Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 195 929
  • 5 276
# 5 265
Ние сякаш бяхме по толерантни, сега много омраза се насажда във всички посоки. Имахме съученичка със СОП, понякога правеше проблеми в часовете, но никога не сме се настройвали срещу нея и проявявахме разбиране.
Виж целия пост
# 5 266
И при нас нямаше разделение и дискриминация. Само дето момчетата ни ги учеха на дивотии. Милите, докато все още учеха българския и не знаеха какво повтарят.
Виж целия пост
# 5 267
При нас имаше съученици със физически увреждания, със СОП не е имало, понеже бяхме с приемен изпит; за средно образование коментирам.
А за основното образование не желая и да си спомням как изпращаха съученици в помощни училища или ги местеха в други училища, не защото са с проблем, а защото знанията им са около средните, сякаш всички трябва да са вундеркинди.
Виж целия пост
# 5 268
Ние сякаш бяхме по толерантни, сега много омраза се насажда във всички посоки. Имахме съученичка със СОП, понякога правеше проблеми в часовете, но никога не сме се настройвали срещу нея и проявявахме разбиране.
Когато хората живеят в потисническа държавна система,са по-толерантни един към друг...
Виж целия пост
# 5 269
За помощните училища... Със смесени чувства съм. От една страна, да, не е редно да се отделят децата. От друга обаче, беше полезно за тях.
Живеех близо до такова и мога да кажа, че повечето деца там бяха циганчета. Много рядко се мяркаше някое по-светло дете. Българчетата явно намираха начин да ги уредят в обикновени училища. Имахме няколко такива съученици, които бяха по-странни и по-трудно се справяха с материала. Нямам наблюдение да са ги тормозели, по-скоро не им обръщаха внимание, защото те като цяло бяха по-тихи и свити.
А за децата в Помощното – то беше основно училище. Имаха добре оборудвана дърводелска работилница, където работеха момчетата, а момичетата ги учеха да шият на шевни машини. След осми клас излизаха с професия.
Явно добре ги обучаваха, защото в края на учебната година изнасяха пред училището нещата, които са изработили в часовете, и ги продаваха на символични цени – колкото да си възстановят парите за материалите. Хубави неща правеха, купувала съм си оттам. В работилницата изработваха маси, столове, скринове и др. мебели. Майка ми си беше купила един скрин – още го ползва. Не е мръднал. Което не може да се каже за творенията на днешните майстори – скъпари, които често си оставят ръцете.
Виж целия пост
# 5 270


Виж целия пост
# 5 271
Каква смешна шапка и раирана рокля! Но пък жената усмихната!
Виж целия пост
# 5 272
На мен ми прави впечатление другата снимка - малки деца до кошери с пчели. Като бях малък дядо ми имаше приятели които гледаха пчели и са ме водили да видя какво е, но така близко до кошерите не са ме пускали никога, особено и да седна до кошера.
Виж целия пост
# 5 273
Може би е зима, ако съдя от дрехите на децата и пчелите не излизат. Дядо ми имаше кошери, водил ме е, но аз сама бягах от пчелите, винаги ме е било страх да не ме ужилят. Както се разбра - с право, алергична съм и вдигам температура от ужилване
Виж целия пост
# 5 274
Албена,1986год.



Варна,1962год.


Ахтопол


Виж целия пост
# 5 275
Даммм на Албена в лодка с три мацки ... лошо му е на човека, мнооого лошо Mr. Green
Виж целия пост
# 5 276
Варна




Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия