Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 207 436
  • 5 609
# 5 550
Дори и образованието не беше особено добро. От СМ е видно какво е било нивото му.
Като резултат от "доброто" управление, с "мисъл за бъдещето" държавата постоянно беше ограбвана от другарите: От 1985 г. започва задълбочаване на икономическите проблеми, натрупване на външен дълг. През 1990 г. е обявен мораториум върху плащанията по външния дълг.
Тодор Живков два пъти е обсъждал присъединяване към СССР като 16-а република - през 1963 г. и през 1973 г.
По времето на соца някои бяха равни, а други по-равни.
Хайде холан този "приказен" соц!

Няма да спра да го припомням:

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН
Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.
Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.
Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.
-------------------------
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.


Не знам някои от вас на колко и как измерват свободата.
Виж целия пост
# 5 551
Да, ама това са грешки на прехода, които сами си направихме. Ако БКП/БСП не беше оставена на власт от електората, а беше свалена, беше направена лустрация и бърза приватизация може би щеше да е по-добре.
Но и всичко това отмина, правилно или грешно, вече сме в ново положение и аз писах за него, за настоящето демек, не за пропуснатите възможности и грешките, които са си наша работа, не ни ги е наложил никой, нали?
Да, прехода не се осъществи както трябва. Приватизацията, ако може изобщо да се нарече приватизация не се осъществи. Реализира се едно разграбване от новите пребоядисани партийни кадри. Осъществи се реализиране на чужди интереси, а не на тези на народа.
И вместо да се поучим от грешките си, в момента продължаваме да ги неглижираме. Отново изплуваха онези от прехода, да ни разправят какво борци за свобода били и да опитват по различни начини да ни вкарат в още по-голяма каша от тази, която забъркаха тогава.
И именно защото сме в ново положение не трябва да допускаме грешки от миналото. Те са наши, независимо че са плод на грешни решения на определени индивиди.
Въпроса е много по-дълбок и сериозен и няма да се реши с крякане за миналото, лошия социализъм, добрата демокрация, свободата и хубавата и богата европейска държава.
Но въпреки крясъците и опитите за подмяна на съзнанието и историята, хората помнят какво е било и няма как да им се подмени спомена независимо дали е бил лош или добър.
Виж целия пост
# 5 552
Миналото е запазено, макар и разкрасено от тогавашната цензура, във филми и книги от онова време. Деца, гледайте и четете и не вярвайте на фалшивите AI генерирани "спомени". Животът тогава беше много по-тежък от днешния. Не е нужно да ми вярвате, гледайте творбите от тогава. Сами говорят за себе си. Дом за нашите деца - сериал от възхвалявания соц
Виж целия пост
# 5 553
Но въпреки крясъците и опитите за подмяна на съзнанието и историята, хората помнят какво е било и няма как да им се подмени спомена независимо дали е бил лош или добър.

Спомените са нещо субективно и зависят от много неща. Акира Куросава има един известен филм, казва се "Рашомон", и сюжетът се върти около едно убийство, видяно от петима свидетели, но всеки един от тях видял нещо различно, хем са гледали с очите си.  Та и за соца един го е видял по един начин, друг по друг, един е бил добре и е бил доволен, друг не... Да не говорим, че времето има свойството да избелва лошите спомени и да ретушира добрите. И най-важното, тогава бяхме млади, което много променя нещата Wink Но лошото е, че и много млади, които нямат лични впечатления, се увличат по разни захаросани спомени колко било хубаво тогава - нямало безработица, всички имали всичко, нямало престъпност, изобщо райско време... Ама някой им е насадил тези идея в главите.

И накрая, ама не и по важност, ако днес не ти харесва тук можеш да си вземеш шапката и да отидеш където искаш, без да трябва да ти дават изходна виза, нито пък има кльон, където да те стрелят на границата, ако решиш така.
Виж целия пост
# 5 554
Между чул, видял и живял има съществена разлика, така че паралела с Куросава е неправилен.
Времето променя някой неща, но не всички. Има такива които не могат да се променят от времето, независимо колко години да минали.
На свободното влизане и излизане тепърва ще му се плаща цената.
Да видим, бъдещето ще покаже.
Виж целия пост
# 5 555
Е, ставаше дума за спомени, а спомени могат да имат само живелите тогава и видели с очите си. За тях паралелът с Куросава си е баш валиден. За спомените важи и друго - човек често вижда/запомня/спомня си това, което ИСКА да види/запомни/спомни.
А това за цената на свободното влизане и излизане ме озадачи, ти значи предпочиташ закрепостяването???
Виж целия пост
# 5 556
Не казвам никъде закрепостяване!
Визирам миграцията и нейните последствия. Тепърва ще усещане негативите  и ако не вземем мерки ще става по-зле.

Аз не казвам нещо по-различно от това да коментираш собствени спомени и преживявания. Сравнението им със текущата обстановка така вече е резонно.
Няма как да коментирам спомените на дядо ми от 38 година или от войната и да ги сравнявам със днешното време коментирайки кое е по-добре и по-зле. 
Мога да направя за себе си сравнение на това, което той ми е казал със документи, исторически справки и книги описващи обстановката в периода и да си направя изводи за себе си, но не и да го пропагандирам.
И когато се правят сравнения, трябва да сме обективни, да се сравняват факти и без лични чувства.
Виж целия пост
# 5 557
Точно това си говорехме скоро със мой близък. Той се чудеше как хора, живяли по времето на социализма си го спомнят като хубаво време. И той бешв стигнал до извода, че хората помнят младостта си и са с носталгия по младите си години, а не по политическия строй. И аз така - тогава бях млада, съвсем здрава, всичките ми близки бяха живи и можех да разчитам на тяхната подкрепа. Морето ми беше до колене. Естествено, че като дете, всички тревоги са били за възрастните, била съм предпазена от всичко и за мене е имало всичко необходимо. Говорехме си също как въздишахме по всичко, което гледахме по филмите. От Наследството на Гулденбург помня красивите артисти и хубавите дрехи, с които бяха облечени. Гледахме и красивите интериори и сравнявахме с асортимента на магазин Явор. Помня и на каква почит беше една позната, която имаше някакви връзки и уреждаше кухненски шкафове. Това ни беше основното занимание - да намерим връзки, за да се сдобием с нещо, което по цял свят е елементарно и го има в изобилие.
Ясно ми е, че ще ме изтрият, но не мога да не реагирам
Виж целия пост
# 5 558
И когато се правят сравнения, трябва да сме обективни, да се сравняват факти и без лични чувства.

Ама те личните чувства са следствие на фактите. И затова не мога да премахна личните си чувства, но все пак сравнявам само факти, а чувствата са надстройка.  Ето малко факти:
- стандартът ми на живот днес е несравним с този на родителите ми.
- перспективите, които се откриха пред дъщеря ми, са несравними с тези, които съм имала аз.
- апартаментът, който баба ми е построила двадесетте години на 20 век, е бил "орязан" за да заживее в орязаната част някакъв партиец, който първо ни е бил квартирант, но плюел по килимите, заплашвал и прочее.
- нашите искаха да купят апартамент за мен, имах влог с лихвоточки, но не дочаках. В новия строй си купих апартамент ново строителство.
- нямахме кола, сега имаме
- сега купувам и продавам имоти както реша, а държавата не ми се меси
- пътувах и видях свят до степен вече да не ми се пътува, по соца съм ходила до ГДР и СССР с влак. Летях със самолет за пръв път след 1990 година.
- по магазините има всичко, а тогава се търсеха връзки за да намериш нещо изобщо.
- сега имам свобода на изказване, сдружаване, гледане и четене на каквото искам. Тогава ги нямах.
- тогава ми  промиваха мозъка от детската градина. Ще кажеш, че и сега е така, ама не е същото, защото сега имам достъп и до алтернативните гледни точки, а тогава имаше една единствена истина.
- днес не избираме бай Тошо 98% от гласовете

И стига, че стана много дълго, ама това не са ли факти? И то лично изживени.
Виж целия пост
# 5 559
Толкова беше хубаво по соца, че искахве да направим всичко, само и само да се махнем от мизериятя на соцБългарията. Даже и песни имаше по соца за това:

Искам да съм негър, негър в Алабама.
Негър, негър, негър в щата Алабама.
Само че не мога – беше бяла мама,
татко гузно каза: „Във рода ни няма…“

Бяло, бяло семе в костите ми дреме –
в героично време, в братята по племе.
Щур късмет извадих – беличка държава,
беличка държава, звездочела врява.
Виж целия пост
# 5 560
Дойде 10.11.'89г., споделяла съм и друг път болката си - таман да вляза в ДКМС - и вече го няма. 😭😭😭 Такъв пропуск... 😭
Така и не запомних кои са петимата от РМС. 😭😹
Виж целия пост
# 5 561
Нямаше как да не запомня имената им. Отрядът ни в основното училище се казваше Свилен Русев. На военното ни обучение - отново. Този път обаче беше Александър Димитров-Сашо. Отгоре на всичко и патрон на стаята трябваше да имаме. Леглото на патрона. Едното легло беше превърнато в нещо много зловещо. Отрупано цялото с цветя, а на възглавницата - подпрян портрет на Лиляна Димитрова.
Виж целия пост
# 5 562
Дойде 10.11.'89г., споделяла съм и друг път болката си - таман да вляза в ДКМС - и вече го няма. 😭😭😭 Такъв пропуск... 😭
Така и не запомних кои са петимата от РМС. 😭😹
Две сме. Не знам как функционирам без тази информация.
Виж целия пост
# 5 563
Личните чувства са в следствие на преживяното, не на фактите.
Стандарта на живот при едни може да се е запазил, при други да се е влошил, при трети да се е повишил.
Несъмнено настъпиха промени, но за тяхнат оценка дали са били добри или лоши трябва още 10-тина години да минат.
Ако трябва да правим сравнения - за София не мога да коментирам. Ходя там епизодично няколко пъти в годината и нямам системни наблюдения. За Варна определено виждам, че има промени, но нещата не са розови и на много проблеми не са намерени решения. Напротив, вземат се абсурдни такива и проблемите се трупат.
Това за което пише Tortilla Flat явно е плод на някой партиец с психични отклонения опитващ се да прави мавзолей с подръчни средства. И в училището в което учех имаше подобна стая но там освен портрета на патрона закачен на стената имаше знамена и някакви лозунги. Цветя, легла и от сорта нямаше.
А култа към личността не е запазена марка на комунизма. Среща се и на много други места и е измислен далеч преди Ленин, Сталин Троцки или Хитлер.
Виж целия пост
# 5 564
Някои съученици се напънаха да станат комсомолци още в седми клас, но имаше изискване да си навършил 14 години, та - бяха само родени до май месец - втория срок на седми клас.😁
Останах си пионерче аз. 🤣
Иначе петимата ги знам, де, може ли да не ги знам. 🤭
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия