Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Пак война, студена. Крайно време е по време на тази хибридна която се води да върнем царските закони
П.с. В крайна сметка социалистическият строй е взел най-доброто от времето на царя

Студената война как точно налага софийско (и не само) жителство?
Има си причини през '42 г. да се въведе.
Нищо добро не е взел социализмът.
Взел е собствеността на успелите.
Пример - имаш земя, която си добил с много труд. Имаш работници, заможен човек си - Трън в очите на мизерниците, изедник. Идва социализмът - и, бам, нямаш нищо.
Това е нашият социализъм. Светлият.

За мен днес е важен исторически ден в личен план, защото преди години точно на 8.11. защитих дипломната си работа, тоест завърших СУ.

Замислих се и си задавам въпроса дали повечето хора помнят деня на своята защита, както и подробностите около своята дипломна работа?
Аз все още ги помня. Трябваше да изработя уред за магнитни измервания и с него на направя стотици, които да опиша подробно.

Ако все още помните, пишете!

Изобщо не помня деня. Помня, че дипломната ми работа беше чисто теоретична, защото нямаше как да се направи на практика проектираното съоръжение (кой ще ти финансира биореактор с капацитет един тон). Ставаше въпрос за поддържане на кислорода в него чрез разбъркване и аериране. Като цяло едни системи диференциални уравнения, които описваха как трябва да се съчетават скоростта на разбъркване със интензитета на аериране за да се получи определена концентрация. И един доцент за малко да ме скъса, защото се  беше объркал, че 1000 кубически дециметра са десет тона вода, а не един тон и заяви, че двигателят на бъркалката е много малък за целта. Добре, че моят доцент ме помоли да изляза малко и вътре насаме му наби канчето, та после минах

Помня целият процес на изработване на дипломната ми работа и самата защита. Точната дата мисля, че беше 7 юни, но не съм съвсем сигурна. Беше много особено и много знаково време за мен цялата тази година. Като се замисля, като че ли определени събития оттогава трасираха целия ми живот - и в личен, и в професионален план.

Аааааа помня, как да не помня. То всъщност на моята защита един асистент се беше взел много на сериозно и се опитваше да ме опонира на всяка дума и даже ме прекъсваше, докато академика не го изгони от залата.

Утре е един от най-важните дни в най-новата ни история. Обсъждате ли го или вече го игнорирате?

Ден като ден. Толкова много се радвахме. Толкова много надежди имахме...
И кво?
На банани ли да се радвам? На това, че мога да разказвам вицове за държавни глави, че даже да публикувам в интеренет?
Общо взето, не са много позитивите.
Но е добре, че имагинерно се отървахме от социализЪма.

- На възможността да пътуваш
- На възможността децата ти да учат където искат
- На възможността да работиш в целия ЕС ако имаш качествата
- На възможността да правиш кариера без да си партиен член
- На това, че можеш да имаш колкото можеш да си позволиш имоти и свободно да ги продаваш и купуваш
- На възможността да инвестираш и да станеш по-богата
- На възможността да започнеш собствен бизнес
- На липсата на дефицит в магазините

На пътуването в цяла Европа само с лична карта?

Бананите също са +, както и много други артикули, които тогава бяха само за номенклатурата.

Да отидеш за 1виц в затвора или в лагер???

Оттогава и вицовете замряха. Проф.Иван Славов обясняваше, че те са народното отмъщение към тогавашната власт.

Не отричам нищо от изброеното.
Просто съм в много черноглед период, който донякъде е провокиран и от последните избори. Не че избора на президент е голем праз, но ще стигнем и до избор на нови народни предатели. Пардон, представители.
Иска ми се най-накрая начело на тая държава да застанат достойни хора, които една идея/поне, ако е възможно!/по-малко да мислят за себе си и собствените си интереси и малко повече за интересите на тоя изстрадал народец.
Иначе, хубаво е всичко, което си изредила.

   
И къде да ги намерим тия достойните?
Всеки си гледа келепира - шамар да е, аванта да е.
Да си ги внесем от чужбината няма как. Но то и там не са стока за мирисане. Но поне за тях не четем в СМ ежедневно.

