Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Не знам от къде съм ги събрал тези, дали са публикувани тук, но са много показателни!

И като се замислиш, за толкова години почти нищо не се е променило. Сега се изтипосваме в социалните мрежи с кажи-речи същите основания

Сега не се "връщат" годежи, пък и рядко се правят
Може и затова да не се връщат...
Другото си е същото.
Интересни изисквания обаче има дамата към бъдещия съпруг. Сигурно си е останала неомъжена, ако с времето не ги е редуцирала.
Кажи речи трябва да се омъжиш за двама-трима, че да се удовлетворят всички изисквания - от материални до душевни, да не говорим за онези материално-душевните, знаете кои, не ме карайте да си казвам

Годежи се правят,просто зачестиха съжителствата без такъв.
Преди години това беше абсурд.

Как се играеше тази игра?


Индиго

Имахме я тази игра, но не помня как се казваше. Дали не беше крави и бикове или бъркам?

Имам я тази игра и с децата я играем. Крави и бикове

Индиго още имам. Беше много удобно за прекопирваме на графика/номограма от книга.
Интересно, как на снимките няма хора с шкембета. Всички като манекени. Интера беше много модерен хотел за времето си.
А сутрешната гимнастика я помним

Играта се казва "Крави и бикове", ама онази пластмасовата, която продаваха се казваше "Отгатни - отгатнах".

MasterMind  е оригиналното име на играта. Има и дървени. Такава пластмасова майка ми беше купила от поляците. Играли сме я по екскурзии.

Плевен,1960год.

Публикуваме стихотворение на Иван Вазов в чест на двадесет и осмият президент на САЩ: Томас Удроу Уилсън (Thomas Woodrow Wilson).
 За да я има България и днес 🇧🇬🦁
На мирните преговори през 1919 г. Удроу Уилсън отстоява оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето ѝ на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния.
Президентът е безкомпромисен докрай и дори заявява че по - скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата и ликвидирането на един народ със самостоятелна държава и вековно минало.
~~~~~
УИЛСОНУ
Кат нов Христос оттатък океана
издигна ти евангелие ново,
отдъхна си земята, с кръв обляна,
пред твоето миротворяще слово.
И поздрави светът зората ясна
на любовта. И поздрави той века,
че край полага на враждата бясна
и че човек ще вижда брат в човека.
И ний, за правда дето ляхме кърви,
казахме си: „Тоз глас висок не лъже.
Изгря денят на правдата!“ – и първи
сложихме си победното оръжье.
И правда чакахме – дойде насилье,
любов ожидахме – срещна ни злоба
безжалостна – каквато не таил е
и самий пъкъл своята утроба!
Видяхме – късно! – че на слаб чест няма,
ръце без меч – ръце са за верига...
Разбрахме – късно! – че реч блага е измама,
че писан договор „парче е книга!“
О, Уилсоне благи! Чуйш ли? Де си?
Надви нощта на факел благороден.
И твоя глас и пустиня се разнесе,
и твоя зов за мир оста безплоден!
Звучеше в твоя зов речта Христова,
но той кат нея бе осмян... забравен –
не бил готов светът за таз обнова,
не бил узрял духът за подвиг славен.
Празнува пак неправда и коварство,
венец от лаври носи пак лъжата!
Ликува злото: божието царство
не иде – то е още в небесата!
И гледам пак море от мъки люти,
и плач, и стон из родните предели,
гнезда напуснати, тегла нечути
на братя, слънчице едвам видели!
А стид? А свян? А съвест человешка –
нима са те потребни на юмрука?
И тоз мир безподобен? Гавра тежка
над разпнатий страдалец тука!
Ужасна бе войната, без пример е
в исторьята; но на кръвта й петното
не е дотолкоз черно, както чер е
тоз срам, навека лепнат по челото.
16 октомври 1919
Иван Вазов