Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 210 739
  • 5 716
# 1 125






Виж целия пост
# 1 126
Тези на снимката са май пластмасови. Бяха много модерни някъде в началото на 80-те, слава богу бързо им мина модата. При ходене тракаха като конски копита.
Майка беше взела 2 чифта, наложи се да ги носи на обущар, за да сложи гумички на токчетата – да не тракат толкова силно.
Виж целия пост
# 1 127
Спомням си в детската градина как идваха разни по-младички майки на тези дървени чехли на токчета. Обичайно бяха и силно гримирани, в детските очи ми изглеждаха грозни със силния грим.Grinning

Майка ми нямаше от този модел, само един вид сандали с цяла дървена масивна подметка.
Виж целия пост
# 1 128
Пластмасовите бяха български, те не тракаха толкова, дървените тракаха и дървените сабо.
Виж целия пост
# 1 129
На една моя съученичка бащата пътуваше и навън си ходеше с дървено сабо. Никога не съм виждала друг мъж с такива обувки и затова го свързвах с нещо вносно Joy
Виж целия пост
# 1 130
И аз съм виждала мъже с дървено сабо.
Имах съсед/музикант/и той носеше подобни на черните...с дънков гащеризон и развята дълга коса 🤪


Дамските дървени с тънко токче още ги произвеждат явно.Една варненска инфлуенсърка всяка година си поръчва от чужбина и цяло лято тропка с тях 😃,били много удобни/според нея/






Виж целия пост
# 1 131
Дървените налъми бяха много модерни, от Кореком.
Що "ревюта" съм изнесла с тези на майка ми...Тя имаше за нови и едни велурени, с убийствени токове - привличаха ме като магнит, един ден реших да ги "пребоядисам" с лак за нокти, не беше доволна Laughing
Виж целия пост
# 1 132
Сестра ми имаше сабо с друга подметка, много мека и пружинираща. Аз, за да не остана по-назад си купих дървено сабо. Е, два пъти ги обух и два пъти паднах, хора, хвърлих ги  след обелените колена.
Виж целия пост
# 1 133
И пластмасовото сабо се плъзгаше. Няколко дни се мъчих и ги захвърлих.
То чукане по тротоара, стъргане, скърцане, че и да пазиш равновесие - ами живо мъчение си беше.
Виж целия пост
# 1 134
Имах детско сабо с дърво отдолу, после нещо като корк и отгоре кожена стелка, много удобно. Имаше и частична подметка от гьон. Като го израстнах, го подноси едната ми леля (тогава носеше 34 номер).
Много беше модерно, вървеше един унгарски филм "Линда", за една полицайка-каратистка, тя все със сабо ходеше, за да го сваля лесно.
Виж целия пост
# 1 135






Виж целия пост
# 1 136
Имах дървено сабо от Кореком, но не на висок ток, а класическото. Беше някакво скандинавско производство, цикламенорозово. Как съм ходила с него, хем тогава ползвах градски транспорт, не успях да го загубя. Помня смешна случка. Бях на гости на приятелка. Седим на масата, а детето й си играе на пода. По едно време го заловихме как сладко, сладко ми облизва розовото сабо.
Виж целия пост
# 1 137
Охххх,тези юргани, как топлеха и колко бяха тежки!
Виж целия пост
# 1 138
На мене след много мрънкане и рев ми купиха корекомско, розово беше и моето, май имаше фина перфорация.
Много му се радвах, докато не разбрах, че много не става за ходене. Trollface
Но все пак го носих известно време, удобно-неудобно, беше "връх на модата" тогава - някъде след средата на 80-те. 😆
Към края на 90-те излязоха на мода едни сандали тип сабо - малко стил гръндж, най-различни модели. Падам си по гръндж-а - забравила детското сабо - си купих, то на 20-тина още съм си била с детски акъл - веднъж излязох с него - от "Оборище" до "Аксаков", през жълтите павета. 😆Никога повече не ходих с него навън. 😆 Но вкъщи си го носех, пари са давани, добре, че под нас никой не живееше, то си чатка като копита, нищо че има гума. 😆
Виж целия пост
# 1 139
Два такива юргана са зачислени на вилата - моят детски и голям. Дъщеря ми обича да се завива с тях. И аз обичах. Много хубаво ми тежаха.
Лошото е, че трудно се перат и съхнат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия