентино и Армани.

И понеже в друга тема обясняваха, че няма нужда от кариеризъм - явно, за авторката е нужен, за да може да си вдигне доходите и да расте в йерархията. Така постепено, за сметка на времето си и вероятно с много стрес, ще успее да сбъдне поне част от мечтите си.

Авторката пише, че и двамата с мъжа й работят за корпорации, където заплатата все пак не е МРЗ. Разбирам и, че имат покрив над главите, който не е на кредит, защото иначе щеше да го спомене. Т.е. те са си едно нормално, средностатистическо БГ семейство, с едно дете, което при удачно планиране и даже без никакви лишения, могат да си позволят и екскурзии в чужбина, и разни други глезотии. Но, да, това ще изисква планиране и бюджетиране. Не познавам човек, на когото ей така му скимва днес и утре тръгва за Тайланд, но познавам незаможни по стандартите на съфорумката хора, които си купуват билети за екзотични дестинации 6 месеца по-рано, резервират умно и ако им погледнеш социалните мрежи, ще си кажеш, че са егати и богаташите, посетили толкова много места.
Според мен, проблемът е, че не й харесва семейния живот и може би инертността на мъжа й. Навярно е в някаква криза или депресия, които обаче едно 1000 евро отгоре на месец не знам дали биха излекували.

Аз мисля че не си харесва работата.
Но всъщност ако говори за стандард, я разбирам. Повечето са с нови коли, живеят в собствено голямо жилище, децата обгрижени, на уроци, посещават летни, пролетни, зимни лагери в страната и чужбина. Цялото семейство ходи на ски през зимата, на поне 2 морски почивки, някои стоят и месец, поне 1 разходка за седмица в чужбина. Честно казано аз не знам как успяват да постигнат този стандард със средно статистическа работа в корпорация. Нито по отношение на пари, защото заплатите са все пак заплати, нито по отношение на свободното време, защото 20 дни отпуск е нещо наистина малко.

Аз разбрах, че нямали "възможности". Което малко отнесено ми звучи. Какво значи да нямаш възможности? И че другите имали по-големи? Нали работят в големи корпорации? Или под "възможности" се разбира нещо в стил така любимото ми "old money"? Ако е това, че нямат мами и татковци милионери, според мен случаят е обречен. Няма как да мечтаеш за миналото в стил: "Да бях се родил със сребърна лъжичка в устата, ех...", "Или да беше тате повечко крал навремето..., уфф...!"

Относно екскурзианта - първо, човекът явно е добър манипулатор. Щом успява да убеди всеки път някой от компанията да го почерпи с половин приказка, що да не може да омая една влюбена и зажадняла за мъжки ласки жена? Второ, явно е далновиден. Живее на нейна издръжка и пести за екскурзия. За нея не е достигнал бюджет. Нищо, следващия път. И все пак ми е интересно при наличието на такива завидни качества на достоен за прозвището "паразит" как този човек не се е издигнал повече кариерно.

Тина, колко такива семейства познаваш? Аз - 2-3. Където и двамата са на много високи позиции в корпорации и вземат много високи заплати. Това не е масово.

Не бива да се вярва на всичко в социалните мрежи, там някои неща са откровено пресилени.
Масово новите коли са на лизинг, масово - апартамента се изплаща с ипотека, ако семейството е успяло да хване някакви евтини билети - ОК, но не успяват със средностатистическа работа в корпорация.
На лагери в чужбина ходят децата на познати бизнесмени, но там детето е и в частно училище, бизнесът е много успешен и не са средностатистическо семейство, а според моите разбирания - доста състоятелни хора.

Имам познати, които много обичат да се изкарват голямо добрутро, ама дори и екскурзиите им са на кредит. Обясняваше ми, че не може да носи какви да е джапанки, само Валентино ѝ били удобни (нейна работа),  не можела тя да носи друго, само на ЕА, ама после ми иска 20 лв до заплата....  (не са особено състоятелни, но са откровено с парвенюшка настройка)

Мда, не може всичко при средностатистическия човек. Винаги едно е за сметка на друго. А когато вече има дете, добруването на детето е за сметка на джиджи - биджито на родителите. То там е драмата на хората, които са вторачени в себе си и искат, но не умеят да се раздават.