?Въпроси всякакви за СО? 2026

Човек, търсещ допълнителни доходи, ще пише в друг подраздел на форума. Или изобщо няма да пише във форума. Тук работата е “що другите имат, а аз не” и “искам да ми се получи по-лесно”. Не й предлагайте допълнителна работа, тя не иска работа, а пари.

Това е лесно.
Да смени мъжа си по-богат.

То така става, всеки втори поддържа някакъв блог/влог.

С такива идеи се тръгва на 20, на 30+ е бая попрецъфтяла и няма да издържи на конкуренцията на напиращите ученички.

А, никога не е късно да си намериш заможен мъж. Но може да е по-възрастен, да е в чужбина, да крие други изненади. Пак риск, като с бизнеса

Когато човек се тормози за това, което няма, не може да оцени това, което има.
Имаше период, когато много исках къща сред природата. Без да ми е план от любопитство гледах обяви. В този период, не зная как ще прозвучи, но буквално можех да си отворя портмонето и да си купя една къща с двор, в прилично състояние в любим регион. Обаче, сама жена на 30+,с много ангажира ща професия, за какво ми е тази къща, как да организирам темонти, кога и с кого да ходя там.
Буквално на безценица се продава ха, а после ги направиха повечето къщи за гости и цените излетяха.
После, като срещнах мъжа си, още първата година започнахме да правим планове за къща, но съобразихме много неща-ангажиращи професии, възрастни майки, малко дете. И решихме че по-добре да почиваме два, три пъти в годината някъде, съобразно отпуски, а по късно и ваканции на детето отколкото да имаме някъде къща, в която да ходим три пъти най-много в годината.
И така, мечтата я осъществихме, но не къща в планината а на 15 км от нашия град, на 5 км от Камчия. За първи път спах там, когато изпратихме "детето" на абитуриентски бал.

Затова и Анонимната, ако няма нещо сега, "на момента", може да го има след време.

С това искам да кажа, че не е само до пари, а в основата на придобивките са и други фактори. Освен това, никога не е късно да имаш нещо, не е казано, че всичко трябва да имаш още като млад.

Имам познати, пътуват на екзотични дестинации, други със сходни доходи не ги влече, стоят си лятото у дома, някои ходят за риба, други с други с друго се занимават. Имам познати, обиколиха света, но живеят в повече от скромно жилище, не че нямат пари, не им се занимава, не ги влече. Така че и мечтите могат да са различни.

Пиша да си сверя часовника, анинимно, понеже имам съображения, че по никнейм-а ще бъда разпозната от хора в обкръжението ми.
Та, попаднах в нещо, което си мислех, че съм надраснала и съм се справила. Преди 10год имах връзка с мъж, който се оказа преследвач и ме тормози жестоко в продължение на 3 години, оправдавайки действията си, че това е от любов (дебнене, преследване, изпращане на нежелани подаръци, следена на близките ми, профили...). Стигна се до полиция и прокуратура на третата година, а аз бях в системен страх и тревожност. Тръгнах на терапия и едва се стабилизирах. Терапевтът ми каза, че става дума за тежка фиксация, която отива към обсесия, помогна ми със стъпки, които да ми дадът защита.На 4-тата година ми изпрати писмо по пощата, с което бях уведомена, че е разбрал, че не искам да ме чака повече и профължава. Скоро след това се ожени, но въпреки това ми изпращаше съобщения за празници, които не отварях. ДО момента, в който психичната ми енергия беше много паднала (беше ми самотно, имах нужда от близост и се чудих дали не съм се объркала тогава). И огвороих на съобщението с едно "Благодаря". Последва веднага отговор, зачатихме се и емоциите се активираха - онова усещане за специалност и важност, единственост, което ме накара да се съглася да се видим за да изясним ситуация от миналото. Знам, че е супер инфантилно и още тогава си давах сметка какво е, но отидох. От травматичността на връзката и тогава и сега всичко е помитащо, когато се видим по интензитет - ексклузивно усещане за близост и интимност. Поговорихме, пак се видяхме и той ми заразказва, как бракът му е защото така е трябвало, че чувствата са в него със същия интензитент и неща в този дух. И типично през травмата се вързах и поддадох. Една седмица, след което в мен се "обади" здравото парче, особено след като разбрах, че е станал баща в тази седмица и дори не ми е казал. Казах край, че не мога да деля интимност, че това не може да продължи така и че в крайна сметка има нужда да се погрижа за себе си. Получих ответно обяснение, че  не я деля интимността, но не може веднага да сложи дистанция тъй като жена му ще се разстрой, а оттам ще се предаде на бебето. Казах, че разбирам, че не избира, но аз избирам да не продължавам. И това води до заливане с любовни съобщения, че съм само и единствено аз била и има нюанси на самообвинение, тъга, подкани да се виждаме. Отидох на разговор, защото съобщението беше написано така, че създаваше впечатление, че има идея за движение в някаква посока. Излъгах се. И категорично казах, че докато реалността е непроменена, аз няма да участвам. Последва от същото. Излиза с позицията, че е нужно време, че рацонално разбира в какво положение е, че и той много страда и е ужасяващо, че дори не му пиша като ми пише, че ситуацията му сега е такава. Моята позиция е, че не мога да деля интимност, че човек прави избор и стои зад него, че не ме избира, а аз няма да съм любовница. Че любовта не стига, когато те е страх да действаш и ситуациите са следствие на избора, а не обратното. И че няма какво да се виждаме да говорим, защото всичко е казано и продължавам да мълча, което измъчва мен и понякога ме кара да се съмнявам. И ми е трудно да удържам, защото той ме атакува любовно, занейки, че имам чувства, което го прави решение "въпреки". И просто за мен, както и на него го казах - Иска да е в огъня, но той да не го гори. Да има и двете, което той отхвърля и отново обяснява за момента и плавността в дистанцията.
Та, докато пиша това и го виждам, вече знам, че съм права, знам, че не трябваше да попадам отново в това. Но съм в него и по-скоро имам нужда да споделя и в известна степен от подкрепа в посоката.
Благодаря за това, че го прочетохте.

Харесва ти да си жертва.

Всъщност жертвите са две – жена му и детето му.
Другите две действащи лица са „виновниците“.
Хм, а дали няма и други „жертви“ – авторката мъж и деца има ли?

Стигала си до полиция, прокуратура, психологическа помощ и си се чудила дали не си сбъркала????

Всеки ... с номера си, а някои са с цяла програма...

И пак се занимава с тоя, след като едва се е отървала🙄
А каква е целта на поста? Пишеш,  че искаш да си свериш часовника...ама той направо ти е спрял!
Подкрепа за какво търсиш?
Да ти стискаме палци да се разведе?
Ако темата е реална и тоя е наистина психопат, аз стискам палци на жена му да се отърве от него!

Аз я разбирам – имах подобни отношения с 1 характеропат такъв година и половина. За човек със силна психика много трудно го разкарах. Още се оглеждам като се прибирам и надничам през стълбището дали не чака пред двойната врата.

НАмери сили да превъзмогнеш себе си и не му давай повече шансове за нищо – нито за трайни отношения, нито за спорадични, нито за единствена, нито за любовница. Този човек ще ти разруши живота – като жаба в затопляща се постепенно вода. Накрая ще се свариш без да разбереш.
Замини, отдалечи се, пътувай, отиди временно при роднини, приятелки, нещо да те извади от реалността с него. Но го разкарай!

Значи правилно ли съм разбрала?
Някакъв психопат я тормози и преследва 3 години.
Стигнало се до полиция и прокуратура.
Анонимната стигнала до тревожност, системен страх и психотерапия.
И след тая ужасия тя подновява интимни контакти с този. Щото и било самотно и я сърбяло отдолу.
Ама мъжете ли свършиха бре.
Който вече е оплел някоя друга, че и дете има.
Работата е ясна.
Работата е - кой ми се изсра в гащите.

Боли ме, сърби ме, драго ми е...

Ако не бях го преживяла, щях същото да ѝ кажа.
Не е ок да я нападате.
Това се превръща в някакъв вид ментална адикция.
Ако не можеш да се справиш сама, Анонимна, задължително потърси помощ от психотерапевт. Но не оставяй да ти влияе психото.