?Въпроси всякакви за СО? 2026

Какво значи наранил е приятелката й? Пребил я е, изнасилил я е, зарязал я е деца и не ги е поглеждал? Не съм мъжелюбка, но съм за правото на всяко човешко същество да прекрати взаимоотношения в които вече не се чувства добре.                                                      Бях на 23. Излязла от токсична връзка и започнала нова работа в малкия град. Излизах няколко пъти с един мъж, с който ме запозна случайно една колежка и той определено имаше сериозни намерения. В началото го харесвах, беше кавалер, приятен събеседник, а аз копнеех да обичам и да бъда обичана. Но постепенно открих, че сме много различни, не че беше лош човек, но интересите му бяха по-близо до тези на баща ми, от колкото до моите. Беше и доста по голям от мен, но това разбрах в последствие, защото външно не му личеше. Все пак мъж в 30 те си е в разцвета си. Прекратих връзката, защото усетих, че той иска да задълбочим отношенията си. Нямате представа колко критики отнесох и на работа, оказа се че този човек се познава с по голяма част от колегите ми. Чувствах се като развратница, зарязала мъж и поне три деца, а ние дори не бяхме спали заедно. И най-добрата ми приятелка беше на мнение, че съм постъпила нечестно, защото съм го наранила. Ами дайте да се оженя за мъж, който не харесвам и деца да му родя, че да не съм виновна в очите на обществото.                                                       Моя мъж за 20 години не ми омръзна и сега повече от 4 години след смъртта му, друг не съм погледнала. Но беше от любов, а не по задължение.

Да, това е голям парадокс. На мъжете им е позволено да разлюбват, а жените са критикувани строго, когато им се случи. Познато.

Мда. Аз съм прослувата сатана по тази линия. Моите жертви ме ненавиждат с години, някои вече десетилетия. А аз съм честен човек, никога не изневерявам, не лъжа, не обиждам. Културно казвам, че беше супер, но дотук и всичко хубаво. Трябва ли за всеки да се омъжа и да живеем заедно доживот? По линия на какво?

Бояна, все едно чета себе си.
При мен от бивши, всичките очакват да въздишам по тях и да ми държи влага с години и да не мога да живея. Ще речем, големите мъже. Отдавна съм им казала да са живи и здрави и да си гледат живота, да ме оставят намира.
Някои от тях дълго време (и съм сигурна и сега) тъгуват по мен, въпреки че ми казаха как без тях съм нищо. Но май стана обратното.
Най- много съм възмутена как очакваха да съм съсипана след тях. Един вид, след мен погром, няма да видиш щастие. Напротив и връзки си имах следавщи, продължих си нататък и това е.
В една от другите теми споделих как се сблъсках на улицата с една маминка на мой бивш. За описанието, беше от онези ревнивите, които не го показаха в началото, но после стана мазало. Накратко, за нейния синковец няма достойна, те се имаха от сой. Та, позеленя. Не знам какво е очаквала, все ми е тая, ама що за хора, добре че съм далеч от тях. Нямаше как да я избегна, ситуацията беше такава, ама от елементарно възпитание нямаше как да не се поздравим. Не вярвах, че след като вече отдавна сме си никакви, ще предизвиквам в нея такива чувства. Ама пусто, ще съм й черна цял живот Абсурдна ситуация, предпочитам да се посмея, отколкото да се ядосвам за глупости. То си е за тях.

Аз пък не съм в течение някой да страда особено по мен.  Нямам и приятелка, която да е продължила да се вижда с някой мой бивш. Ако имах, нямаше да ми е вече приятелка. Всъщност повече бих разбрала, ако някоя започне връзка, да кажем била е влюбена, имали са, или имат някакви чувства, окей. Прехвърлил се от едната на другата, има случаи, особено от студентски години, някой овършее цяла група приятелки, случва се.
Но да ми инсценира тя само "приятелство", или да се прави на неутрална, айде чао. Знам такива жени, те са точно мъжелюбки, винаги мъжът има право, не е направил нищо лошо, хората се разделят, много е свестен, страхотен приятел е, абе направо безценен.  Нещо не съм сигурна, че има чак такива безценни приятелства между мъж и приятелка на бившата му.  Аз от моя приятелка очаквам да е на моя страна и ако трябва да го плюе с мене, да ми казва "по-добър ще си намериш", "тоя не ставаше" и т. н., а не да се прави на справедлива.

По принцип приятелство между мъж и жена е деликатно нещо, може, но трябва да има някаква друга основа - професионална, най-често, общо хоби, понякога, семейна - макар че там е специфично и често съмнително, НО, не и между жена и бившия на приятелката и. Обикновено са снабдени с доста неприятни задни мисли от страна на жената,. Мъжете, те са прости, ако се върти някоя около него не се замисля особено.

