Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 94 175
  • 2 434
# 2 400
По мое време /‘70-80-те год./не помня да са им слагали такива отличия 🤔 /аз не бях 😏/
Сега май отново ги има.
Гледах снимки от   24май и имаше много деца с такива ленти .
Скрит текст:


Виж целия пост
# 2 401
Сега отличници да искаш, половината клас с ленти.🤣
Виж целия пост
# 2 402
В моите училища никога не са слагали такива ленти, нито в началното, нито в прогимназията, нито в гимназията. "Дефилирахме" по степени и класове, както и сега.
Виж, за 9.IХ. се развихряше някаква артистична мисъл и се правеха разни композиции с воали и прочее аксесоари, които се тренираха от началото на месеца. Там ако те изберат, не по артистичност, а по наличност, направо си беше късата клечка. Както си нямах близка рода на село, в друг град или по вили, никога не ме пропускаха.
Виж целия пост
# 2 403
Във Варна раздаваха такива ленти на отличниците за манифестацията на 24 май.От четърти клас тагоре, защото преди това нямаше оценки.
Отделно имаше плакати със снимки на отличниците. Тези плакати ги слакаха на витрината на някой магазин. На моето основно училище беше на една книжарница, на централната улица. Не мога да се сетя къде слагаха таблото на гимназията, пак беше по главната някъде.
Виж целия пост
# 2 404
Нямаше интернет да гледаме в кое училище са постигнали някакви успехи и затова поставяха табла със снимки по витрините.
Даже преди няколко години в нашия град видях подобни табла. Ами и бабите без нет да се радват на внуците. Не е лошо.
Сега има електронни табла на високо и там пускат такива снимки.
Вероятно някои градове не могат да се откажат от тези традиции, в което не виждам нещо лошо.
Виж целия пост
# 2 405












Свищов


Виж целия пост
# 2 406
В началното училище имах и аз лента отличник.
Гаргамела, имаше такива демонстрации не само за 9-ти септември, но и по повод всякакви годишнини на партията, разни конгреси и всякакви други дивотии. Много досадно, цял ден висим на стадиона и махаме с червени и сини връзки.
Виж целия пост
# 2 407
Не съм се тръшкала, защото съм схващала, че не може да имаш невъзможни неща. Но определено съм въздишала за "истински" дънки и маратонки например. Може и да съм мрънкала малко, ама малко, все пак не може човек да е съвсем без емоции. Освен това не съм осъзнавала какво нямам за много неща. Само с какви боклуци съм карала ски... После се появиха някакви неща с претенции да са модерни, ама като се замисля относителната им цена беше в пъти повече от днес. Ама пак им се радвах, понеже не знаех друго.

Пак се сетих колко малко ми е трябвало за пълно щастие на 15 годишна възраст...







Днес има откъде, има и с какво, ама нямам същия мерак. Да не говорим, че все нещо не ми пасва на свода, изхвърлих маратонки за 300 лева, защото след малко ходене нещо не ми паснаха... А някога с китайските гуменки и нищо ми няма...
Виж целия пост
# 2 408
Имах такъв Адидас, носих го сигурно 7-8г, баща ми ми ги беше купил от завода в Попово (ако не бъркам). Там ги правеха на ишлеме. Много удобни бяха.

Преди година ги видях в един спортен магазин, нали възраждат старите си колекции Адидас.
Виж целия пост
# 2 409
Да, верно пак е много актуален този модел. Simple Smile
Виж целия пост
# 2 410
Имаше и стенвестници. Някои от тях в някои училища бяха интересни...
Виж целия пост
# 2 411
Никой не се тръшкаше, защото веднага се задействаше шамарената фабрика. При това шамарите можеше да не са от родителите но и от всеки случаен. Възрастните тогава нямаха абсолютно никакво уважение към децата и единичните прояви на такова само потвърждаваха правилото. Казвам това защото веднага ще излезе да ми каже че неговите родители не са го шамарили.
Но това си беше нещо нормално за онова време, включително и в училище.


Нямам такива спомени, но може да зависи от региона и населеното място.
Само веднъж ни е "възпитавала" съседка. Бяхме се покатерили на една разклатена ограда и се забавлявахме..цяла сюрия деца, на нещо, което може да падне всеки момент. Тя грабна една коприва и ние се пръснахме като пилци. Не беше нужно даже да ни жарне с нея, познавахме тази лечебно/възпитателна билка Wink

Къде ме върнахте с този Адидас! Братята ми имаха, аз като момиче имах сандалки. Много исках и аз такива маратонки, но майка ми беше като гранит.
Малкия ми брат реши, че са му омръзнали и иска нещо друго. Предложи бартер - неговите стари за мен, а на него нови. Готова бях. Да, ама не! Можех да пъхна и двата крака в едната маратонка. Аз с 36, а той с 45. Не мина номера.
Виж целия пост
# 2 412
Е нали това казах, ще дойде веднага някой и ще каже че при него не е било така. Но този начин е увековечен във филми, книги от тоя период и все още се смята, че днешните деца са разлигавени защото не ги бият.
Виж целия пост
# 2 413
Преекспонирането е начин да накараш хората да се замислят дали е правилно или не.
Филмите и книгите са супер, но аз съм живяла в това време. Не е само да съм чела за него. Wink
Не мога даже да си представя, че цяло село ще се изреди да бие деца.
Виж целия пост
# 2 414
Имаше си шамари и съвсем не бяха изключение. Не става дума за системни побоища, разбира се, ама не мога да отричам. И учителки са шамаросвали даже.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия