Какви са тези чорапи с които е обуто момичето?
Виж целия пост
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2026, 15:49 ч.
# 4 831
12 окт. 2026, 09:26 ч.
И аз много се чудех. Каубоите носят нещо подобно, ама за кон, не за велосипед 
Виж целия пост
# 4 833
12 окт. 2026, 09:58 ч.
Половинката казваше, че момичетата са носили чорапи с жартиери. Памучни, свличали се и момчетата се смеели.
За да има спомен за такова нещо, значи е продължило доста след 1962.
Виж целия пост
За да има спомен за такова нещо, значи е продължило доста след 1962.
# 4 834
12 окт. 2026, 09:59 ч.
Баш са си чорапи с жартиери , много фешън за времето си
с/у съдебната палата
градинката при х-л Рила
ул."Екзарх Йосиф" близо до пресечката с бул. "Мария Луиза"
сладкарница Одеса сега са дюнери
Виж целия пост
Скрит текст:
Децата са носили дълги чорапи с жартиери от края на XIX век до средата на XX век (приблизително от 1880-те до края на 1950-те и началото на 1960-те години). Това е важало както за момичетата, така и за момчетата.
През този исторически период съвременният ластик в горната част на чорапите все още не е бил изобретен или масово разпространен, а детската мода е изисквала носенето на къси панталони или рокли дори и през зимата. За да не падат тежките памучни или вълнени дълги чорапи, децата са имали нужда от допълнително укрепване.
Как са изглеждали детските жартиери?
За разлика от съвременната представа за жартиери като дамско бельо, в миналото те са били чисто практичен, унисекс елемент от ежедневното детско облекло:
• Ластици около бедрото (кръгли жартиери): Най-простият вариант – ластични ленти, които са се стягали около крака над коляното и са затискали подгънатия чорап. Те обаче често са спирали кръвообращението.
• Детско елече с жартиери (Leibchen / Underwaist): Това е бил най-популярният метод. Децата са обличали специално памучно елече (подобно на потник) с пришиени към него дълги ластични ленти с щипки или копчета накрая, които са се закопчавали за чорапите.
• Презрамки за чорапи: Подобно на класическите тиранти за панталони, тези системи са минавали през раменете на детето и са се спускали надолу по краката, за да държат чорапите изпънати.
Носенето на жартиери от децата в България
В България тази мода се запазва сравнително дълго. Възрастните поколения у нас си спомнят как през 40-те и 50-те години на XX век децата масово са ходели на училище с дебели, рипсени памучни чорапи (често в бежов или кафяв цвят), закрепени с ластици или елечета с щипки под късите панталони и престилки.
Защо излизат от употреба?
В края на 1950-те и през 1960-те години се появяват детските чорапогащници и навлизат масово еластичните нишки (ликра/спандекс). Чорапогащниците бързо заменят комбинацията от дълги чорапи и жартиери, тъй като са много по-топли, удобни за игра и лесни за обличане от самите деца
попаДецата са носили дълги чорапи с жартиери от края на XIX век до средата на XX век (приблизително от 1880-те до края на 1950-те и началото на 1960-те години). Това е важало както за момичетата, така и за момчетата.
През този исторически период съвременният ластик в горната част на чорапите все още не е бил изобретен или масово разпространен, а детската мода е изисквала носенето на къси панталони или рокли дори и през зимата. За да не падат тежките памучни или вълнени дълги чорапи, децата са имали нужда от допълнително укрепване.
Как са изглеждали детските жартиери?
За разлика от съвременната представа за жартиери като дамско бельо, в миналото те са били чисто практичен, унисекс елемент от ежедневното детско облекло:
• Ластици около бедрото (кръгли жартиери): Най-простият вариант – ластични ленти, които са се стягали около крака над коляното и са затискали подгънатия чорап. Те обаче често са спирали кръвообращението.
• Детско елече с жартиери (Leibchen / Underwaist): Това е бил най-популярният метод. Децата са обличали специално памучно елече (подобно на потник) с пришиени към него дълги ластични ленти с щипки или копчета накрая, които са се закопчавали за чорапите.
• Презрамки за чорапи: Подобно на класическите тиранти за панталони, тези системи са минавали през раменете на детето и са се спускали надолу по краката, за да държат чорапите изпънати.
Носенето на жартиери от децата в България
В България тази мода се запазва сравнително дълго. Възрастните поколения у нас си спомнят как през 40-те и 50-те години на XX век децата масово са ходели на училище с дебели, рипсени памучни чорапи (често в бежов или кафяв цвят), закрепени с ластици или елечета с щипки под късите панталони и престилки.
Защо излизат от употреба?
В края на 1950-те и през 1960-те години се появяват детските чорапогащници и навлизат масово еластичните нишки (ликра/спандекс). Чорапогащниците бързо заменят комбинацията от дълги чорапи и жартиери, тъй като са много по-топли, удобни за игра и лесни за обличане от самите деца
с/у съдебната палата
градинката при х-л Рила
ул."Екзарх Йосиф" близо до пресечката с бул. "Мария Луиза"
сладкарница Одеса сега са дюнери
# 4 835
12 окт. 2026, 10:35 ч.
На първата снимка е бюстът на Христо Ботев на пл. "Възраждане". 
Виж целия пост
# 4 836
12 окт. 2026, 10:38 ч.
Точно.И аз се зачудих.
Виж целия пост
На първата снимка е бюстът на Христо Ботев на пл. "Възраждане".
Точно.И аз се зачудих.
# 4 838
12 окт. 2026, 11:14 ч.
В детството си не съм носила жартиери, но имаше едни много грозни чорапогащи, направени от груби памучни конци. Най-често бяха в бежово кафяв ьвят, също доста грозен. Изглеждаха горе долу като чорапите на детето от снимката
Виж целия пост
# 4 840
12 окт. 2026, 11:28 ч.
За бубарството се зачетох, номер 1 в Европа сме били, но сега вече не излизат сметките.
Пак не разбрах, кое е трудоемкото, голямото количество листна маса ли, която трябва да им се подготви за храна?
Лятото в Прага в едно тясно сувенирно магазинче се озовах между две забулени жени, ама от културните, в светли цветове, много имаше в Прага, чудно ми е, защо такъв голям интерес точно към този град, та хубаво се отърках от тях и от двете страни😃 Невероятна материя беше, нищо общо с онези копирни, които съм имала. Прииска ми се едно такова, уникално усещане!
Виж целия пост
Пак не разбрах, кое е трудоемкото, голямото количество листна маса ли, която трябва да им се подготви за храна?
Лятото в Прага в едно тясно сувенирно магазинче се озовах между две забулени жени, ама от културните, в светли цветове, много имаше в Прага, чудно ми е, защо такъв голям интерес точно към този град, та хубаво се отърках от тях и от двете страни😃 Невероятна материя беше, нищо общо с онези копирни, които съм имала. Прииска ми се едно такова, уникално усещане!
# 4 841
12 окт. 2026, 11:38 ч.
Сигурно рипсени са били. Бяха памучни и слабо разтегливи, правеха колене. След това се появиха найлоновите.
Виж целия пост
Рипсени? Аз само такива си спомням.
Сигурно рипсени са били. Бяха памучни и слабо разтегливи, правеха колене. След това се появиха найлоновите.
# 4 842
12 окт. 2026, 11:40 ч.
За да се занимават хората с бубарство, трябва да има кой да им изкупува пашкулите. След това да се обработят, да се намотаят или каквото там се правят нишките, че чак тогава от тях да се изтъкат платове.
