Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Да се твърди, че сега нивото на образование е по – добро от това преди 1990, за мен е меко казано смехотворно.
Да, всяко едно поколение има своите “неграмотници“, но дори само от четене и писане тук, в този форум може да се направи една представителна извадка на това кои, или по – скоро какви хора, продукт на кой времеви период, пишат по – грамотно от други. Социалните мрежи са пълни с постове не само на т.нар. “джен зи“, “милениуми“ и прочие, които понякога е цяло мъчение да бъдат не само прочетени, но и разбрани. Няма да давам пример и с нивото на обща култура, няма да давам за пример и “Стани богат“, където същите достигат неимоверни “висоти“ в незнанието си. Отдавна тези поколения не четат книги, комуникацията е сведена до “zdr kvo prai6“ с таблети, айфони и всякакъв род технологии, които свеждат мисловния процес до минимално усилие от индивида.
Масово, дори задължително се хвърлят хиляди вече евра за частни уроци, вероятно защото образованието в училище е перфектно. ВУЗ-овете са повече от кандидатстващите, в доста от тях се влиза само по документи, вече.
И още мога да изреждам, но няма смисъл. Прекрасно разбирам защо за някои всичко, което е било по “онова време“ трябва да се отрича като “лошо и гадно“ такова, но субективизма няма как да е достоверен коректив за каквото и да било.
Да, вероятно е имало и лоши учители.
Да, вероятно е имало незаинтересовани такива.
Но да се поставят всички под общ знаменател като олицетворение на лошо образование за мен е неправилно.
И не отговаря на действителността и тогава, и сега.

За други градове не знам как е било, но в София и тогава имаше частни уроци за изпита за гимназия, за университета. И бяха силно посещавани.
Преди, за да имаш достъп до определени услуги или специалисти, не ставаше предимно с пари, а основно с връзки - човек на човека.

Сега са  от първи клас. Наистина.

Явно не разбираш, защото това не е така. Бяхме млади и животът беше пред нас, бяхме бедни, но не го усещахме и затова по никакъв начин не отричаме всичко. Имаме много хубави спомени и ги обсъждаме. Но не може да не реагираме когато някой почне да идеализира миналото, защото няма полза от това. Даже е вредно с оглед на днешната ситуация.


Това аз лично не мога да го асимилирам. Какво толкова сложно има в първи клас? Освен ако не става дума за изпити в някое специално ЧУ.

Моето дете вече е голямо, но не е имало нужда от учители от 1. клас. Ние сме били активни участници в подготовката му за училище. За какво трябва учител до 7. клас? Ако родителите нямат капацитет и желание да помагат е друг въпрос.

В семейството имам човек, който помага на децата с уроците. Всички деца, които имат нужда от него, са деца, чиито родители смятат, че това е единственият начин да им се помогне и отказват да участват в обучението им. Очакват учителите да наливат с фуния знанията и нямат очаквания децата им да полагат усилия.

Извадила съм късмет - във втори клас училищната зъболекарка ми пломбира (с амалгама, естествено) двата шести долни и единия седми. Смених ги 40 години след това, 40 години! - и ги смених само за да нямам излишен живак в тялото си.
То освен тях имам още 2 или 3 общо, да чукам да дърво.
Наистина - не може да се обобщава за някои неща, винаги е имало и кадърни, и некадърни хора - във всички сфери, не е определящ общественият строй за това.

За частните уроци - и някога беше почти невъзможно да влезеш в някои училища без частни уроци (и средни, и висши училища).
И сега е така - примерно за прием в МУ за мен е невъзможно да се подготвиш сам.

И в моя провинциален град имаше, но само такива за кандидатстване след 12 клас.
Сега слушам, гледам, чета, че още от 4-ти, 5-ти клас тръгват на уроци, и то с години, имам доста колеги и познати с деца в училищна възраст, масово реват, че в училище просто отбиват номера, а много от учителите, същите тези, които им водят основни предмети, дават частни уроци по домовете си по същите предмети.
Както и да е, пак казвам, че не слагам всички под общ знаменател нито тогава, нито сега.
По принцип не влизам в такива дискусии, защото е безсмислено за мен лично, но специално неграмотността ми е болна тема, затова реагирах. Работя с основно по – млади от мен хора, и понякога ми става тъжно, четейки ги.
Ако обичаш, не ми казвай какво разбирам или не разбирам.
И не ми натрапвай своите разбирания за меродавни, защото не са такива.
Нито искам да знам за теб какво е било, нито пък това означава, че за мен е било същото.
Нито пък нещо идеализирам, за мен същото това минало е свързано и с негативни неща.
Но ти благодаря, че ми припомни причината, поради която не влизам в подобни дискусии.

Аз мисля, че неграмотността днес не е по-голяма, а по-скоро е по-видима. Някога неграмотните не се изявяваха в интернет и не ги забелязвахме.

А, вярно е, че имаше частни уроци, ама имаше и организирани курсове за кандидатстване в гимназии и Вузове. И ако искате ми вярвяйте, но аз сама се записвах в такива курсове и само уведомявах родителите ми. Сама си попълвах документи за изпити, сама ходих на изпити. И не бях само аз така.

Преди кандидатстване в езикова гимназия имаше две седмици подготовка по български език и математика от учители в гимназията. Много бяха полезни преди приемните изпити. Безплатни, по желание. За тези, които бяха от други населени места, гимназията предостави общежитието си. Там вероятно се е плащало нещо, не зная.

Боже, каква докачливост. Но според мен е неуместна, защото ти първа заяви, че си знаела защо аз съм била отричала всичко като лошо и гадно. И след като това не е така, значи не разбираш, а само си мислиш, че това, което предполагаш е истината. Проста логика
И нищо не ти натрапвам - ти си имаш твоите спомени, аз моите. В случая реагирах на твоето твърдение, че си прозряла личността ми. Това е съвсем различно.

Моя позната, чието семейство имаше много пари по времего на социализма, викаше вкъщи учителки за детето си, беше 4-5 клас. Включително му викаше учителки по история и география, че синковецът не може сам да си прочете урока, а на нея не й се занимава с него. Според мен, сега също много хора взимат големи заплати и не им се занимава с децата. Аз съм взимала уроци за кандидатстване за висше образование, по училищно време родителите ми ми помагаха,  ако нещо не разбирам. Предимно баща ми по математика и физика. Майка ми беше филолог, но никога не ми е помагала по литература. Казваше, че това си е мое задължение, а не нейно. Но много деца, на които нямаше кой да покаже, взимаха уроци по математика. Имаше един пенсиониран учител в квартала, при който масово ходеха на хроци.

Тухларната в Разделна. Варненци знаят...

Станция, не знам защо реши, че съм визирала теб за каквото и да било.
В огромна грешка си, не за първи път ти казвам, че теб избягвам да те чета, реагирах само защото ме беше цитирала.
Нито знам какво си писала, нито искам да знам.
Още повече пък “да прозирам личността ти“. Не проявявам интерес.
Чак не е за вярване колко значим може да се почувства човек анонимно.....

Върнах се да видя къде съм прочела това за образованието – да, в пост на Весела, за неграмотността също.
Нейният пост всъщност репликирах, така че отново ще помоля да не се занимаваш с мен и просто да ме пропускаш, както правя аз.

Ако вие пишете за усещания, то аз  не пиша за усещания. Пиша за това, което ясно си спомням от моето детство. И нямам намерение да си подменям спомените!