Тази прическа на Мирей Матийо се казваше "сасон". Всички бяхме луди по нея, е някои ставаха с прическа сасон, други на паничка, зависеше от уменията на фризьорката.
Виж целия пост
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2026, 20:36 ч.
# 1 110
10 март 2026, 20:50 ч.
# 1 112
10 март 2026, 21:00 ч.
Билетите помня, но за Радио-абонаментна книжка нямам спомен. От по-рано ще да е била.
Виж целия пост
# 1 113
10 март 2026, 21:07 ч.
И аз помня билетите,и през 90тте още ги имаше за пътническите влаци.
За бързите и експресите вече ги печатаха на онази оризовата хартия в дупките отстрани.
Виж целия пост
За бързите и експресите вече ги печатаха на онази оризовата хартия в дупките отстрани.
# 1 114
10 март 2026, 21:17 ч.
Същите картонени розови билети се продаваха на касите за междуградските автобуси. А когато по линията се качват пътници, шофьорът продаваше от тънка хартия.
Виж целия пост
# 1 115
10 март 2026, 21:25 ч.
Мечтаех си като малка за прическа като на Мирей Матийо😍, но с буйна и доста чуплива коса - не става, става на... разплетена кошница. 😆
Хубаво е, че вече има и трайно изправяне, та като ми писне от буклите - по няколко месеца се кефя на гладка коса. 😊 Разнообразие.
Виж целия пост
Хубаво е, че вече има и трайно изправяне, та като ми писне от буклите - по няколко месеца се кефя на гладка коса. 😊 Разнообразие.
# 1 116
10 март 2026, 21:25 ч.
Автобусите на дълги разстояния станаха популярни 90 -те. години
Говоря за маршрут София-Русе
или София - Варна.
Това една турска фирма се наложи тук и рязко започна да спада интереса към БДЖ.
Автобусите бяха нови, имаше стюардеса и тоалетна, предлага ха кафе...
После тази фирма започна да се стопанисва от българин, а др. се появиха на пазара и така БДЖ умря.
ПП сетих за това докато гледах розовото билетче.
Виж целия пост
Говоря за маршрут София-Русе
или София - Варна.
Това една турска фирма се наложи тук и рязко започна да спада интереса към БДЖ.
Автобусите бяха нови, имаше стюардеса и тоалетна, предлага ха кафе...
После тази фирма започна да се стопанисва от българин, а др. се появиха на пазара и така БДЖ умря.
ПП сетих за това докато гледах розовото билетче.
# 1 118
10 март 2026, 22:46 ч.
До 1991г. нямаше почти никакви автобуси на дълги разстояния. Тогава в началото на февруари вдигнаха цената на самолетния билет от 16лв. на 165лв. и отказаха хората да летят. Шофьорът на автобуса до Щръклево ни каза, че ще започнат да карат до София. Той беше на ДАП Русе. Най-голямата автобусна фирма тогава беше "Груп". Появиха се и други по-малки. Някои шофьори си бяха купили автобуси и те си ги караха. Постепенно фалираха......Последните години дори "Биомет" се отказа да пътува до Русе и Силистра. Остана само противната "Ивкони".
В началото всички автобуси имаха стюардеси, а после ги съкратиха. Някои бяха изключително невъзпитани! В автобусите в началото на 90-те се пушеше и на всичко отгоре вентилацията беше лоша!
"Честни сини очи" ни показа, че понякога престъпниците не ги хващат, а ние се чудехме кога българското кино ще направи подобен филм.
От ФРГ нямаше филми. Едва през 1988г. се появи "Наследството на Гулденбург" и го гледахме с интерес.
Затова пък от ГДР бяха доста. "Полиция 110" беше криминална поредица.
След съветския Шерлок Холмс показаха и английски.
Вкъщи имаше радиоабонаментна книжка като показаната. Радиото и телевизията се плащаха и вероятно това е било отразявано в книжката. Не се плащаше за преносимите радиоприемници, а за преносимите телевизори не зная как е било. Струва ми се, че това плащане приключи през 1990г.
Виж целия пост
Автобусите на дълги разстояния станаха популярни 90 -те. години
Говоря за маршрут София-Русе
или София - Варна.
Това една турска фирма се наложи тук и рязко започна да спада интереса към БДЖ.
Автобусите бяха нови, имаше стюардеса и тоалетна, предлага ха кафе...
После тази фирма започна да се стопанисва от българин, а др. се появиха на пазара и така БДЖ умря.
ПП сетих за това докато гледах розовото билетче.
Говоря за маршрут София-Русе
или София - Варна.
Това една турска фирма се наложи тук и рязко започна да спада интереса към БДЖ.
Автобусите бяха нови, имаше стюардеса и тоалетна, предлага ха кафе...
После тази фирма започна да се стопанисва от българин, а др. се появиха на пазара и така БДЖ умря.
ПП сетих за това докато гледах розовото билетче.
До 1991г. нямаше почти никакви автобуси на дълги разстояния. Тогава в началото на февруари вдигнаха цената на самолетния билет от 16лв. на 165лв. и отказаха хората да летят. Шофьорът на автобуса до Щръклево ни каза, че ще започнат да карат до София. Той беше на ДАП Русе. Най-голямата автобусна фирма тогава беше "Груп". Появиха се и други по-малки. Някои шофьори си бяха купили автобуси и те си ги караха. Постепенно фалираха......Последните години дори "Биомет" се отказа да пътува до Русе и Силистра. Остана само противната "Ивкони".
