Ние бяхме на гости на кумувете. Научихме от телевизията. Настана тишина, която дълго време никой не наруши.
Виж целия пост
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2026, 19:39 ч.
# 5 596
10 ноем. 2026, 18:48 ч.
То и моите спомени от детството са в по-голямата си част положителни, но какво знае едно дете за несгодите на родителите си.
Изобщо не го интересува дали имат пари, коли и почивки. Приемаш нещата каквито са. Като пораснеш обаче и почваш да проумяваш разни неща и ти светка лампата.
Помня например, че нашите ги бяха поканили на сватба в Гърция (имаме роднини там) и аз много исках да отида, но не пуснаха, защото да не избягаме. Страшно разочарована бях. Отидоха само нашите. А една наша близка още 90 отидоха в Гърция да берат портокали, като се върна разказваше, че като влезли във къщите на гърците и се приплакало. Като видяла всички удобства и уреди, които ние дори не бяхме виждали, камо ли да имаме.
Какво съм усетила аз от прането в пералня Рига като дете, виж майка ми доста зор виждаше да пере в тая пералня. Която нямаше изплакване или центрофуга. Та айде стига с тая възхвала на соца колко хубаво било. Беше ни хубаво защото сме били деца, това е.
Виж целия пост
Изобщо не го интересува дали имат пари, коли и почивки. Приемаш нещата каквито са. Като пораснеш обаче и почваш да проумяваш разни неща и ти светка лампата.
Помня например, че нашите ги бяха поканили на сватба в Гърция (имаме роднини там) и аз много исках да отида, но не пуснаха, защото да не избягаме. Страшно разочарована бях. Отидоха само нашите. А една наша близка още 90 отидоха в Гърция да берат портокали, като се върна разказваше, че като влезли във къщите на гърците и се приплакало. Като видяла всички удобства и уреди, които ние дори не бяхме виждали, камо ли да имаме.
Какво съм усетила аз от прането в пералня Рига като дете, виж майка ми доста зор виждаше да пере в тая пералня. Която нямаше изплакване или центрофуга. Та айде стига с тая възхвала на соца колко хубаво било. Беше ни хубаво защото сме били деца, това е.
# 5 597
10 ноем. 2026, 18:53 ч.
Аз съм разказвала, че осъзнахме какво се е случило не на самия 10 ноември, а една седмица по-късно, когато бе свикано Народното събрание и Славчо Трънски произнесе своята реч. Иначе да, бяхме малко в шок от свалянето на Т.Ж , мислехме, че у нас не може да се случи, че пак снишавайки се, ще се спаси. Една седмица затишие и после речта на Славчо Трънски. Бях в ЦУМ и всички високоговорители предаваха на живо и хората, скупчени пред говорителите, както във военните съветски филми, когато предават новините за загиналите. И след това започнаха митингите
Виж целия пост
# 5 598
10 ноем. 2026, 19:01 ч.
хм. Свалянето не беше ли по време на конгреса? И речта на Славчо Трънски беше ли в самия ден? Помня, че беше толкова неочаквано, че реших, че никой няма да ми повярва и включих касетофона на запис.
Виж целия пост
# 5 599
10 ноем. 2026, 19:10 ч.
Т.Ж. е освободен на Конгрес на БКП като Ген.секретар. А на сесия на Народното събрание се освобождава като Председател на Държавния съвет и тогава е изказването на народния представител Славчо Трънски през XI сесия на Народното събрание
Виж целия пост
# 5 600
10 ноем. 2026, 19:25 ч.
На 10 беше свалянето, а речта на Трънски седмица по-късно. Помня, че баща ми каза нея вечер, че ще има големи промени. И те не закъсняха. Няколко месеца по-късно почина прабаба ми. А около година по-късно баба ми. Мутренските години се бяха зародили малко по-рано. Помня,че приятели от Германия се бяха обадили да питат как сме и дали имаме нужда от нещо да ни изпращат. Баща ми отказа - колетните пратки или изчезваха или бяха проверявани и взето от тях каквото им харесва на митничарите. Помня,че с някой приятели се разделихме всеки по пътя си а с други взаимното ни доверие укрепна. Имам и добри и лоши спомени от това време.
Виж целия пост
# 5 601
10 ноем. 2026, 19:39 ч.
В днешно време обаче всички са с "висше" образование.
Слагам го в кавички, защото срещам много българи, завършили висше образование, но не можещи да говорят български.
За правопис не ми се говори. Жалка действителност.
Виж целия пост
Не съм много сигурна, но май не можеше да се кандидатства във ВУЗ, ако не си комсомолец или партиен член. С намалено поведение също не можеше да се кандидатства.
В днешно време обаче всички са с "висше" образование.
Слагам го в кавички, защото срещам много българи, завършили висше образование, но не можещи да говорят български.
За правопис не ми се говори. Жалка действителност.
Препоръчани теми