?Въпроси всякакви за СО? 2026

Те като влязат в критическата и май всички започват да действат по сходен начин.

Не бих го мислила много това за парите. Има такива хора, в моето семейство изобилстват, не е от незаинтересованост и омраза, ама винаги ще направят изречение кое колко струва и как някъде било по-евтино, а дори част от тези хора са били с тежки заболявания. Манталитет, недоимък на младини и т.н., всичко им звучи скъпо. И този манталитет не се оправя с пари и не се изкоренява.

Здравейте, аз съм анонимната със следродилната депресия. Нещата се оправят малко по малко, но вместо изписаните хапчета започнах Леваксан. За съжаление не изпитах доверие на психиатрите, които ме консултираха, защото се почувствах "на конвейер" - нямаше вниманието към което имах нужда, единия си запали цигара и прочие, другият почна да ми говори за етерични масла и просто се почувствах все едно с моите проблеми съм се натресла в ежедневието им. И двамата бяха "за следващия час може да ми платиш през еди къде си". Конвейер и касичка.
Нещата вече са малко по-добре, не е за няколко дни да е изчезнало всичко, разбира се, но състоянието на бебето се подобри, а с това и мислите ми (много, много ми влияе това). Педиатърката преди дни се обърна към мен и каза "Нищо не пропускаш, справяш се много добре" и ми идеше да я прегърна, защото отчаяно имах нужда някой, с който нямам роднинска връзка да ми каже, че не се дъня. Продължавам да имам някакви краткосрочни епизоди където съм "Ами ако?" и най-негативното нещо, но някак вече мозъкът ми се задейства да ми казва да се отърся, че не е вярно, че не се е случило, че не се знае дали ще се случи. Малка спасителна вратичка е, но преди и това не виждах.
Семейството ми е голяма подкрепа, говоря с тях, помагат ми. И преди го правеха, но някак не можех да го възприема, защото мозъкът ми беше "Ти си лоша майка и ги тормозиш със съществуването си, ако беше добра щеше и планини да преместиш".
Много, много благодаря на всички момичета, които откликнаха и предложиха да им пиша. Някак изпитвам срам да се разкрия, но наистина благодаря.

Явно съм се заблудила, че анонимната са опитвали за бебе и с това отлагане във времето, се е притеснила. А то всичко това било, защото другите не се интересуват от здравословното й състояние. Толкова патос вложих, пък то за няма нищо. Тогава не разбирам и аз, защо изобщо сравнява радостта от предстоящо бебе с липсата на въпроси за нейната операция. Свекървата е разбрала след 10 дни, а другите пък въобще не знаят. То и свекървата може да се е обидила, че не е счела за нужно да й каже, че й предстои операция. А на майка си е казала. Единствено за здравната каса може да се цупи, но за другото не разбирам какво очаква. Да е казала преди операцията, че й предстои и никой да не я потърси, и да се поинтересува как е минала, как се чувства, разбираемо да й е обидно. Но да криеш от всички, пък да чакаш да питат как е минало всичко...

Трябвало е да търсиш психиатър, който е и терапевт. Важното е, че си по-добре и имаш самокритичност към състоянието си. И това трябва да помниш – това е състояние, не е вечно, макар да изглежда вечно и ще мине.

Според мен - анонимната с операцията - чувството е чиста ревност. Затова, че бременната снаха е обгрижвана и всички чуруликат около нея, а тя, след операция - а, у, ама що там, по каса ли мина, много скъпо. Нали, авторката, кучета я яли, пари харчи, а другата ехееей, бременна, сваляме звезди.
Мило момиче, бързо възстановяване ти желая. Не се връзвай на свекърва си, явно толкова си може. И да, ти не си лош човек, а това, че не се радваш на снаха си е реакция на мега тъпата реакция на свекърва ти. Не обръщай внимание, остави я да се съсредоточи върху бременната снаха (знаеш, бремеността на свекървата е в пряка корелация с бременносттта на свекървата - хилядите теми в СО за свекърви са референцията), гледай сеир и си живей живота. Само се моли да не се изпокарат, че тогава ти влизаш в светлината на прожекторите и жална ти майка тогава.

Анонимната със следродилната депресия: мило момиче, уморена си, уплашена си от промяната, но за твоето дете няма да има майка по-добра от теб. Ти, убедена съм, даваш повече от нужното, за да може малкият човек да е добре, да расте здрав, щастлив и обгрижен. Това не е малко, достойно е за уважение и вярвам, а и силно се надявам, че скоро ще разбереш и ти в дълбините на душата си, колко чудесна майка си и как добре се грижиш за бебчето си. Да ти е живо и здраво, а и ти самата - да си здрава, щастлива и спокойна.

Ако брат ми се развежда, след развода бившата му остава ли леля на децата ми или не?
Каква би била неговата бъдеща втора жена, т.к. той има желание за ново семейство?

Да ,леля си остава,новата също.
Лели да има.

Към анонимната с депресия - душко, тези неща всички майки ги мислим. Ти щом си се замислила значи си добра майка! Прегръщам те и няма от какво да се срамуваш наистина! Винаги съм насреща!

Зависи от отношенията ви. Племенници не се вписват в паспорта, образно казано, така че всичко зависи от вече развитите отношения и възрастта на децата. С бившата леля избират или пък ти избираш какви да са им отношенията, защото за бъдещата децата няма да имат избор, ще им е леля така или иначе, не избират те. А отношенията с бъдещата са съвсем различен въпрос.

Анонимната със следродилната депресия, се радвам да прочета, че върви към стабилизиране.

Това за лелята с цел да я наричаме леля или защо?

Към анонимната с депресия - много се радвам за положителното развитие при теб. Всичко ще премине, отпусни си душичката. Заедно с теб гушкам педиатърката! Когато гледах моето дете много успокояващо ми действаше книгата на д-р Спок. Намирах отговори и препоръки по всички вълнуващи ме въпроси, поднесено така , че да знаеш кога да се шашкаш (реагираш адекватно спешно) и кога не. Кратко, ясно и систематизирано. Купих я и за внуците ми. Във времето на ИИ сто пъти нея я препоръчвам.
Организирай си повече време за разходки на въздух. С теб съм, макар и виртуално!

Много странен въпрос . Явно зададен от мъж, защото ако е от жена, то жената на брата е вуйна, а не леля
Най общо: ако двойката има деца, и се предполага, че те ще поддържат контакт с роднините си, то жената си остава роднина навеки, независимо от развода.
Ако нямат деца, в повечето случаи не се поддържа контакт, или дори да се поддържа в началото, с времето се разпада. Новата жена автоматично придобива титлата "леля"/"вуйна" с брака

Е ако са били близки с лелята и тя си ги обича, сменяла им е памперсите, държала ги е за ръчичка, докато прохождат - леля си е, та ако ще и 30 пъти да се разведе. Новата може да е леля еди-коя-си, но истинската леля ще е тази, която децата познават. Ако случаят е такъв, ако няма емоционална връзка, няма да е леля, не е задължително.

Ама това лельосване е за близост ли? Как точно развода ще промени нещо в отношенията?