В началото всички автобуси имаха стюардеси, а после ги съкратиха. Някои бяха изключително невъзпитани! В автобусите в началото на 90-те се пушеше и на всичко отгоре вентилацията беше лоша!
"Честни сини очи" ни показа, че понякога престъпниците не ги хващат, а ние се чудехме кога българското кино ще направи подобен филм.
От ФРГ нямаше филми. Едва през 1988г. се появи "Наследството на Гулденбург" и го гледахме с интерес.
Затова пък от ГДР бяха доста. "Полиция 110" беше криминална поредица.
След съветския Шерлок Холмс показаха и английски.
Вкъщи имаше радиоабонаментна книжка като показаната. Радиото и телевизията се плащаха и вероятно това е било отразявано в книжката. Не се плащаше за преносимите радиоприемници, а за преносимите телевизори не зная как е било. Струва ми се, че това плащане приключи през 1990г.
# 1 119
10 март 2026, 22:52 ч.
Тъй, де групп етап или груп адрес беше титуляр.
Но с теб не ми се куминикира...
Пп розовите билетчета не са самолетни.
Ппп на всичко се вдигнаха цените!
Виж целия пост
Но с теб не ми се куминикира...
Пп розовите билетчета не са самолетни.
Ппп на всичко се вдигнаха цените!
# 1 120
10 март 2026, 23:02 ч.
Те бяха различни фирми, но преди години се сляха.
В началото на 1991г. вдигнаха всички цени поне с 500-600%, а някои даже с 1000% за наше добро......За да се оправим.....И не спряха, а продължиха вдигането на цените през следващите месеци и години, докато достигнаха 1000пъти обезценка на лева!
Розовите билетчета бяха за влак и извънградски автобус. Извънградските бяха предимно в границите на съответния окръг. Имаше и автобуси с ремаркета, както градски, така и извънградски.
Виж целия пост
Тъй, де групп етап или груп адрес беше титуляр.
Но с теб не ми се куминикира...
Пп розовите билетчета не са самолетни.
Ппп на всичко се вдигнаха цените!
Но с теб не ми се куминикира...
Пп розовите билетчета не са самолетни.
Ппп на всичко се вдигнаха цените!
Те бяха различни фирми, но преди години се сляха.
В началото на 1991г. вдигнаха всички цени поне с 500-600%, а някои даже с 1000% за наше добро......За да се оправим.....И не спряха, а продължиха вдигането на цените през следващите месеци и години, докато достигнаха 1000пъти обезценка на лева!
Розовите билетчета бяха за влак и извънградски автобус. Извънградските бяха предимно в границите на съответния окръг. Имаше и автобуси с ремаркета, както градски, така и извънградски.
# 1 121
10 март 2026, 23:13 ч.
Тогава работех такава работа, че имах достъп до всички фирми.
По горе съм написала коя какво.
Една и съща е. Преименува я бълг собственик, след като автобусите излязоха от гаранция.
Виж целия пост
По горе съм написала коя какво.
Една и съща е. Преименува я бълг собственик, след като автобусите излязоха от гаранция.
# 1 122
11 март 2026, 02:14 ч.
Вече не си спомням дали медиите отразиха този зловещ атентат. Който помни по-добре от мен, нека да ни каже.
Определено обаче той е бил отмъщението против смяната на имената. Нар.власт върши изключително престъпление, което е съпроводено от убийства и всякакъв вид насилие и това неминуемо предизвиква отговор. Имало е и други опити за атентати. Малко се знае за всички тях. Това е една тъмна страница от нашата история.
За щастие всичките тези престъпления не разединиха обществото и не се получи косовски сценарий. У нас хората се оказаха по-мъдри и умерени, отколкото в Югославия.
Виж целия пост
На днешната дата се навършват 41 години от Атентатът на гара Буново.
Атентат на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март 1985 г. посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София.
Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.
Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.
На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е купил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.
Атентатът, както и последвалият го в град Сливен, е извършен от протурски терористи, български граждани, според Павел Шопов членове или симпатизанти на нелегалната организация, наречена Турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ). Тази версия е оспорена от Сабри Мехмедали, брат на един от осъдените на смърт.
На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е рожденото име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години на 20 век. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор – Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.
Атентат на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март 1985 г. посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София.
Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.
Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.
На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е купил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.
Атентатът, както и последвалият го в град Сливен, е извършен от протурски терористи, български граждани, според Павел Шопов членове или симпатизанти на нелегалната организация, наречена Турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ). Тази версия е оспорена от Сабри Мехмедали, брат на един от осъдените на смърт.
На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е рожденото име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години на 20 век. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор – Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.
Вече не си спомням дали медиите отразиха този зловещ атентат. Който помни по-добре от мен, нека да ни каже.
Определено обаче той е бил отмъщението против смяната на имената. Нар.власт върши изключително престъпление, което е съпроводено от убийства и всякакъв вид насилие и това неминуемо предизвиква отговор. Имало е и други опити за атентати. Малко се знае за всички тях. Това е една тъмна страница от нашата история.
За щастие всичките тези престъпления не разединиха обществото и не се получи косовски сценарий. У нас хората се оказаха по-мъдри и умерени, отколкото в Югославия.
Препоръчани теми