Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Е, май няма бонбони само от чист шоколад, твърди ще са, имат поне нещо като ганаш за пълнеж. 🙂
Фини млечни и аз ги харесвах.

Много ще ми е приятно да прочета нещо от спомените на леля ти. Всичко, което би разказала, ще ми е интересно. Например съм се чудила, от какво се е правил т.нар. марципан? Освен кафявия цвят, май нямаше друго общо с шоколада.

На мен ми е любопитно с какви масла правеха шоколадите/бонбоните през 80-те - само какаово масло или още тогава се ползваха хидрогенираните и другите евтини заместители?

Паралели и Жената днес сме получавали + ежедневник. Абонамент се прави за цялата година. Май в началото на 90те спряхме абонаментите и започнахме да си купуваме ежедневници и списания

Освен Паралели и БТА Лик ми беше интересно списание. На нашия РЕП носеха по три броя и ако
не сме се обадили на чичото, изпускахме броя.

Да продължа темата с бонбоните, имаше и бонбони Банкя, в едни твърди кутии. Не помня какви бяха на вкус, но вкъщи имахме запазена кутия, в която държахме снимки.
Обожавам шоколад, сега предимно - черен. Но като дете - млечен шоколад. не си спомням дали се продаваше черен шоколад. И още нещо, шоколадите едно време не бяха толкова сладки, колкото са сега. Съдържанието на захар беше по- балансирано.

Космос, Паралели и Жената днес и вкъщи купувахме и четяхме. Любима ми беше рубриката Логиката решава с инспектор Стрезов. Списание Космос още се издава, https://www.spisaniecosmos.bg/. Купувала съм понякога през последните години.

Аз пък едва успявах да се абонирам за сп. "Общество и право".

Ами то си беше единственото качествено правно списание.

За всичко бях абонирана,
благодарение на леля ми,
която работеше в разпространение
на печата. Пощенската ми кутия
преливаше. Спомням си и първия
брой на в. Демокрация какво
чакане беше пред  будката.
.

Какво да ви пиша за т.н. стая в ЦУМ?
Имаше качествени, хубави дрехи, обувки, козметика, платове.
И български, и вносни. Първоначално е създадена за делегациите от "братските" африкански и азиатски държави. Като идваха по покана на ЦК на БКП или ОФ обичайно слизаха от самолета с техни дрехи. Но някакси не е удобно по цял ден да трепериш по чепли, сари с гол кръст или хиджаб. Затова ги водеха там да ги облекат и обуят подходящо. Покрай тях се облажваха и служители на ЦК на БКП, ДКМС, Оф, профсъюзите, земеделци. Постепенно покрай делегациите си стана за пазаруване от наши хора. Уж да не се излагаме пред чужденците, после и за всеки ден.
В х-л Рила имаше магазин за хр. стоки и питиета за отбрани наши хора. Корекомски храни, дефицитни бълг. храни като цяло. Отделно там имаше стол, в който приготвяха храна за членове на Секретариата и ПБ на ЦК на БКП и семействата им. Дори и някой да се катурне от властта, изхранването продължаваше. Не бяха кой знае какви манджите, а и трябваше да се претоплят в къщи. Много обичах кюфтета с доматен сос и много лук, а според баща ми това било селска манджа. В  четвъртък с менюто носеха и списъка за следващата седмица, отбелязвахме и връщахме в петък със съдинките кой за кога и какво иска. Рядко се възползвахме, не ни харесваха претоплени манджи. А и родителите ми често вечер бяха с приятели по ведомствените ресторанти. На ул. Малко Търново беше този на ЦК на БКП. На Кърниградска - рест. на ОФ-то/много вкусна храна предлагаха/. На Раковски и Искър беше рест. на ЦКС.
През деня бяха ведомствен стол, вечер рест. с народни цени и влизане с пропуск.
Някъде около х-л Славия имаше магазин за поръчки на мебели и дом. ел. уреди по каталог на Некерман и Квеле. Естествено - пак уж за висшата и средна номенклатура. Но най-често във всички гореизброени магазини с изгодни стоки се уреждаха секретарките и шофьорите на ръководните кадри. Те знаеха винаги кое е ново, кое е дефицитно и бързаха да купуват. Как го правеха със заплатите около 250 лв. е загадка за мене, но ...
Едва ли му е дремело на бай ти Мако, Тако и подобни, че има обувки Саламандър и маратонки Адидас.

Мантичка за детската градина

Любимо

Само за почивните дни и през ваканцията докато баба спи следобеден сън

А това на по късен етап😄

Точно така, корави бяха, блокчета чист шоколад, ама ги харесвахме.

Ведомствените ресторанти, които са споменати по-нагоре са твърде специални и изобщо не могат да се сравняват с обикновените работнически столове по предприятията. Даже и ЦУМ имаше такъв с вкусни и евтини ястия, но всеки не можеше да влезе там. Той беше за всички служители на ЦУМ, а не само за специални хора.

Определено нямаше изобилие от споменатите видове бонбони, а които когато се появят......Не можеше и дума да става за десет вида бонбони едновременно. Ако се стигнеше до 5-6, добре. Шоколадът и какаото често липсваха, защото се купуваха с долари. А те бяха малко......В Кореком имаше възвръщаемост на доларите, но по останалите магазини? По същата причина липсваха бананите, мандарините и портокалите. Не зная дали в специалните магазини за номенклатурата са се намирали през цялата година, но в т.нар. показни имаше редовно само лимони, а останалите, когато ги пуснат и цената беше двойна. Вярно е, че там ги имаше по-често, отколкото в обикновените магазини.