Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Като не се събират наведнъж, караш няколко вечери подред.

Не сте я чели явно по другите теми тази госпожа. Тя работи с много хора и всеки ден имат поводи да празнуват нещо и се опъват големи софри през работно време, естествено

Тя работи ли? Не беше ли на социални помощи?
За моя бал вкъщи имаше към 50 гости. Как се събраха и досега е загадка за мен, но беше много хубаво.

Моят бал също беше вкъщи.Направихме бюфет и хората идваха да ме поздравят.
Не са били по едно и също време.
Баба и двдо бяха вече много възрастни и затова като излязохме ваканция,отидохме при тях и се облякохме с роклите и костюмите (аз и братовчедите).

Празнува се не голямото постижение "завършване на средно образование", а голямата радост "отърване от училището". Това си заслужава много дни неспирен купон. Вкъщи големи софри нямаше - баба, дядо, леля и братовчедите, и то след като ме изпратиха. Но за сметка на това имах два бала - с гимназията и с УПК-то. Голям купон беше, и двете вечери в Слънчев бряг, но тогава там имаше все още страхотни ресторанти и култови дискотеки - големи, просторни, без кючеци, без ВИП-сепарета и даже можеше без консумация да си денсиш цяла вечер. Спомням си, че тогава за първи път пих водка, защото в дискотеката нямаше никакъв друг алкохол, след една седмица балове всичко беше свършило.
Абсолвентският ми бал беше точно обратното - много ни беше мъчно, че свършва студентският живот и на никой не му се празнуваше. Разделяме се с колегите, предстои някакво неизвестно бъдеще, въобще повод най-много за едно напиване. Нито специални тоалети си купувахме, нито някаква особена организация имаше - един ресторант и толкоз.
До ден днешен като имам кошмари, са свързани с училището - изведнъж са оказвам там и ми връчват тест, а аз не съм учила и всякакви подобни ужаси. С университета нямам такива травматични преживявания, много интересно, въпреки, че някои от изпитите бяха направо легендарни. Просто там  ми беше къде-къде по-интересно и приятно ученето - и като материя, и като академична среда. В училище ми беше писнало да влагам усилия по предмети, които ми бяха неприятни, само защото дипломата имаше голямо значение за кандидатстването и непрекъснато се борехме за някакви оценки.
Сега чувам и големият ми син, който учи много тежка специалност, да успокоява малкия, който още е ученик, че му остава малко да избута и после в университета ще му е много по-интересно и хубаво.

За мен не е така, нямам лоши спомени от училището, а после нещата продължават пак така. Не идва някакъв празник и затова не разбирам тази буйна радост. А и даже да я има, тя е за детето, а не за колеги, познати и роднини до девето коляно. Тях какво толкова ги грее? Но явно за всеки е различно.

Мисля, че възрастните празнуват, че са се отървали от образователната система.

И аз така си мисля! Затова правят големи тържества

Според мен е някаква радост,такава архаична,закодирана,че си докарал детето до пълнолетие.Станало е възрастен,оцеляло е.
Сега,че нещата се изродиха до показност и взимане на заеми за ''малки сватби'' е друг въпрос,но в началото е точно това.
Баба ми,братовчеди неини..е загубила брат и по онова време преди 80-90 години си е било още нормално.