Пионерски лагер някъде 1962-63 г. Изцяло издръжката е поета от ТКЗС (трудовото кооп. земеделско стопанство).
1960. На гости в пионерски лагер. Госпожицата там се е изхитрила да проходи.
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2026, 13:20 ч.
# 4 335
25 септ. 2026, 12:56 ч.
Пионерски лагер някъде 1962-63 г. Изцяло издръжката е поета от ТКЗС (трудовото кооп. земеделско стопанство).
1960. На гости в пионерски лагер. Госпожицата там се е изхитрила да проходи.
Виж целия пост
Пионерски лагер някъде 1962-63 г. Изцяло издръжката е поета от ТКЗС (трудовото кооп. земеделско стопанство).
1960. На гости в пионерски лагер. Госпожицата там се е изхитрила да проходи.
# 4 336
25 септ. 2026, 13:05 ч.
До средата на '90 вкъщи се къпехме с бойлер на дърва и въглища. И да беше веднъж седмично. 6 човека докато се изредим през банята, докато загрее водата за следващи минава сигурно 4 часа. Като питах баща ми или дядо ми за ел. бойлер: "тока е скъп". Края на '80 като правихме ремонт на банята ходехме в градската баня и беше пълно, чакахме ред. Даже и хора от селата идваха с градски транспорт. Края на '90 хората спряха да ходят в градската баня и я затвориха.
От корекома един от малкото ми спомени е че пак края на '80 ми подариха тоблерон. Пазих го в хладилника няколко години да се хваля на приятелите. Отворих го 2-3 години след като му изтече срока на годност.
Имаше една мода по секциите в хола да се слагат кутии от западни цигари (или по-скъпи български не помня), ама с един приятел 4-5 гошен ходих ровя в контейнера до хотела за цигари. Голям пердах ядох когато майка ми ги намери и разбра как съм се сдобил с тях.
ПП: Сега ненавиждам тоблерона!
На това му казвам право на избор. Да останеш при семейството, да си търсиш късмета сам или в друга посока, друг град, държава и т.н. В България много хора са носели тежеста на провиненията на своите родители (ако може да се каже провинение изобщо)
Виж целия пост
От корекома един от малкото ми спомени е че пак края на '80 ми подариха тоблерон. Пазих го в хладилника няколко години да се хваля на приятелите. Отворих го 2-3 години след като му изтече срока на годност.
Имаше една мода по секциите в хола да се слагат кутии от западни цигари (или по-скъпи български не помня), ама с един приятел 4-5 гошен ходих ровя в контейнера до хотела за цигари. Голям пердах ядох когато майка ми ги намери и разбра как съм се сдобил с тях.
ПП: Сега ненавиждам тоблерона!
А за живота на обикновените хора на Запад нещо да кажеш? Щото аз се запознах с възрастна французойка, притежаваща сериозно стопанство, земя, оранжерии, която на 14 години е напуснала училище, за да работи. И по селата също водоснабдяване не са имали, показваха ми кладенците, 2-3 за селото.
Иначе, да, въздишахме по Делон, Белмондо, Марина Влади, светла й памет!, но реалният живот беше друго.
Иначе, да, въздишахме по Делон, Белмондо, Марина Влади, светла й памет!, но реалният живот беше друго.
На това му казвам право на избор. Да останеш при семейството, да си търсиш късмета сам или в друга посока, друг град, държава и т.н. В България много хора са носели тежеста на провиненията на своите родители (ако може да се каже провинение изобщо)
# 4 337
25 септ. 2026, 13:12 ч.
Завод за електроника Черно Море ( вече в небитието).
Имаше същия такъв Бета в Червен Бряг.
В темата доста е изтрито и са оставени сами селектирани мнения. Дамммм....
Виж целия пост
Имаше същия такъв Бета в Червен Бряг.
В темата доста е изтрито и са оставени сами селектирани мнения. Дамммм....
# 4 338
25 септ. 2026, 13:20 ч.
Бойлер на дърва имаме и до ден днешен на къщата в Балкана. И добре, че е той, защото като спрат тока при първата буря.....една зима (скоро беше, преди 2 години) ни държаха 6 дни без ток. Та бойлерът и печката на дърва ни спасиха. 80 литра е май, стига без проблем за трима човека.
Виж целия пост
Препоръчани теми