Съгласна съм. Аз доста дружа с мъже, но не съм ставала приятелка на бивш на моя приятелка, даже и на настоящ. Мъжете, с които си дружа са точно по професионална или друга линия, наша си, без някаква задна мисъл. Както писах, ставало е обратното, станах приятелка с гадже на приятел и като се разделиха бях приятелка и с двамата, но в крайна сметка останах приятелка с жената. Иначе имам приятелки останали приятели с бивши мои и не са ми приятелки повече, очевидно, предвид настроенията на бившите. И да, мисля, че точно си се увъртаха около тях. Това не са приятелки.

Ние не знаем каква е била динамиката в отношенията им, и кой с кого е бил по-от рано, или по-близък приятел.
И изобщо, през последните ученически и през студентските години толкова много събирания и раздели имаше, че сега по срещите на випуска и потока, не би трябвало за нищо да си говорим, сакън някой да не се обиди за неща от преди хиляда години Разбира се, че се обсъждат отсъстващите - кой, какво, с кого. Ако някой не е пуснал миналото, проблемът си е негов, и да не се среща с хора, които са свързани с тези етапи от живота му.

Не смятам, че мъжете са "прости" и "не се замислят особено". Много добре знаят коя жена за какво се "върти" около тях, и коя те могат да "врътнат" за малко, или коя е изгодно да не "връткат", а да къткат с години с цел винаги да имат под ръка готова да дотича. Не ги подценявайте мъжете.

Това с предателства, забиване на нож в гърба - много тинейджърско. Ако човек е коректен и лоялен, е приятел. Ако не е - така е преценил, довиждане. Какво има да се мисли, премисля, да се обсъждат подбуди, цели... Стигне ли се до толкова обмисляне, какво е искал да каже автора, и защо постъпи така, а не иначе, значи насреща не стои приятел.

През различните етапи на живота си човек среща и събира с изключително много хора, с повечето от тях после и естествено се разделя. Най-близките обикновено са тесен кръг. И контактите с тях не са само на Коледа и честитки за рожден ден.

Ирис, а ако някой страдаше по теб докато си била неомъжена, би ли се омъжила за него, при положение, че си разбрала, че не сте един за друг? Че такива психари има, да не дава Господ, ще се самоубият, ако приятелката им реши да скъсат. Много съм съчувствала на жени, подложени на такова емоционално изнудване. Това си е чисто психическо насилие по мое мнение.

Тези, които тръбят колко страдат, нищо не печелят. Въобще образа на многострадалец е вреден и за него самия, и за околните.

Хайде, мога да разбера някой да страда и после да ти е ядосан. Не е ок, но е човешко. Обаче трети хора да си позволяват да те съдят?! WtF

Просто много хора все още живеят с идеята, че при раздяла на двойка задължително трябва да се заеме страна.

Най-вече си имат свои интереси към едната страна, не задължително любовни, може да са от друг характер, често и злоба, която са си имали към едната страна през останалото време.
Иначе нормален човек не се бърка като се разделят хора освен, за да успокои обстановката и да намали конфликта, но и там би могъл нещо да си позволи само ако е много близък, много наясно с нещата и сигурен, че няма повече да навреди, т.е. в много краен случай.

Разбира се, че мога да остана приятелка с бивш на приятелка! Особено, ако сме имали близки отношения. Дори по-скоро ще ми е трудно да приема новия ѝ, отколкото да реша, че ще се сърдя на бившия като в детската градина - щом тя няма да играе с теб, и аз няма! Веднага ще дам пример. Много, много близка приятелка от детските години още, изпадна в много опасна следродилна депресия след раждането на второто си дете, с хоспитализации, суицидни мисли, мисли за нараняване на новороденото и т.н. През периода на лечение, абсолютно всяка вечер бях у тях да помагам на мъжа ѝ с бебето и с по-голямото дете. Той не смееше да къпе новородено, трепереше и за приятелката ми, едната вечер ми се обади да стоя у тях с децата, докато той спешно я караше към психиатър, понеже нещата бяха ескалирали, после останах у тях, коментирахме с него, мислихме какви стъпки да предприемаме... И да речем, развеждат се те в някакъв момент и аз този човек го зачерквам, дето заедно сме треперили, заедно сме се тревожили, заедно сме помогнали на приятелката ми да се излекува... Е няма да стане.

Но в настоящия казус Камелия се сприятелява с Павел покрай Йоана, тя си го пише в първия пост. За мен, когато две приятелки имат отношения и връзка преди някакъв мъж, и приятелка , въпреки връзката си, прави своя приятелка съпричастна, с изчезването на мъжа от картинката, приятелството между двете остава, и мъжът се заличава, най- малкото, защото той е новият елемент.
В случая имаме изоставена, страдаща приятелка. И Камелия- хоп, не ме интересува, преживей го, аз ще си се виждам с Павел.
Не че не се случва, но за мен точно там приключва приятелството между двете.

Не виждам какво лошо има в това да запазиш приятелството и с двете страни? Другото - задължително да вземеш страна - ме изненадва