Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Като не се събират наведнъж, караш няколко вечери подред.

Не сте я чели явно по другите теми тази госпожа. Тя работи с много хора и всеки ден имат поводи да празнуват нещо и се опъват големи софри през работно време, естествено

Тя работи ли? Не беше ли на социални помощи?
За моя бал вкъщи имаше към 50 гости. Как се събраха и досега е загадка за мен, но беше много хубаво.

Моят бал също беше вкъщи.Направихме бюфет и хората идваха да ме поздравят.
Не са били по едно и също време.
Баба и двдо бяха вече много възрастни и затова като излязохме ваканция,отидохме при тях и се облякохме с роклите и костюмите (аз и братовчедите).

Празнува се не голямото постижение "завършване на средно образование", а голямата радост "отърване от училището". Това си заслужава много дни неспирен купон. Вкъщи големи софри нямаше - баба, дядо, леля и братовчедите, и то след като ме изпратиха. Но за сметка на това имах два бала - с гимназията и с УПК-то. Голям купон беше, и двете вечери в Слънчев бряг, но тогава там имаше все още страхотни ресторанти и култови дискотеки - големи, просторни, без кючеци, без ВИП-сепарета и даже можеше без консумация да си денсиш цяла вечер. Спомням си, че тогава за първи път пих водка, защото в дискотеката нямаше никакъв друг алкохол, след една седмица балове всичко беше свършило.
Абсолвентският ми бал беше точно обратното - много ни беше мъчно, че свършва студентският живот и на никой не му се празнуваше. Разделяме се с колегите, предстои някакво неизвестно бъдеще, въобще повод най-много за едно напиване. Нито специални тоалети си купувахме, нито някаква особена организация имаше - един ресторант и толкоз.
До ден днешен като имам кошмари, са свързани с училището - изведнъж са оказвам там и ми връчват тест, а аз не съм учила и всякакви подобни ужаси. С университета нямам такива травматични преживявания, много интересно, въпреки, че някои от изпитите бяха направо легендарни. Просто там  ми беше къде-къде по-интересно и приятно ученето - и като материя, и като академична среда. В училище ми беше писнало да влагам усилия по предмети, които ми бяха неприятни, само защото дипломата имаше голямо значение за кандидатстването и непрекъснато се борехме за някакви оценки.
Сега чувам и големият ми син, който учи много тежка специалност, да успокоява малкия, който още е ученик, че му остава малко да избута и после в университета ще му е много по-интересно и хубаво.

За мен не е така, нямам лоши спомени от училището, а после нещата продължават пак така. Не идва някакъв празник и затова не разбирам тази буйна радост. А и даже да я има, тя е за детето, а не за колеги, познати и роднини до девето коляно. Тях какво толкова ги грее? Но явно за всеки е различно.

Мисля, че възрастните празнуват, че са се отървали от образователната система.

И аз така си мисля! Затова правят големи тържества

Според мен е някаква радост,такава архаична,закодирана,че си докарал детето до пълнолетие.Станало е възрастен,оцеляло е.
Сега,че нещата се изродиха до показност и взимане на заеми за ''малки сватби'' е друг въпрос,но в началото е точно това.
Баба ми,братовчеди неини..е загубила брат и по онова време преди 80-90 години си е било още нормално.

"Аз съм на 64, мама Веси е на 89,
а баща ми е на 91 години.
Бе, с една дума, сутрин, кат' се събудим,
се дебнем кой пръв ши пукни."😊
                                  Георги Парцалев
На снимката 📸:
Големият и незабравим български актьор Георги Парцалев
 на екскурзия в Рилския манастир, заедно
със своите родители. 😘

Георги Парцалев е роден на 16 юни 1925. Мир на праха му, велик.

Като малка на море ходехме все на Каваците.
Видяхме го веднъж на плажа.
Лежеше като всички останали на хавлия,без чадър,с много бижута по себе си,а до него огромното му куче.