Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 98 776
  • 2 538
# 2 190
Всички бяха запечатани от двата края с шоколад, то иначе крема щеше да изтече, крема беше еднакъв, само различен цвят, докаран от боя.
Виж целия пост
# 2 191
Много обичах плезири, естествено че ми бяха почти забранени. Много рядко ми се разрешаваха. Сладолед ядях даже и през зимата и никога не ме е боляло гърло от студено. И до днес пия възможно най-ледената вода, ако е топла от чешмата слагам лед. Пия кафето и студено, но вода - от термочаша, за да е студена. Плезири имаше допреди няколко години в сладкарница България на Цар Освободител. За съжаление и тя не съществува вече. Пурички с крем и аз харесвах. Едни от любимите ми сладкиши бяха слънчогледите. И сега отвреме навреме гледам, че се опитват да правят реплики, но не съм виждала сполучливи.
Виж целия пост
# 2 192
От пастите май само скалички харесвах. Иначе баклава, тулумбички и тригуни.
Виж целия пост
# 2 193
Скаличките ми бяха много любими също. В сладкарница Роза харесвах всички пасти. По-късно, когато откриха виенската сладкарница в Шератон, там съм яла най-хубавите сладкиши и мелби, каквито по-късно никъде не съм опитвала. Слънчогледите не бяха пасти. Бяха едни кръгли питки,около 10 см в диаметър, нещо като рехава бисквита, от едната страна с тъмен шоколад, от другата - с нещо като портокалови корички и цели бадеми, увити в целофан.
Виж целия пост
# 2 194
Най-много обичах паста Витоша и желе от вишна (с разбита заквасена сметана отгоре). Продължавам да се потрисам от парфе (мразя лимонови/портокалови корички, а ако има и желатинови топчета, защото не е работено правилно с желатина, е ужас). И Слънчоглед не харесвах. Много сух и имаше още нещо (дали не бяха пак цитрусови корички) в това отгоре.
Виж целия пост
# 2 195
Аз много ги харесвах 😋
Имаха портокалови корички.
Не се ли казваха “Триадица”?
И май само с фъстъци съм яла.
Не помня да са били с бадеми 🤔
Обичам парфе и всичко което е желирано😍

Открих това 😄



Рецепти:
Скрит текст:






Имало ги и сега 😋







Виж целия пост
# 2 196
Абсолютно съм сигурна,  че е сгрешена годината на снимката от детската градина. Не сме изглеждали така, категорично. Може да е набор 56, но не и 66.
Виж целия пост
# 2 197
И аз съм на мнението на Пипи, снимката е много по-ранна, може би и доста преди набор 56.
Виж целия пост
# 2 198
Аз пък много харесах парфетата щом се появиха, свеж полъх, нещо ново и различно от маслените пасти.
Виж целия пост
# 2 199
Тези т.нар плезири при нас им казваха ракети, продаваха ги на плажа. Аз не им бях фен.
В сладкарниците имаше паста Витошка, която ми беше любима, също и паста Бомба, изписваха я още и като Саварина, голяма топка с крем, залята с шоколад и отдолу сиропиран блат. Тригуните, саралиите и толумбичките вече сте ги споменали, първите ми бяха най-любими, даже като тинейджър пробвах да правя домашни тригуни. Получиха се нелошо, чак се изненадаха всички вкъщи.

Друго любимо лакомство ми бяха пресните плодови млекца, в опаковка от половинка, ако не се лъжа, торбичките винаги течаха. Купувахме си, късахме със зъби и изпивахме още по пътя. Имаше ягода и малина, портокал, ананас и свършваха много бързо.

Помня и как отговарях вкъщи за варенето на млякото, защото тогава го продаваха сурово. Редовно изкипяваше под моя надзор, а в по-късните години купихме млековарка, която свиркаше и предупреждаваше навреме да не стане беля.

А някой помни ли шоколадите Confina? Появиха се 89-90-та и струваха скъпо, аз събирах пари, за да си купя. Водеха се екстра лукс, поне в моите очи.
Виж целия пост
# 2 200
Ракетите на плажа нямат нищо общо с плезир. Плезирите бяха с маслен крем и шоколад, на плажа ще се разтопят. Ракетите ми бяха строго забранени, защото бяха с белтъчен крем.
Млековарките бяха с двойни стени и млякото се вареше на водна баня, затова не изкипяваше. Допреди да имаме млековарка вкъщи редовно кипеше.
Виж целия пост
# 2 201
Обичах ( и още обичам, ама не посягам) обикновен локум и локумени вафли. Ама тогава можех да изям колкото искам без ефект върху килата, обаче сега... Иначе ги има още, явно и други ги обичат Simple Smile

Виж целия пост
# 2 202
Ракетите на плажа нямат нищо общо с плезир. Плезирите бяха с маслен крем и шоколад, на плажа ще се разтопят. Ракетите ми бяха строго забранени, защото бяха с белтъчен крем.
Млековарките бяха с двойни стени и млякото се вареше на водна баня, затова не изкипяваше. Допреди да имаме млековарка вкъщи редовно кипеше.
Може, в Бургас на розовите вафлени тръбички с белтъчен крем им се викаше плезири или ракети.
При вас не знам как е било.
Виж целия пост
# 2 203
Ракетите на плажа нямат нищо общо с плезир.

Напротив. Плезир се нарича точно този белтъчен крем, с който ги пълнеха – ракети, фунийки и т.н. По панаирите имаше редовно, наред със захарния памук.
Имам рецепти в нета за домашен плезир, но не съм пробвала да правя вкъщи. Предпочитам да си остана с детските спомени. Simple Smile

Скрит текст:
Виж целия пост
# 2 204
Много ми е смътен плезирът, даже не мога да си спомня вкуса му, обаче помня, че за разлика от другите фунийки с крем той беше запечатан с шоколад отгоре. Нещо подобно на този сладолед:
https://m.ebag.bg/products/images/155075/400
Това в София преди 55 години Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия