Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Аз нямам нищо против първо да завършат АМ "Струма", па тогава всичко останало. 🤭😛

На баща ми стипендията '83-4 едвам му е стигнала за една вечеря за двама в някакъв ресторант ма витошка.

Аз съм студентка от някъде 1988 - 1989 и стипендията определено не беше чак толкова за пренебрегване.

Аз нямах стипендия, защото родителите ми имаха доход над необходимия за стипендия. Веднъж успях да избутам годишен успех над 5,50 и тогава взимах доста добра стипендия. Ако трябваше да живея от стипендията, нямаше да ми стигне, но като пари за харчене си беше добра.

Сладкарница „Приказка“ в Стара Загора?
Що пасти сме изяли там като ученици... Предлагаха пасти, които не можеш да купиш никъде другаде. И след училище – престилките в чантата и в „Приказка“, да си похарчим „байтошовите“ пари. 10 лв. детски бяха много пари едно време. След навършване на 16 години ги даваха на детето, не на родителите.


„Когато Когато Лубор БАЙЕР ( Либор Байер, Любор Байер) отишъл на вечерята у кмета - да разкаже какво е намислил за новия план на Ст. Загора, забелязал, че домакинята е приготвила една чудесна голяма баница...., и решил нагледно да покаже върху баницата какъв ще е планът! - с ножа (вместо молив и хартия) започнал да реже баницата и да обяснява: тук ще е главната улица, свързваща града с Чирпан и Н. Загора.., тук ще е най-широката Ви улица, на която ще бъде построена нова мъжка гимназия, тази улица ще е най-широката Ви улица......"

Лубор Байер е чешки архитект и инженер, автор на първия градоустройствен план на разрушена и опожарена Стара Загора.

Вдъхновен от големите градове на Римската империя, Байер изготвя план, съобразен с посоките на света, с малко отклонение северозапад - югоизток, за защита на града от ветровете.
На 5 октомври (нов стил) 1879 г.  генерал-губернаторът на Източна Румелия Алеко Богориди тържествено полага основния камък на нова, модерна и европейска Стара Загора.“

На мен ми се ще всички магистрали да завършат, че да пътуваме като хората, а не три дена с камили по разни разбити участъци.

Пак виждаме братската могила и се чудя докога ще я търпим?! От ПСА се оттървахме, но колко много такива са......

Веднага след 9.09.1944г. нар. власт е съборила доста наши войнишки паметници, за да построи на червената армия и на наши комунисти. Този факт е слабоизвестен.

Пак виждаме, че трябва да бъдем готови за делото на социализма. Преди няколко месеца не успяхме да изясним какво точно е то.

През Южна България минава пътя на парите, започва от златния гьол, златния склад и всичко което внася пари.

А ние у Северозапада да мрем в л@йна ли? Абе я да ги довършват като хората, че ни писнА.
Не знам кой ни прие в Европейския съюз. В бивша Югославия последно пътувахме по такава магистрала, каквато у нас няма. И всички знаем защо е така, ама кучетата си лаят, кервана/препълнен/ си върви.
 И те така те.

"Едва ли има човек, който не е чувал думата „гето“, но малцина знаят откъде произлиза тя.
Всеки път, когато думата „гето“ се използва някъде по света, нейната история ни отвежда обратно към една порта, един остров и едно решение, взето във Венеция през 1516 г. Решение, което принуждава евреите да живеят отделени от останалото население, заключени зад порти през нощта и задължени сами да плащат заплатите на своите пазачи.
На 29 март 1516 г. Венецианската република нарежда еврейското население на града да се засели на малък остров, наречен Гето Нуово (Geto Nuovo) - „новата леярна“. Името идва от медолеярната, която преди това се е намирала на същото място. Именно оттук думата „гето“ навлиза в европейските езици и по-късно се превръща в символ на принудителното отделяне и изолация.
Всяка вечер портите на острова били заключвани, а ключовете оставали в ръцете на пазачи. Особено показателен за жестокостта на тази система е фактът, че възнагражденията на пазачите били плащани от самите евреи.
Тъй като островът имал строго определени граници и населението не можело да се разширява извън тях, градът започнал да расте нагоре. Така се появили едни от най-високите жилищни сгради в ренесансова Венеция. И днес техните тесни и високи фасади свидетелстват за живота на хора, принудени да се поберат в пространство, далеч по-малко от необходимото им.
През деня евреите можели да напускат гетото, но били длъжни да носят отличителни знаци или шапки, по които да бъдат разпознавани.
Едва през 1797 г., след завладяването на Венеция от Наполеон, портите на гетото били премахнати. Стените обаче остават в паметта на историята. И до днес там съществува еврейска общност, действащи синагоги и музей, разположени в същите сгради, които някога са приютявали хиляди хора в условия на принудителна изолация.
Любопитен и показателен факт е, че думата, която днес използваме за различни форми на социална и градска сегрегация по целия свят, е възникнала именно във Венеция, за да опише това, което е било сторено на евреите.
Понякога една дума пази в себе си повече история, отколкото цяла книга. „Гето“ е една от тях.
А това ни кара да се замислим: какво означава, че езикът на изключването е надживял стените, които са го създали?"

Спрете да политизиране темата!
Преди да се впускате в разяснения какво е гето, прочетете какво е писал не кой да е, а Мартин Лутер 200 години по-рано през 1517 по въпроса за евреите.