Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

За пореден път се опитваш да ровиш в л@йната. Не е нужно, ще засмърди.

За това включване трябва да те трият и предупреждават!

Докладвай ме.

5 факта за Тодор Живков 36 години след 10 ноември:
1. Не си знае рождената дата
      Рождената дата на Тодор Живков е неизвестна. В мемоарите си той сам казва, че си е избрал 7 септември 1911 г. за рождена дата и имал спор с майка си, която твърдяла, че е две седмици по-късно. За ориентир Живков сочи кръщелното свидетелство, написано със закъснение. В него попът на Правец, където е роден, не е вписал дата на раждане, а само на кръщене, което обикновено се прави месец и половина дни след раждането. Майка му баба Маруца и баща му дядо Христо са толкова безпросветни, че няма сигурни писмени данни и за годината му на раждане. Приема се, че 1911 за година на раждане съответства спрямо възрастта му, когато е записан в начално училище. Живков завършва средно образование в Орхание (Ботевград) и после Полиграфическото училище в София. Работи като келнер докато учи, после като печатар, когато се присъединява към комунистическата партия.
...
...
3. И президент с еднолична власт
      През 1971 г. е приета нова българска конституция, т. нар. Живковска конституция. В нея Живков създава за себе си поста председател на Държавния съвет. Държавният съвет е орган над Министерския, може да сменя министри, премиер. Председателят на Държавния съвет управлява с укази. Указите се утвърждават със закъснение на сесия на парламента, който се свиква 3-4 пъти годишно и заседава 2-3 дни. Нещо като президентска еднолична власт. Заедно с това е въведен член първи на конституцията за ръководната роля на БКП, на която Живков е генерален секретар. Живков по-рядко седи в днешното президентство, където е бил кабинетът на председателя на Държавния съвет. Смята партийната власт за по-важна и обитава постоянно кабинета си в ЦК на БКП (днешната сграда на парламента).
...
5. „Народът не е доживел за демокрация“
      До самият край на управлението си Живков не е искал да се отказва от властта. „Георги, народът не е доживел до демокрация“, казва Живков на Георги Джагаров, зам.-председател на Държавния съвет, година преди 1989 г. (Джагаров го разказва в интервю). По същото време членът на Политбюро Гриша Филипов говорил насаме с Живков, че трябва да се оттеглят, вече са за пенсия, а той отговорил, че иска да седи още, да направлява младите във властта (разказва го в интервю синът на Гриша Филипов). За всичките си години на власт Живков е издигал свои фаворити в партийната йерархия, като евентуални негови наследници. През годините това са хронологично Митко Григоров, Александър Лилов, Борис Велчев, Чудомир Александров. Всеки от тях е издиган до втори човек в политбюро и после отстраняван с някакви мотиви, дори заради „тъмни петна“ в биографията, които са били добре известни на Живков преди да издигне примерно Чудомир Александров.
– –
По книгата "Тодор Живков - Власт, свидетели, участници" - автор Иван Бакалов. Книгата съдържа документални разкази от хора от върховете на властта – Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов и др., и превратаджии като ген. Цвятко Анев, Врачанския атентатор и др.

Понеже съм по млад от вас, но имам бегли спомени за вицовете, които се разказваха под сурдинка, ще кажа, че по важното е - ДА МОЖЕШ ДА КАЖЕШ свободно това, което написа по - горе, без да се оглеждаш като мишок и да чакаш да ти се обадят "отнякъде" и да ти свият сърмите. Нагледен пример са ми документалните филми от ВСВ и след това за студената по Нешънъл (въпреки, че очаквам някой да каже веднага, че са манипулирани по западен стандарт). И това, което се случва и сега в С. Корея ... - пак да подскачаш жизнерадостно, когато е имало успешен старт на балистична ракета защитаваща ги от настъпващия западен катаклизъм (и развалящи рахата на комунистическата върхушка, сваляща богоподобния им образ на закрилници). Или да ревеш безутешно ако "нашият велик лидер" е кихнал два пъти.