През 80-те съм влизала в склад за пашкули. Имаше предприятие в нашия град, което ги изкупуваше. Нещо „тракийско“ ми се върти в главата – „Тракийска коприна“ или нещо подобно. Огромни бели камари от пашкули, които се сушаха на определена температура и периодично трябваше да се обръщат. Денонощно. Тежък и неособено добре платен труд. После къде отиваха и как ги обработваха, не знам (или не помня, ако са ми разказвали).
От: https://www.agriacad.bg/bg/presscenter/news/article/bubarstvoto- … -i-dobro-bydeshte
Виж целия пост
За бубарството се зачетох, номер 1 в Европа сме били, но сега вече не излизат сметките.
Пак не разбрах, кое е трудоемкото, голямото количество листна маса ли, която трябва да им се подготви за храна?
Пак не разбрах, кое е трудоемкото, голямото количество листна маса ли, която трябва да им се подготви за храна?
За да се занимават хората с бубарство, трябва да има кой да им изкупува пашкулите. След това да се обработят, да се намотаят или каквото там се правят нишките, че чак тогава от тях да се изтъкат платове.
През 80-те съм влизала в склад за пашкули. Имаше предприятие в нашия град, което ги изкупуваше. Нещо „тракийско“ ми се върти в главата – „Тракийска коприна“ или нещо подобно. Огромни бели камари от пашкули, които се сушаха на определена температура и периодично трябваше да се обръщат. Денонощно. Тежък и неособено добре платен труд. После къде отиваха и как ги обработваха, не знам (или не помня, ако са ми разказвали).
Цитат
Преди 1990 г. България е била най-големият производител на естествена коприна в Европа и четвърта в света, благодарение на тогавашната държавна политика.
Цитат
Сега на пазара има най-различни по качество и десени, за всички стилове и вкусове тъкани и артикули от изкуствена коприна и от друг произход, които са в конкуренция с изделията от естествена коприна.
Поради голямата миграция и застаряването на много селища обезлюдяха и няма достатъчно работна ръка. Бубарството е трудоемко производство.
Предишната материално техническа база за изкупуване, първична преработка на пашкулите и свилоточене е ликвидирана.
...
Настоящата изкупна цена за сурови пашкули в България е около 10 Евро/кг. При тази цена на сурови пашкули сухите пашкули струват около 25 евро/кг, а разходите за суровата коприна са около 80 евро/кг. Тези цени за сухи пашкули и сурова коприна не са конкурентни в момента на световния пазар.
Поради голямата миграция и застаряването на много селища обезлюдяха и няма достатъчно работна ръка. Бубарството е трудоемко производство.
Предишната материално техническа база за изкупуване, първична преработка на пашкулите и свилоточене е ликвидирана.
...
Настоящата изкупна цена за сурови пашкули в България е около 10 Евро/кг. При тази цена на сурови пашкули сухите пашкули струват около 25 евро/кг, а разходите за суровата коприна са около 80 евро/кг. Тези цени за сухи пашкули и сурова коприна не са конкурентни в момента на световния пазар.
# 4 843
12 окт. 2026, 13:54 ч.
Баба ми гледаше за кратък период буби. Знам, че лесно можеха да се разболеят и умрат. Не ми харесваха, много неприятно за мен шумоляха докато ядат, което правеха непрекъснато.
На първата снимка, публикувана от Доли, все едно виждам сестра ми в момиченцето в ляво.
Виж целия пост
На първата снимка, публикувана от Доли, все едно виждам сестра ми в момиченцето в ляво.
# 4 844
12 окт. 2026, 15:39 ч.
Преди няколко години в тракийски университет отглеждаха буби с учебна цел. Студентите се редуваха да хранят. Много си ги харесваха бубите, всичко чудесно. На толкова места има и черници, специално заради бубите. Само че наистина няма къде да се предадат и да се обработват. Като с вълната. Вече няма къде да ти я обработят и се хвърля. Иначе много хора са отглеждали буби, специфичното е че се хранят няколко пъти на ден и подобно на зайците, не могат да гладуват и да пропускат хранене. Голям ангажимент.
Виж целия пост
Препоръчани теми