5 факта за Тодор Живков 36 години след 10 ноември:
1. Не си знае рождената дата
      Рождената дата на Тодор Живков е неизвестна. В мемоарите си той сам казва, че си е избрал 7 септември 1911 г. за рождена дата и имал спор с майка си, която твърдяла, че е две седмици по-късно. За ориентир Живков сочи кръщелното свидетелство, написано със закъснение. В него попът на Правец, където е роден, не е вписал дата на раждане, а само на кръщене, което обикновено се прави месец и половина дни след раждането. Майка му баба Маруца и баща му дядо Христо са толкова безпросветни, че няма сигурни писмени данни и за годината му на раждане. Приема се, че 1911 за година на раждане съответства спрямо възрастта му, когато е записан в начално училище. Живков завършва средно образование в Орхание (Ботевград) и после Полиграфическото училище в София. Работи като келнер докато учи, после като печатар, когато се присъединява към комунистическата партия.
...
...
3. И президент с еднолична власт
      През 1971 г. е приета нова българска конституция, т. нар. Живковска конституция. В нея Живков създава за себе си поста председател на Държавния съвет. Държавният съвет е орган над Министерския, може да сменя министри, премиер. Председателят на Държавния съвет управлява с укази. Указите се утвърждават със закъснение на сесия на парламента, който се свиква 3-4 пъти годишно и заседава 2-3 дни. Нещо като президентска еднолична власт. Заедно с това е въведен член първи на конституцията за ръководната роля на БКП, на която Живков е генерален секретар. Живков по-рядко седи в днешното президентство, където е бил кабинетът на председателя на Държавния съвет. Смята партийната власт за по-важна и обитава постоянно кабинета си в ЦК на БКП (днешната сграда на парламента).
...
5. „Народът не е доживел за демокрация“
      До самият край на управлението си Живков не е искал да се отказва от властта. „Георги, народът не е доживел до демокрация“, казва Живков на Георги Джагаров, зам.-председател на Държавния съвет, година преди 1989 г. (Джагаров го разказва в интервю). По същото време членът на Политбюро Гриша Филипов говорил насаме с Живков, че трябва да се оттеглят, вече са за пенсия, а той отговорил, че иска да седи още, да направлява младите във властта (разказва го в интервю синът на Гриша Филипов). За всичките си години на власт Живков е издигал свои фаворити в партийната йерархия, като евентуални негови наследници. През годините това са хронологично Митко Григоров, Александър Лилов, Борис Велчев, Чудомир Александров. Всеки от тях е издиган до втори човек в политбюро и после отстраняван с някакви мотиви, дори заради „тъмни петна“ в биографията, които са били добре известни на Живков преди да издигне примерно Чудомир Александров.
– –
По книгата "Тодор Живков - Власт, свидетели, участници" - автор Иван Бакалов. Книгата съдържа документални разкази от хора от върховете на властта – Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов и др., и превратаджии като ген. Цвятко Анев, Врачанския атентатор и др.

Понеже съм по млад от вас, но имам бегли спомени за вицовете, които се разказваха под сурдинка, ще кажа, че по важното е - ДА МОЖЕШ ДА КАЖЕШ свободно това, което написа по - горе, без да се оглеждаш като мишок и да чакаш да ти се обадят "отнякъде" и да ти свият сърмите. Нагледен пример са ми документалните филми от ВСВ и след това за студената по Нешънъл (въпреки, че очаквам някой да каже веднага, че са манипулирани по западен стандарт). И това, което се случва и сега в С. Корея ... - пак да подскачаш жизнерадостно, когато е имало успешен старт на балистична ракета защитаваща ги от настъпващия западен катаклизъм (и развалящи рахата на комунистическата върхушка, сваляща богоподобния им образ на закрилници). Или да ревеш безутешно ако "нашият велик лидер" е кихнал два пъти.

Не отричам това, но да бъдем обективни.
Започна далаверата със заменките на земи. Много хора обедняха от това, но други намазаха много.
Започна разрушаването на държавните предприятия. Много ресурси се разпродадоха в чужбина от определени хора. Заводи се разпродадоха и разрушиха - примери много.
Почна да се влошава качеството на образованието, нароиха се нови училища и университети и скапаха образованието.
Започна мащабно ограбване на държавата, без капка мисъл за бъдещето.
СДС- то обещаваше светло бъдеще. Надето я видяхме що за стока е и как се опитва да защитава чужди интереси тогава и сега. Другия пресен пример е Сашко Йорданов, който иска сега да сме пращали български войници в Украйна.
Бивши партийни кадри които виждаме какво представляват. 
Общо взето колкото плюсове толкова и минуси.
Нещата отидоха на зле, защото ресурсите изтекоха и нямаше правилно управление и контрол.