В Троян има такъв институт, дори продават мляко отпред, има млекомат.
Виж целия пост
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2026, 22:31 ч.
# 4 815
11 окт. 2026, 21:38 ч.
# 4 816
11 окт. 2026, 21:39 ч.
И на мен първият ми мобилен ми беше същият Ериксон. Светеше в зелено и пишеше “цитрон”. Обожавах го.Скъпи бяха разговорите, но много пътувах и не можех да разчитам на фонокарти. Пък и в повечето случаи на мен ми звъняха.
Виж целия пост
# 4 817
11 окт. 2026, 21:52 ч.
Много ефектен беше,тежеше ужасно много,но беше супер стабилен.
Аз получих мобилен може би 6-7 години по-късно.Леле каква радост.
Виж целия пост
Аз получих мобилен може би 6-7 години по-късно.Леле каква радост.
# 4 819
11 окт. 2026, 21:55 ч.
Оцеляват си филиалите на Земеделския институт в Шуменско- по биволовъдство е в кв.Макак, а конезавода "Кабиюк" е в с.Коньовец . Има и Институт за захарно цвекло в с. Царев брод.
Виж целия пост
Бубарството имаше традиции в България. Но за да се развива трябват декари черничеви дървета. И печалбата не е от днес за утре.Трябват инвестиции, грижа и търпение. А за бубите съм чел, че са капризни към храната си и не търпят на химия, с която се пръскат дърветата. Не е лесно отглеждането.
Мен ме е яд, че имахме много институти за отглеждане и селекция на нови породи овце, говеда, коне. В Шумен имаше специален такъв по говедовъдство но май не е оцелял. Май само един конезавод оцеля.
Мен ме е яд, че имахме много институти за отглеждане и селекция на нови породи овце, говеда, коне. В Шумен имаше специален такъв по говедовъдство но май не е оцелял. Май само един конезавод оцеля.
# 4 820
11 окт. 2026, 23:01 ч.
Никога не съм виждала буби, нито копринени пашкули. Щеше да ми е интересно
Виж целия пост
# 4 821
11 окт. 2026, 23:11 ч.
Пони,има в Природонаучния музей в Пловдив.Живи са и ги поддържат,заедно с други тропически пеперуди.
Виж целия пост
# 4 822
11 окт. 2026, 23:12 ч.
През 2000-та донесох на мъжа ми Siemens от Германия. Не помня точно какъв модел. Моят първи мобилен беше страхотния Нокия 3310. 
Още го имам у дома, оцеля и след като внука ми доста време си игра с него.
После имах какви ли не други марки, но тоя телефон, заклевам се, е же-ле-зен!
Кубратова, много мил спомен споделяш за копринените буби. В моето село много се гледаха и доста хора идваха да берат черничеви листа у нас, за да ги хранят. Но аз изпитвах някакъв необясним ужас от тия животинки и нищо на света не можеше да ме накара да отида в близост до тях.
Коприна много съм носила, благодарение на мама, мир на душата и. Обичаше хубави материи и мен научи на това. Спомням си усещането, когато коприната обгърне тялото ти - като галене е. Точно така го усещах. И до ден днешен сърце не ми дава да изхвърля копринените си дрехи, въпреки, че не мога да вляза в тях.
Виж целия пост
Още го имам у дома, оцеля и след като внука ми доста време си игра с него. После имах какви ли не други марки, но тоя телефон, заклевам се, е же-ле-зен!
Кубратова, много мил спомен споделяш за копринените буби. В моето село много се гледаха и доста хора идваха да берат черничеви листа у нас, за да ги хранят. Но аз изпитвах някакъв необясним ужас от тия животинки и нищо на света не можеше да ме накара да отида в близост до тях.
Коприна много съм носила, благодарение на мама, мир на душата и. Обичаше хубави материи и мен научи на това. Спомням си усещането, когато коприната обгърне тялото ти - като галене е. Точно така го усещах. И до ден днешен сърце не ми дава да изхвърля копринените си дрехи, въпреки, че не мога да вляза в тях.
# 4 823
11 окт. 2026, 23:16 ч.
Наистина, през лятото да облечеш копринена пола - няма такова усещане. Няма да забравя първата копринена пола, която облякох - все едно някой те гали.
Виж целия пост
# 4 824
11 окт. 2026, 23:16 ч.
Баба ми и дядо ми са гледали много,до толкова,че в двора имаме три черници.
Баща ми си спомня с ужас колко много работа са искали.
Другите животни ,пернатите и бозайниците са им били в пъти по-лесни..
Виж целия пост
Баща ми си спомня с ужас колко много работа са искали.
Другите животни ,пернатите и бозайниците са им били в пъти по-лесни..
# 4 826
11 окт. 2026, 23:29 ч.
При бубите е временно, докато се захранват.
После, за да завият пашкулите си спомням, че им слагаха клонки от бряст. И такъв имахме в двора и идваха да берат от него.
Виж целия пост
После, за да завият пашкулите си спомням, че им слагаха клонки от бряст. И такъв имахме в двора и идваха да берат от него.
# 4 827
12 окт. 2026, 02:44 ч.
Не ги ли продават на пазара? Много харесвам черници, но съм виждала само 1-2 пъти на пазара. Купувала съм, продаваха ги в малки опаковки, на космически цени. Вместо да ги варят на ракия, да ги продават за ядене, знам че са много полезни за кръвната захар
Виж целия пост
Сега от черниците варят ракия.
Не ги ли продават на пазара? Много харесвам черници, но съм виждала само 1-2 пъти на пазара. Купувала съм, продаваха ги в малки опаковки, на космически цени. Вместо да ги варят на ракия, да ги продават за ядене, знам че са много полезни за кръвната захар
# 4 828
12 окт. 2026, 05:29 ч.
Пони, това е било през 70-те и нямахме телефони 
Иначе щях да снимам и поне на снимка да видиш. Вероятно и сега може да се види някъде, дори на живо.
Сега пък се замислих отново (и като дете се чудех, ама и досега не съм си отговорила) от какво зависи цветът на копринената нишка - дали бяла или патешко жълта. Баба Неделя може и да е знаела, ама кой да пита...гледахме да мълчим, да пристъпваме тихо и се радвахме, че въобще ни допуска при бубите, та не ми е било до питане явно.
Виж целия пост
Никога не съм виждала буби, нито копринени пашкули. Щеше да ми е интересно
Иначе щях да снимам и поне на снимка да видиш. Вероятно и сега може да се види някъде, дори на живо.
Сега пък се замислих отново (и като дете се чудех, ама и досега не съм си отговорила) от какво зависи цветът на копринената нишка - дали бяла или патешко жълта. Баба Неделя може и да е знаела, ама кой да пита...гледахме да мълчим, да пристъпваме тихо и се радвахме, че въобще ни допуска при бубите, та не ми е било до питане явно.
Препоръчани теми