Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 114 068
  • 3 029
# 3 015
То въобще е отвратително да учиш предмет, който не харесваш, не само езици. Ама училище, всичко се учи, даже физика и химия Simple Smile .
И всеки език е богатство и отворена врата. Аз не знам, разбира се, много езици, вероятно и не би ми се удало да ги уча, иска си предразположеност,  пък и позакъснях, но виждам разликата, когато чета книга, особено поезия, в оригинал и превод.   
Виж целия пост
# 3 016
Колко интересно, аз закачих само 4 години руски в училище, но и до днес мога да чета и разбирам, без да съм го ползвала активно някога. Но падежите и аз искрено ги ненавиждах, и никога не ги научих Joy

Някога изпратили инженер Ганев в командировка в СССР.
- Ама как ще се оправя аз там, бъкел не разбирам руски?
- Нямаш проблем, трябва само да научиш падежите и си тип топ.
Научил той падежите, заминал и, както беше обичайно по онова време, една рускиня го свалила и забременяла. И го съди за бащинство. Отива нашият в съда, ама нали знае само падежите? И все пак подкарал с каквото знае:
- День был именительный. Я ей предложный, она мне дательный. Я творительный, она родительный. В чем же я винительный?
Виж целия пост
# 3 017
Учителката ни по руски в основното училище беше толкова надъхана, че когато един съученик и зададе въпроса "Защо трябва да изучаваме руски език?" , тя изсъска: "Ще учите руски език най-малкото защото Ленин е говорил руски " .

Това някъде 1979-80 г .
Виж целия пост
# 3 018
Нашата по немски в основното беше завършила немска филология в Германия и изискваше като за езикова гимназия, от 42ма в класа, 30 беше оставила на поправителни, другите бяхме с четворки, потърпяха я две години и я пратиха възпитател в общежитие, там се и пенсионира. За едната гола амбиция, вместо учител и да дава частни уроци допълнително, си изкара живота като възпитател. А в преподаването беше добра.
Виж целия пост
# 3 019
Учителката ни по руски в основното училище беше толкова надъхана, че когато един съученик и зададе въпроса "Защо трябва да изучаваме руски език?" , тя изсъска: "Ще учите руски език най-малкото защото Ленин е говорил руски " .

Това някъде 1979-80 г .

В нашия кабинет по руски имаше едно такова табло на стената. Малко е плагиатствала Simple Smile




Има някакви странни кавички, ама само такова намерих Simple Smile
Виж целия пост
# 3 020
По повод падежите в руския език - имам реален случай с мой съученик в руска гимназия в София. Вдигат го на дъската и му задават лесен въпрос, само и само да отговори - нещо, че трябва да отиде някъде с трамвай. Да, но комсомолския председател на гимназията мисли 2 - 3 мин., плези езиче  и скалъпва репликата - "А я пешком, не хочу трамвай." Същия след това стана голям демократ, дотъркаля се до министър на образованието в няколко правителства. Сега се изкарва репресиран през соца, че го карали да учи руски....
Виж целия пост
# 3 021
Виж целия пост
# 3 022
За руския език (както и за всички предмети) зависеше много от учителите. Когато бях в 7 клас имах учителка, която много изискваше и много ни научи на езика, после в гимназията също бях с добра учителка, но то и в гимназията се учеше повече литература. В другите соц. страни също учеха задължително руски, но се правеха че не разбират и не говорят. А колко бързо си го припомниха, когато рускините тръгнаха по света да пазаруват.
Виж целия пост
# 3 023
Колко интересно, аз закачих само 4 години руски в училище, но и до днес мога да чета и разбирам, без да съм го ползвала активно някога. Но падежите и аз искрено ги ненавиждах, и никога не ги научих Joy

Щото не си имала учителка като нашата. Точно в подготвителен клас ни се падна. Рускиня.
Няма не искам, една бира ще пиеш, както се казваше в оня виц.
Голям мор и голяма каша в главите ни беше, но го научихме. И до ден днешен нямам проблем с руския, но само като чета и слушам. Отворя ли си устата, започвам на руски и завършвам на немски. Laughing
Виж целия пост
# 3 024
Е,  то отваряне на устата да се говори чужд език не е лесно. Иска се практика, постоянно говорене или мислене на езика, слушане на съвременния. Че езика се изменя от както сме го учили преди 30 - 40 - 50 г. А и наученото и евентуално запомнено е на някакъв литературен език. А разговорния е съвсем друг. Баща ми уж говореше турски от малък. В селото му от  българи/преселници от Чорлу/  си общували на турски. Разбирали се и с децата на останалите там етнически турци. Но като отиде дипломат в Истанбул по магазини и улици не го разбираха, направо го подканяха да си каже на български.
Аз 4 г. учих и живях в Москва/5 - 8 кл/, в у-ще с русначета и чужденци от цял свят. Но в хотел за чужденци чистачките не ги разбрах какво искат да си купят от мене - търсеха "Кроссовки рита".
Опулих се, но със снимки се разбрахме, че искат маратонки Пума.....
Виж целия пост
# 3 025
Аз пък никакъв проблем нямах с падежите, чак ви се учудвам. Толкова е логично....После като почнах да уча немски, пак ми беше лесно, и там са същите.
Виж целия пост
# 3 026
Е,  то отваряне на устата да се говори чужд език не е лесно.

Така е. Колкото и да си го учил, бариерата я има първия път. Така беше и при мен. Докато се престраших и заговорих на немски.
Виж целия пост
# 3 027
В крайна сметка, езиците не са самоцел, а средство към някаква цел. Ако я имаш и ти трябва езикът - научаваш го, ако не - караш по линията на най-малкото съпротивление.
Моята цел беше с минимум финанси и опашки - максимум читави книги, затова бях мотивирана да науча руски (в руската книжарница продаваха страхотни приключенски и криминални поредици за стотинки).

През 70те също имаше езикови забавачки, полудневни. Аз съм ходила във френска, приятелката ми - в английска.
Виж целия пост
# 3 028
И аз имах подобен проблем в Обединеното кралство. Учил съм английски в училище и все пак разбирам какво ми казват. На местна почва, всяко нещо трябваше по 2-3 пъти да ми го повтарят докато го разбера. Че и малко бързо говореха, че и на местния диалект. Единствено, на път към летището, таксиджийката се оказа туркиня и говореше книжовен английски. Разбрах поне 80 процента от това, което говореше.

В Залцбург пък майка(Бог да я прости) се сблъска с подобен проблем. В хотела, на смяна са две жени-едната млада, другата на около 50. Първо говори с младата-вика като почна да говори на диалект, не мога да ѝ разбера нищо. Че и бързо говори. А знае немски. За по-възрастната каза, че говорът ѝ бил почти до книжовния и беше разбрала повече от това, което ѝ казваха.
Виж целия пост
# 3 029
Мъжът ми имаше ужасният навик да гледа руски новини, както и някои предавания по руската телевизия. Ща не ща ги слушах с него. Доста бях позабравила руския от училище, но си го припомних без да искам. Ако не разбирах някоя дума го питах. Всичко разбирам, но ако трябва да кажа нещо, в никакъв случай няма да е с правилна граматика. Падежите открай време са ми тъмна Индия, в училище ги запомнях колкото да си изкарам класното и дотам. Никога не съм чела книги на руски, има достатъчно и на български. Имам и до ден днешен много хубави албуми на известни художници от руските книжарници. В сравнение със западните издания бяха без пари. Лошото беше, че повечето представяха творчеството на даден художник с произведения в техните  музеи. Така липсваха много знакови произведения, които са били в други страни.
Родителите ми ме пращаха на частни уроци по английски още от първи клас. Като не практикувам няколко години, го забравям. На няколко пъти през няколко години ходех на уроци, за да си го припомням, но гледам, че пак съм го забравила. На английски ми е много трудно да разбера какво ми казват, иначе мога да кажа каквото искам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия