Може би пита точно тук, защото въпросът е семеен. Според мен прозира едно недоволство на авторката към нейния мъж, който явно не е достатъчно напорист, успешен, мечтаещ и сбъдващ. Така ми се струва, като я чета.
Затова и моят съвет по-напред беше, да обсъди тези свои чувства и емоции с партньора си. Това са наистина семейни въпроси, и се решават заедно и в съгласие. Ако мъжът е наясно колко важна е за нея материалната част, и ако като любящ съпруг иска тя да е щастлива - ще се понапъне, и с цената на нещо друго (защото винаги има цена), може и да осигури така мечтания стандарт. Но ако той не знае за тези нейни притеснения, и си живее с мисълта, че всичко им е наред, няма откъде да се очаква промяна. И изобщо, диалогът и еднаквите цели (и ценности) са в основата на сбъднатите мечти в семейството, тръгне ли всеки сам да си сбъдва мечтите, а другият да не ги споделя - не е добре работата.
Така като чета мненията на съфорумките, явно потребителката има някаква история, с която не съм запозната. Ако наистина е негативен и вечно недоволен човек - прави сте, каквото и да се случи, все няма да е доволна. Възможно е мъжът да го знае, и затова да не се напъва да излиза от зоната си на комфорт.
Да, била е доволна, докато тя е нямала и той е бил единственият човек, склонен да ѝ сбъдва мечтите, материални, естествено, но по-скромни от сегашните. После след години тя вече си взема хляба в ръцете, започва да изкарва колкото него, и забравя, че той е бил единственият източник на джобни и на издръжка. И се появява недоволство, защото доходите ѝ нараснали, но и мечтите ѝ пораснали.
Това е доста грозно, ако е така
Истински амбициозният човек не се съизмерва с другите, а със себе си - откъде е тръгнал, къде иска да стигне, какво ще му струва това и готов ли е да плати цената. 
