Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 213 795
  • 5 765
# 1 455
Слонът беше някъде по средата. Като влезеш от входа вдясно бяха маймуните, лъвът и терариумът. Вляво беше шимпанзето и тигърът.
Виж целия пост
# 1 456
Много ги обичах!
Виж целия пост
# 1 457
Специално си бях поръчала "Робинята Изаура" на Бернарду Гимараиш, няма такова прецакване. Очаквах нещо с обема на "Фортуната и Хасинта", оказа се книжле, не по-дебело от сантиметър, пълна скука. Да се чудиш откъде са разтеглили толкова локум!
Да не забравяме, че по нашата телевизия даваха "съкратена" версия на Изаура -- ако помня добре общо беше 30 епизода по 30 минути всеки, даваха по два наведнъж поради големия интерес. Оригиналната сапунка е 100 епизода по 60 минути.

Майсторлъкът по разтягането на локуми в Латинска Америка се е развил пo стечение на обстоятелствата. Алберто Мангел в "История на четенето" пише, че в средата на 19-век, работниците, които са свивали цигари и пури в тютюневите фабрики в Куба, са имали "четец" (lector de tabaquería) -- измежду малцината грамотни -- на когото всички са плащали, чиято работа е да чете книги на глас за да разсейва работниците предвид монотонната работа. А.Дюма е бил изключително популярен, за което можем да се сетим от марката пури "Монтекристо". Приносът на Шекспир пък се е материализирал с пури "Romeo y Julieta".
Накратко: латоноамериканците развиват вкус към дълги и мелодраматични сюжети.
С навлизането на радиото в началото на 20 век, по същите причини, "радионовелите" набират скорост и оттам и сериозната мотивация към разтягането на локуми. В Аржентина Ева Перон става звезда именно благодарение на тях (макар, че това е малко по-късно - 40-те години на 20 век).
Виж целия пост
# 1 458
Много интересен пост за вкуса към дълги и мелодраматични сюжети в Америка.
А каква е причината за протяжността в индийските сериали? Може би бавният ежедневен ритъм или определени събития?Питам сериозно.
Виж целия пост
# 1 459
Ужас! 😭 Толкова ощетена се почувствах, че сме гледали толкова малко серии, че и кратки... 😭
Не е човешко това, как са могли да ни го причинят от БНТ, как.
Книжката я имах и аз, някой ми я подари - също бях разочарована, че е толкова малка. 😆

П.П. Аз сериали не гледам отдавна, но не мисля, че примерно "Дързост и красота" отстъпва по локуми на който и да било индийски или латино сериал, бях ученичка, когато започнаха да го излъчват - в началото на 90-те, а май доскоро го даваха. Аз съм го гледала само в началото, после ми се стори по-бòзав и от Изаура, та - не можах повече.

П.П.2 Наскоро разбрах, че наименованието "сапунен сериал" идва от Щатите, където първите такива безкрайни сериали били спонсорирани от производители на сапуни.
Виж целия пост
# 1 460
Основно "качество" на сапунените сериали и булевардни романи е че те не са искрени. Всичко в тях е фалшиво. Докато класическите книги са безсмъртни,понеже героите и историите в тях са истински – от плът и кръв.
Виж целия пост
# 1 461
Е все едно Йелоустоун и спинофите са истински и те са разтеглени сапуни!
Хората гледат "сапунките" за да избягат от реала за 40мин.
Да, Ензим  сапунки се казват заради рекламата на перилни препарати в часовия пояс когато се излъчват/ ранен следобед/ , когато само домакините са си в къщи и гледат, а те са таргета тъй като те пазаруват.
Виж целия пост
# 1 462


















Виж целия пост
# 1 463
Като гледам днес какви реклами преобладават, не ми се мисли какво име ще им излезе на предаванията в тези часови пояси. Не сапунки, а... посранки?
Виж целия пост
# 1 464
Кауландки и лидълки.
Виж целия пост
# 1 465


Виж целия пост
# 1 466
Тая бебешка каша даже и като ученичка я ядях с кисело мляко (специално ябълковата, други - не). Понеже не помня да съм яла като малка подобни храни, та си наваксвах Simple Smile
Виж целия пост
# 1 467
Толкова гадно ми изглеждаха тия бурканчета, че никога не съм си и помисляла са ги опитам
Виж целия пост
# 1 468
Оооо, пюрето от кайсии Simple Smile Мммм, страхотно беше Simple Smile

П.С. Аз съм голям каприз и само него одобрявах.
Виж целия пост
# 1 469
Ужас! 😭 Толкова ощетена се почувствах, че сме гледали толкова малко серии, че и кратки... 😭
Не е човешко това, как са могли да ни го причинят от БНТ, как.
Книжката я имах и аз, някой ми я подари - също бях разочарована, че е толкова малка. 😆
"Подобряването" или направо цензурирането на произведения на изкуството се радва на дълга и достопочтена традиция. Завалията Daniele da Volterra остава в историята (малко като във вица за ирландеца) като рисувач на клонки и смокинови листа поприкриващи срамотиите  нарисувани от Микеланджело в "Страшния съд". В по-съвременни дни Рокфелер направо премахва фреската "Човекът на кръстопът" на Диего Ривера, защото оня ми ти калпазанин е нарисувал Ленин. Пък и в днешни дни -- "Хъкълбери Фин" и Роалд Дал -- са обект на ... "подобряване", което, да не забравяме, произтича от най-почтени и похвални намерения. Simple Smile
Като интересен подход по темата си струва да се спомене Die Ausstellung Entartete Kunst: изложба организирана през 1937 година от националсоциалистическата партия в Германия, където са събрали дето що намерили "дегенеративно" изкуство с допълнителни обяснения към народонаселението защо то е "упадъчно", "анти-немско" и т.н. (Филмът Werk ohne Autor започва с посещение на такава изложба).

Освен Изаура, БГ-соц принос към теорията и практиката е и "Имало едно време в Америка", който излезе в кината 88 или 89 година: филмът беше напълно редактиран и всичко (о, ужас! о, ужас! какъв ужас!) си беше в хронологичен ред, вместо с flashbacks както си го е намислил режисьора. (Между другото помня следобедите прекарани в библиотеката: в списание "Общество и право" -- то беше дефицит в ония времена, не можеш да се абонираш току-тъй за каквото искаш -- в няколко поредни броя беше публикуван сценария; та оттам научих, че прякорът на главният герой е "Нудълс", а не "Блейка" както беше преведен във филма.)
Трудно е да се прецени доколко "Изаура" е спечелила или загубила от БГ-редакцията -- по-скоро първото, но знае ли човек. Simple Smile Несъмнено обаче сериалът въведе безсмъртният израз: "на тръстиката".

П.П. Аз сериали не гледам отдавна, но не мисля, че примерно "Дързост и красота" отстъпва по локуми на който и да било индийски или латино сериал, бях ученичка, когато започнаха да го излъчват - в началото на 90-те, а май доскоро го даваха. Аз съм го гледала само в началото, после ми се стори по-бòзав и от Изаура, та - не можах повече.

П.П.2 Наскоро разбрах, че наименованието "сапунен сериал" идва от Щатите, където първите такива безкрайни сериали били спонсорирани от производители на сапуни.
Щом има келепир, трудно може да се излезе насреща на американците! Току-що погледнах: "Пътеводна светлина" -- и по нашенската телевизия го даваха -- започва като радио-сериал през 1937, продължава през телевизията през 50-те и най-накрая се кротва в лето господне 2009-то на чудесната възраст от 72 години. Продукция на "Проктър енд Гембъл" (мхм, точно на тях). Тъй, че "Дързост и красота" има още хляб да яде. Та, тъй като не може да се разчита слушателите да са всеки ден по едно и също време вкъщи, сюжетът е така разводнен, че и да се изтърват 3 дни -- пак да си в интригата. (Между другото Шекспир и съвременните му драматурзи използват подобен трикове, макар и по малко по-други причини).

Е все едно Йелоустоун и спинофите са истински и те са разтеглени сапуни!
Да блесна и аз с безполезни знания: Йелоустон е по-скоро "horse opera" (сиреч сапунка, но с коне и каубои). Nerd

Основно "качество" на сапунените сериали и булевардни романи е че те не са искрени. Всичко в тях е фалшиво. Докато класическите книги са безсмъртни,понеже героите и историите в тях са истински – от плът и кръв.
Какво значи "не са искрени"? Разликата между "високо" и "низше" изкуство (ако има такава) е най-вече въпрос на майсторство, тематиката не е от голямо значение. Мотивацията на Шекспир да пише пиеси не е кой знае колко възвишена -- човекът е имал театър да пълни със зрители.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия