Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

За пореден път се опитваш да ровиш в л@йната. Не е нужно, ще засмърди.

За това включване трябва да те трият и предупреждават!

Докладвай ме.

5 факта за Тодор Живков 36 години след 10 ноември:
1. Не си знае рождената дата
      Рождената дата на Тодор Живков е неизвестна. В мемоарите си той сам казва, че си е избрал 7 септември 1911 г. за рождена дата и имал спор с майка си, която твърдяла, че е две седмици по-късно. За ориентир Живков сочи кръщелното свидетелство, написано със закъснение. В него попът на Правец, където е роден, не е вписал дата на раждане, а само на кръщене, което обикновено се прави месец и половина дни след раждането. Майка му баба Маруца и баща му дядо Христо са толкова безпросветни, че няма сигурни писмени данни и за годината му на раждане. Приема се, че 1911 за година на раждане съответства спрямо възрастта му, когато е записан в начално училище. Живков завършва средно образование в Орхание (Ботевград) и после Полиграфическото училище в София. Работи като келнер докато учи, после като печатар, когато се присъединява към комунистическата партия.
...
...
3. И президент с еднолична власт
      През 1971 г. е приета нова българска конституция, т. нар. Живковска конституция. В нея Живков създава за себе си поста председател на Държавния съвет. Държавният съвет е орган над Министерския, може да сменя министри, премиер. Председателят на Държавния съвет управлява с укази. Указите се утвърждават със закъснение на сесия на парламента, който се свиква 3-4 пъти годишно и заседава 2-3 дни. Нещо като президентска еднолична власт. Заедно с това е въведен член първи на конституцията за ръководната роля на БКП, на която Живков е генерален секретар. Живков по-рядко седи в днешното президентство, където е бил кабинетът на председателя на Държавния съвет. Смята партийната власт за по-важна и обитава постоянно кабинета си в ЦК на БКП (днешната сграда на парламента).
...
5. „Народът не е доживел за демокрация“
      До самият край на управлението си Живков не е искал да се отказва от властта. „Георги, народът не е доживел до демокрация“, казва Живков на Георги Джагаров, зам.-председател на Държавния съвет, година преди 1989 г. (Джагаров го разказва в интервю). По същото време членът на Политбюро Гриша Филипов говорил насаме с Живков, че трябва да се оттеглят, вече са за пенсия, а той отговорил, че иска да седи още, да направлява младите във властта (разказва го в интервю синът на Гриша Филипов). За всичките си години на власт Живков е издигал свои фаворити в партийната йерархия, като евентуални негови наследници. През годините това са хронологично Митко Григоров, Александър Лилов, Борис Велчев, Чудомир Александров. Всеки от тях е издиган до втори човек в политбюро и после отстраняван с някакви мотиви, дори заради „тъмни петна“ в биографията, които са били добре известни на Живков преди да издигне примерно Чудомир Александров.
– –
По книгата "Тодор Живков - Власт, свидетели, участници" - автор Иван Бакалов. Книгата съдържа документални разкази от хора от върховете на властта – Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов и др., и превратаджии като ген. Цвятко Анев, Врачанския атентатор и др.